Чуминден и Власовден - край на зимните празници
Последните празници от есенно-зимния празничен цикъл са дните на Св. Харалампий и Св. Власий, след които започват пролетно-летните празници и обичаи. Двата празника са тясно свързани – в основата им лежи идеята за омилостивяване чрез житна жертва на болестотворните демони.
На 10 февруари Православната църква почита паметта на Св. Харалампий – християнският светец-лечител, а също и Св. мъченица Валентина.
Според народните представи Св. Харалампий е господар на болестите, главно на чумата и покровител на пчеларите. Празникът се почита главно в Източна и по-малко в Западна България. Среща се с различни имена – Хараланбей, Араланбей (Според народната етимология Араланбей „араландисва“ (прекадява) земята – тя се затопля и може вече да се обработва.), Хараламповден, но е по-известен в народния календар като Чуминден. Празнува се за здравето на хората, против чумата. Според народното вярване чумата се е родила на зимния Атанасовден и започнала да мори хората по земята, докато Св. Харалампий не успял да я залови и окове в девет вериги. Друга легенда разказва, че чумата е затворена от Св. Харалампий в шише и Господ ще я пусне, когато хората станат много грешни, за да ги наказва. Според други народни вярвания, той държал в ръцете си всички болести, навързани със синджири. Дори и някои иконописци рисуват със Св. Харалампий вързана в синджир чума.
Наричайки светецът-лечител „заповедник“ на всички болести, народът му отрежда роля на целител и пазител на здравето. Вярва се също, че Св. Харалампий може да донесе избавление не само от болести, но и от всяко зло – земетръс, наводнения, глад, внезапна смърт, междуособни войни.
ТРАДИЦИЯ, РИТУАЛИ И СИМВОЛИКА
Според народната традиция рано сутринта на Св. Харалампий жените премитат къщата и двора, почистват и изхвърлят боклука далече от дома, за да „изметат болестите навън“ и чак тогава започват да месят обедния хляб („колак“). Наред с него, стопанката изпича и три малки кравайчета и заедно с паничка мед ги носи в черквата да бъдат осветени. В къщи намазват обредните хлябове с меда, прекадяват ги, разчупват ги на късове и разнасят на три къщи за здраве на „леля“ (чумата). С осветения мед мажат челата на децата, за да не боледуват и го запазват за лек през цялата година. Едно от медените кравайчета хвърлят на покрива на къщата за чумата, второто дават на домашните животни, а третото изяждат децата. В някои краища на страната обредната пита се украсява с кръст в средата, няколко пъпки (на чумата) около него, а по края – голям венец, символ на здравето. На някои места обредният хляб, приготвен от „чисти жени“, се оставя извън селото, за да не влезе болестта в него. Оставят за нея храна и вода на тавана или закачат на някой запустял зид хляб, увит в месал и бъклица вино, за да умилостивят чумата.
За предпазване от страшната болест в миналото още ограждали къщите си с глогови тръни, пришивали скилидки чесън към забрадките на жените и по ризите на мъжете. Обличали „чумава риза“, която трябва да е изработена от девет жени-вдовици. За предпазване от чумата се извършвал и един специален и много интересен обичай – обредно заораване на селището от двама братя-близнаци с волове-близнаци и рало, направено от дърво-близнак. Той е уникален, защото изпълнението на тези условия е изключителна рядкост.
В някои части на България освен мед в храма за освещаване се носи и масло (олио, зехтин). Използват се за лек, най-вече при децата – при заекване (намазва се езика на детето, като се внимава да не падне и капка от маслото на земята), при болки в ухото. Позната е следната народна рецепта: в половина от орехова черупка се сипват по 5 - 6 капки от осветените мед и масло, добавя се и ракия. Черупката се поставя върху печката и след като сместа заври, се дръпва встрани. Щом поизстине до поносимо топло, излива се в болното ухо. Процедурата се повтаря три пъти.
Според народните вярвания денят на Св. Харалампий трябва да се почита, особено от жените. На този ден не се върши домакинска работа – предене, плетене, шиене, тъкане, не се пере. Това се прави, за да не се разсърди светецът, който може да пусне чумата, заедно с другите страшни болести и да ги изпрати при хората.
На този ден се говорят благи приказки, „сладки и медени“ за „добрата леля“, „послушната леля“, за да не разсърдят чумата, а да я подлъжат да си отиде.
