Всяка година на 15 август, на границата между лятото и есента, Българската православна църква отбелязва празника Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица – един от най-големите християнски празници. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на нейното успение /блажено заспиване, вечно заспиване/. Той е най-ранният Богородичен празник, възникнал в начало на развитието на християнството / V в./. На този ден освен именниците, празнуват и жените, които се молят на светицата да благослови семействата им и да дава здраве на децата им. Богородица е считана за покровителка на майчинството, брака и семейството, пазителка на домашното огнище. Вярва се също така, че тя е посредник при приемане душите на починалите на оня свят, че помага и на разкаялите се грешници, като намалява наказанието им.

Според Светото писание това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта ѝ, Архангел Гавраил донася вестта за нейното въведение в Божието царство – вест, която тя приема с голяма радост. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно и в деня на нейното успение всички, с изключение на Тома Неверник се явяват пред нея. В деня на нейната смърт се явява и Господ Исус Христос, който обкръжен от ангели и светци я отвежда със себе си. Погребват я в една пещера край Гетсимания, чийто вход по традиция затварят с камък. Когато три дни по-късно го отварят, заради закъснелия апостол Тома, дошъл за да се поклони пред светицата, намират само плащеницата ѝ – Светата майка е възкръснала. В отговор на молитвата им да разберат какво е станало с Богородица, апостолите, събрани на обща вечеря /на нея имало едно празно място за техния учител/, получават видение – сияйния образ на пречистата Божия майка в облаците, обградена от ангели. В памет на това събитие, Църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави възношение /„въздигане на хляба“/, наречено още панагия /пресвета/. На този ден църквата почита паметта и на своите ктитори /дарители/.

Освен това, на 15 август отбелязваме и Националния ден на спасението – България е първата страна в ЕС, която официално отбелязва паметта и делото на своите сънародници, загинали по време на спасителни акции.

15 август е и Денят на Варна. Тогава е храмовият празник на Катедралния храм-паметник „Св. Успение Богородично“ в града. Освен имениците и варненци празнуват и несебърлии, и жителите на Арбанаси и на Стражица.

 

ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малка Богородица / 8 септември /, когато се чества рождението на Христовата майка – животът на земята е малък, кратък, а другият е голям.

Голяма Богородица е един от най-тачените празници, въпреки че не е наситен с богата обредност. Запазена е християнската основа на празника с трапезата, с обредния хляб и празния стол, където може да седне случаен гост или скъпият дух на починал невидимо да участва в тържествения семеен празник. В различните краища на страната добавят и местни ритуали, но навсякъде основното в празника е даряването, раздаването. Според народната вяра, за да има здраве и сполука в една къща, за да има берекет от всичко и разбирателство, трябва от всичко, което „се стига за първи път“, т.е., което е готово вече за ядене, най-напред да се раздаде из махалата, на близки и познати, на бедни и болни хора и едва след това да се яде в къщи. В основата на тази традиция лежи древния принцип „Дари, за да бъдеш дарен“. В израз на благодарност и с надежда за помощ, българката дарява, отправяйки към Светата Дева горещата си молба за здраве и благополучие на семейството. Жените, които тачат Дева Мария като покровителка на майчинството, обкичват иконите ѝ с цветя и дарове.

Рано сутринта всяка стопанка приготвя паничка с прясно изваден мед, плодове, откъснати за пръв път от градината, както и обредни пити, приготвени от новото брашно, от новата реколта, и ги отнася в църквата. Там след тържествената литургия, те се освещават. След като храната вече е благословена, още там жените си раздават една на друга по малко от нея. Останалото отнасят в къщи, където една част първо раздават из махалата, а другата изяждат домашните за здраве и берекет, както и за починалите близки. Пчеларите пък носят в църквите пити с мед, извадени от кошерите в деня на Преображение, които раздават на хората след освещаването им.

В селищата, в които Богородица е храмов празник, се устройват събори на този ден, правят се родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.

Освен обредните хлябове и осветените плодове на трапезата се слагат още варено жито или царевица, тиква, каша от пиле, тиганици и др.

В някои региони, например в Североизточна България, както и в Търновско, Богородица е почитана и като покровителка на домашния добитък. На този ден празнуват за здраве на воловете, и както на Власовден, стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва.

 

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ

Според народното поверие, ако на Голяма Богородица вали дъжд, ще има голямо плодородие през следващата година.

Народните вярвания гласят още, че ако болни преспят срещу празника на "свято място“, ще бъдат дарени с изцеление.

Вярва се, че светицата помага на бездетните жени да се да се сдобият с рожба.