Народът приема Св. Харалампий за покровител на меда и пчеларите. Медът е божествена храна, еликсир на живота, произведен от пчелата по магически начин. В митологията пчелата може да прекрачва границата между нашия свят и отвъдния, да свързва злото и доброто, дявола и Бога. Пчелите са определяни като символ на въздуха, светлината и ежегодното възраждане на природата след тежката зима. Смята се, че медът дава сила и дълъг живот и е любима храна на юди и самодиви, страшни болести, вампири и караконджули. Пред меда повечето от тях отпускат злите си сърца и се умилостивяват. Мед се оставя за Баба Шарка, за орисниците до новороденото, за да наричат за добро и късмет в живота му, а и при други важни случаи. Символиката на меда го прави задължителен елемент при честването на различни празници и обичаи. Мед се използва и при лекуванено на различни болести. Затова на този ден вярващите християни носят мед в храма, който се благославя и освещава. Доказал своите лечебни качества далеч назад във времето, медът е едно от основните средства в народната медицина. Използването му според народните поверия е изразител на човешкото желание да успокои, да задоволи, да намали лютината, злината на болестта, която народът във всички тия случаи си представя демонически: като живо същество, което може да бъде умилостивявано с гозби и сладкиши.
ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ
На този ден малките деца трябва да бъдат намазани с мед, за да не ги хващат болести.
Не се върши никаква домакинска работа, за да не се разсърди светецът и да пусне болестите.
На този ден хората не бива да споменават името на болестта чума. Вместо това я наричат лелята, медена и др. за да отмине даденото селище.
Въпреки, че според народа, на Араланбей земята вече се затопля и може да се обработва, на този ден не се работи на полето.
Семейства, които са в траур не трябва да раздават питки за здраве.
На 10 февруари имен ден празнуват Харалампий (от гр. „харалампиос“ – „светнал от радост“), Хари, Харалан, Продан, Ламби, Ламбо, Ламбрина, Ламбрин, Валентин означава - силен, могъщ), Валентина, Валя, Вальо, Валери, Валерия.
На обяд се слага трапеза, като задължително на нея трябва да присъства питката с мед, свински джолан или мусака. Най-възрастната жена в дома прекадява трапезата, сипва от гозбите, чупи от питата с мед и разнася от тях за здраве из махалата.
ВЛАСОВДЕН
На 11 февруари Християнската църква чества паметта на свещеномъченик Власий, епископ Севастийски, покровител на домашните животни и по-точно на едрия впрегатен добитък. Тази дата е отбелязана в църковния календар още и като Власовден.
В народния календар празникът е тясно свързан с предхождащия го Чуминден. Обредните им практики са еднакви, защото в основата им лежи идеята за умилостивяване на болестите чрез житно жертвоприношение. Според традиционните представи болестта, която мори воловете, се нарича „влас“ и в нейна чест е и празникът и произходът на името му.
Известна е тезата, че Св. Влас е наследник на древното славянско божество Велес, за което се смята, че е произлязл от животно, че е Бог-животно. Свързват го с домашния добитък и плодородието на земята, а оттам – и с богатството и стопанското благоденствие. Съществува мит за непримирима борба между земното божество Велес и върховния славянски бог Перун, изразител на небесното начало. Завършекът на тази битка е появата на благодатен плодороден дъжд. Отгласи от този мит се разпознават и в много обредни народни песни и приказки. В различни версии се разказва за битка на юнак или светец срещу змей, който е затворил реките и с това е пленил плодородието, но след гибелта му настъпва пълноводие и завалява живителен дъжд.
Със земеделието са свързани и фолклорните ритуали и вярвания за Власовден. Основното поверие на този ден е свързано с домашния впрегатен добитък – главно воловете, които имат важно значение за земеделеца, защото ги впряга в ралото и каруцата. Ето защо воловете са изключително почитани в традиционната народна култура. Наричат ги „ангели“. Вярвало се, че волът е толкова силен и здрав, защото е опасан с 9 колана, а в други версии – с 40 пояса. На Власовден воловете свалят своите пояси и затова не бива да бъдат впрягани, според народното поверие. Стопанките месят специален обреден хляб за тяхно здраве и го дават на воловете да го изядат. Това е жест на отплата и почит, защото „волът храни света“, както казва една народна пословица. В древните космогонични представи на българите съществува поверие, че земята се крепи върху рогата на вол. Щом той помръдне с рогата си става земетресение.
ТРАДИЦИЯ И ОБИЧАИ
Обичайно-празничният комплекс включва редица обредни действия, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. Празникът, известен още като Св. Влас, Муковден (защото се имитират движенията на животните - мучене, ритане, бодене с рога), със своите обредни действия има за цел да умилостиви болестта влас. Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се нарича Св. Влас, другия - Св. Петка, която също се почита на 11 февруари. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги подготвят за водопой. Хлябовете се прекадават в обора и от хляба Св. Влас слагат в храната на животните, а от хляба Св. Петка раздават на съседи и роднини като мучат, имитирайки поведението на животните. По един кравай нанизват на рогата на воловете преди да излязат от обора. Вярва се, че така болестта влас няма да влезе в червата им. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, след това ги начупва и раздава на добитъка. Всичко това се прави за здравето на воловете. Вярва се, че единствено на Власовден воловете не са „стегнати и препасани с девет колана“ и поради това е грях да бъдат впрягани.
В някои райони орачи излизат извън селото, където мучат и се борят, имитирайки сблъсък между воловете. Вярва се, че през годината най-здравите животни ще са на победилия орач. След водопоя, като се върне в дома, стопанинът събира цялата челяд и всички стоешком (прави) хапват от трапезата, която стопанката е сложила. Едновременно с храненето децата мучат, ритат с крака, а стопанинът благославя: „Ла се влачи влас, в дьн' Земя да се завлече, ама от нашата къща да не повлече!“ „Амин!“ - отговарят всички и вярват, че през цялата година хора и животни няма да боледуват.
Оборите се прекадяват, за да се пречистят от зли сили и болести.
С още един, подчертано магичен ритуал, стопаните символично отсичат болестта „влас“: една старица поставя черни вълнени конци върху дръвника за цепене на дърва и насича конците с брадва. Смисълът на това обредно действие се обяснява в магически диалог между изпълнителката и друга жена от дома: „Какво сечеш?“ пита едната, а другата отговаря: „Влас сека“. В народните вярвания брадвата притежава магическа сила да прогонва болести, зли духове и дори градушки. Овчарите пък почитат този празник за да не се раждат „власати“ агнета – т.е. с груба вълна.
В Централна България Власовден се празнува и за нивите – да не ловят „влас“, т.е. да няма празни класове.
В някои краища на страната подготовката за празника започва още от предния ден, когато младите мъже събират дърва, които струпват на някое от кръстовищата в селото. На самия празник, още преди зазоряване, запалват огън и го поддържат, за да стане после хубава жарава, около която се изпълнява един от най-забавните моменти на празника: застанали от двете страни на огъня, двама мъже имитират бой на рогати добичета. На този ден невъзпитаното мучене се възприема като дружески поздрав, като знак на уважение и пожелание за здраве и плодовитост на животните в дома.
ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ
Ако вечерта преди Власовден е звездна, ще се родят добри агнета.
Всички от семейство се хранят прави около празничната трапеза, за да няма болести у дома – по хора и животни.
Празникът се спазва и от овчарите, за да не се раждат „власати“, с груба вълна, овце.
Жените не предат, за да не става „влас“ в очите им.
На този ден жените не месят хляб, освен обредния, за да не „власява“ – да става клисав и на влакна.
На този ден воловете не се впрягат, за да не се пресилят и да не се разболеят.
Мъжете не ходят на нивата, за да не правят „влас“, т.е. да не останат без клас растенията.
На 10 февруари имен ден празнуват: Влас, Власо и производните му
ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ
ЗА ЧУМИНДЕН
СВИНСКИ ДЖОЛАН С ПОДПРАВКИ
Необходими продукти: 1-2 св. джолана, 1 гл. лук, 1 морков, 1 с.л. вегета, 3 с.л. мед, черен пипер на зърна, оцет, анасон, джинджифил на прах, канела, свинска мас или олио.
Начин на приготвяне:
Джоланите се измиват и се слагат в тенджера със студена вода . Прибавят се: морковът, лукът (нарязани не много дребно), вегетата и няколко зрънца черен пипер. Когато водата заври, температурата се намалява и се оставя на тих огън около 2 часа.