Има поверие, според което, ако на този ден бездетна жена първа почете именница и първа хапне от царевицата на празничната трапеза, Богородица ще чуе молитвата ѝ и скоро ще я дари с чедо.

Според поверията, на 14 август вечерта, жените, които искат да имат дете, молят Богородица да им помогне, носят дарове и остават да преспят в църквите, носещи нейното име. Това се прави с вярата, че тя ще им помогне да се сдобият с отроче.

Стари поверия съветват в този ден да се избягва докосването на всичко, което е червено, за да е здрав добитъкът – да не пропикава кръв. Това важи с особена сила и за всички млади жени, за да не останат бездетни.

На този ден никой нищо не работи. Народната традиция често забранява на домакините да сноват и да тъкат, да плетат и да шият между Голяма и Малка Богородица, за да е здраво домочадието.

На Голяма Богородица празнуват:Мария, Марио, Мариана и техните производни..

Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнаменти, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

 

ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ 

ПИТКА ЗА ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА

Необходими продукти:

ок. 1– 1,2 кг брашно, 42 г мая /1 кубче/, 3 яйца, 200 мл прясно мляко, 1 с.л. сол, 1 с.л. захар, 1 с.л. оцет, 100 г краве масло, 1 ч.л. сода бикарбонат, 20 г семена микс /белени слънчогледови семки, ленено семе, сусам /

Начин на приготвяне:

Маята се разтваря в затопленото мляко с 1 с.л. брашно и 1 с.л. захар и се оставя да шупне за около 20 мин. В купа се пресява брашното, прави се кладенче, в което се добавят всички продукти. Добавя се шупналата мая и се замесва меко тесто.

Покрива се и се оставя 1 час да втаса. След това се нарязва на 4 части. От първата се отделя 2/3 за украсата накрая, а от останалата част се оформя голямо топче и се поставя в средата на тавата. Втората част се усуква на дълго фитилче и се обикаля около топчето в средата. С последните части се правят две кори с диаметър две педи, всяка се навива на руло и се разрязва на части с дебелина 2 см. Те се редят около фитилчето. Оставя се отново за 30 - 40 минути да втаса. От отделената част за украса се правят различни фигурки, листенца, топченца и се декорира питката.

Намазва се с жълтък и се поръсва с микса от семена. Пече се на 170 градуса за около 40 минути, докато придобие златиста коричка.

ПИЛЕ КАША

Необходими продукти:

1 бр. пиле, 200 г брашно, 2 яйца, 100 г масло, 1 лимон или 30 мл лимонов сок, сол и черен пипер на вкус.                                                                                  

Начин на приготвяне:

Пилето се сварява в подсолена вода. Обезкостеното месо се прибавя в рядка брашнена каша, приготвена от запърженото в масло брашно и бульона

Кашата се вари още 10-тина минути, след което се прибавят разбитите яйца

Накрая се прибавя лимоновия сок и се поръсва с черен пипер на вкус.

БОБЕНИ ТИГАНИЦИ

Необходими продукти:

1-2 с.л. брашно, 1 яйце, 2 ч.ч. зрял фасул, 2 глави кромид лук, 3-4 филии сух хляб, 1 вр. пресен магданоз, 1 ч.л. сол, 1 ч.л. млян черен пипер, ок. 1 ч.ч.олио.                                                                                                 

Начин на приготвяне:

Бобът се сварява, след което се отцежда добре от водата. В чопър се поставя лукът, нарязан на парчета и магданозът и се смилат. После се добавят свареният боб, средата на филиите хляб, сол и черен пипер. Приготвя се гладка смес.

Отделно се разбива едно яйце. В купа се изсипва получената бобена смес и се добавя брашното и яйцето, докато се получи гъста смес. В тиган (най-добре с керамично покритие/ с малко мазнина, с помощта на голяма лъжица, се слага от сместа. Тиганиците се изпържват от двете страни, след което се вадят върху хартия, за да попие излишната мазнина.

Сервират се като гарнитура или като самостоятелно ястие със зелена салата.

ТИГАНИЦИ

Необходими продукти:

200 г брашно, 5 яйца, 200 мл вода, 150 г олио, 200 мл вода

Начин на приготвяне

От яйцата, брашното и водата се прави гладка каша. С лъжица се  от сместа и се пуска в сгорещеното олио. Опържените от двете страни тиганици се изваждат с вилица от мазнината.

Поднасят се със сирене, мед или захар.

 

 

                                                                                                             Росица Върбанова

                                                                                            Музей на мозайките – Девня

                                                                           с филиал Етнографска къща с. Кипра