В друг съд се смесват малко от бульона, медът и останалите подправки, още няколко зрънца черен пипер и сместа се вари, докато се сгъсти.
Свареният джолан се прехвърля в намазнена със свинска мас тавичка и се намазва обилно със соса. Пече се в предварително загрята фурна за 15 минути, като от време на време се маже със соса.
ПИТКА С МЕД
Необходими продукти:
3 яйца, 1 кубче мая, 1 кг брашно, щипка сол, 400 мл прясно мляко, 100 гр масло, 3 с. л. захар.
Начин на приготвяне:
Пресява се брашното. В него се прави кладенче и се слагат останалите продукти. Маслото трябва да е разтопено. Маята и захарта се разтварят в топлото мляко (но не горещо) и се прибавят към останалите продукти. Омесва се тесто, от което се оформя питка по указания по-горе начин.
ПРАЗНИЧНА ПОГАЧА
Необходими продукти:
1 кг брашно, 3 яйца, 1с.л. сол, 1с.л. захар, 5 с.л. кисело мляко,4 с.л. олио, 300 мл прясно мляко, 1 кубче мая,
Начин на приготвяне:
Смесва се маята с половината от прясното мляко, щипка сол, захар и малко брашно и се изчаква докато втаса. Прави се кладенче в предварително пресятото брашно и се замесва меко тесто. Бие се 100 пъти в масата или плота и се оставя да престои 20-30 минути. След това се бие още 100 пъти (за да стане на конци). Разделя се на 9 топки и се омесва леко тесто, което се оставя още десетина минути да втаса. Най-напред се разточват първите 4 топки, като се мажат с разтопено масло помежду им. След това се режат на 8 парчета (не до края) отвътре навън, и се завиват нагоре. След това се разточват другите четири топки, но на по-малък кръг. Отново се режат на 8 триъгълника и се обръщат, като се слагат върху образувания кръг от първите разстлани топки. В средата се слага деветата топка и се оставя да втаса отново. Намазва се питката с жълтъка и се пече в силна фурна, първо на 220 градуса, после – на 180 градуса. По желание питката се поръсва със сусам.
ЗА ВЛАСОВДЕН
КУРБАН ОТ ОВЧЕ МЕСО
Необходими продукти:
500 г овче месо + 1 джолан, 2-3 глави лук, 2–3 червени домата /може и консерва/, 2–3 бр. моркови, 1 корен целина, 4–5 скилидки чесън, 1/2 вр. магданоз
Начин на приготвяне:
Нарязаното и добре изкиснато месо заедно с джолана се залива със студена вода и се слага да се вари на тих огън, като се посолява. След като месото се посвари се добавят нарязаните на дребно лук и чесън, настърганите моркови, целина и домати. Вари се до омекване на зеленчуците, като се внимава да не се развари месото. Накрая се добавя нарязания магданоз.
ШАРЕНА ПИТА
Необходими продукти:
- г брашно, 200 г вода, лъжица сол, орехови ядки, скилидки чесън
Начин на приготвяне:
От брашното, солта и водата се замесва тесто, от което се оформя пита. Върху нея се нареждат орехови ядки и скилидки чесън и всичко се пече. Яде се с мед.
БАНИЦА
Необходими продукти:
- г брашно, 350 г масло, 250 г вода, 100 г сухо грозде (стафиди), 1 жълтък, 5 г настъргана лимонова кора
Начин на приготвяне:
В брашното се прави кладенче, в което се слага леко разтопеното масло, 200 г от водата и лимоновата кора, като от тези продукти се замесва тесто. Към края на месенето се напръсква с останалата вода и се прибавят стафидите. Тестото престоява половин час, после от него се разточват няколко дебели кори, които се слагат една върху друга и се пекат, като най-горната кора (преди печенето) се намазва с разбития жълтък и се поръсва със захар.
КАШНИК
Необходими продукти:
1кг брашно, 250 г прясно мляко, 5 яйца, 5 г сол, 300 г масло
Начин на приготвяне:
От брашното, хладкото прясно мляко, солта и разбитите яйца се меси тесто, от него се оформя пита, която се пече в кръгла тава. Топла, се намазва с предварително разтопеното масло.
Росица Върбанова
Музей на мозайките – Девня
