Трифон Зарезан - начало на пролетните празници

Трифон Зарезан е един от най-обичаните и почитани народни празници. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. Почита се от лозарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари, а не когато Българската православна църква тържествено чества Трифоновден. С обръщането на църковния календар от стар в нов стил (1968 г.) много празници се откъсват от религиозния си корен. Типичен пример са селските сборове, които пак се празнуват на утвърдената дата, въпреки че денят на светеца- закрилник в църковния календар вече е друг. Впрочем канонизираният от църквата Свети Трифон, чийто празник е на 1 февруари, денят преди Сретение Господне, няма нищо общо с онзи Трифон, който народът почита като светец-закрилник на лозарите и винарите, а и нашият народ не винаги се съобразява с житията на християнските светци. Връзката, която можем да намерим между светеца-лечител и народния празник е в лечебната сила на виното. В българския народен календар Свети Трифон се приема за покровител на лозята, виното и вегитацията. Иконописците го изобразяват най-често с лозарски косер в ръка. И така в нашата традиция се преплитат честването на Свети мъченик Трифон с народния празник Трифон Зарезан – един от най-буйните и жизнерадостни народни празници. Той е един от най-устойчивите, но и най-противоречиви и сложни по своята историческа същност народни празници. С него започва пролетно-лятното полугодие – той е първият пролетен празник според традицията на българина, свързан със събуждането на вегетацията и с умиращите и отново възкръсващи природни сили

Денят на лозаря има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките. В основата на празника се крие древният култ към Дионис – бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино.

В българския фолклор има няколко легенди за животни-култиватори, свързани с лозарския празник. Според една от тях веднъж напролет магарета изгризали младите филизи на лозята. На другата година те дали богат и хубав плод. От тогова хората започнали да зарязват лозята и устроили празника на Св. Трифон, когато става ритуалното зарязване. Друг вариант, познат във Варненско (с. Константиново) разказва, че преди хората да се сетят за зарязването на лозята, „зайците режели лозята“. След като разбрали връзката между зарязването и плодородието, започнало пролетното зарязване. Вероятно в тази връзка, някъде празнуват Трифоновден и в чест на зайците. Друго предание пък ни разказва за лозаря Трифон, който зарязвал лозето си и край него минала Богородица с малкия Христос, на път за храма по случай навършването на 40 дни от раждането. Трифон й се присмял, че е майка на дете без баща. Тя преглътнала обидата, но пътьом минала край жена му и й казала да иде при мъжа си, защото си е отрязал носа. Трифоница веднага изтичала, а Трифон доста се зачудил защо е дошла и се обърнал към нея с думите „Как ще съм си го отрязал носа, като държа косера на обратно, а не така?“, показвайки и, обърнал косера, замахнал и неволно отрязал върха на носа си. Затова го наричат Зарезан. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой.

Според тракийския, славянски и прабългарски обичай на този ден, освен че се зарязва, трябва и да се засажда. Народната мъдрост гласи, че всеки трябва да засади най-малко пет овощни дръвчета или лози, защото човек, който отглежда лозе, сади цвете или овощно дърво не може да бъде лош.

ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ

Обичаите и обредите на Зарезановден са насочени към осигуряване и предопределяне на богата реколта от лозята, хубави и качествени вина, за здраве и живот на хора и добитък. С Трифон Зарезан са свързани гадания за времето през годината, както и редица вярвания и съпровождащи ги практики, чието спазване има за цел да осигури общо благоденствие и благополучие. Със символично зарязване на лозята на Трифоновден се поставя началото на лозарската нова година (след фазата на зимната почивка на лозята от ноември до януари). Така се подчертава значението на първата процедура - резитбата.

В празничния комплекс се наблюдават три основни типа обичаи и обреди: зарязване на лозята, празнична трапеза и избиране на „цар на лозята“.

В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат. Така се обяснява и особеното табу за жените през този ден, да не пристъпват територията на лозята „защото не е женска работа и за да ражда лозето“. В празника вземат участие предимно женени мъже и много рядко ергени и млади момчета. Събират се обикновено на групи от по 5–6 човека, обикновено съседи по лозя или близки роднини, като водят със себе си и свирач.

Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб – питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд. Приготвя също пълнена кокошка с булгур или ориз и кисело зеле, месо, луканка, туршия, баница, тутманик и др. Всичко това, увито в чисти месали, заедно с бъклица хубаво вино, а някъде и шише със светена вода, стопанката слага в нова вълнена торба, с която изпраща мъжа си на лозето. Там всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев, прекръства се три пъти тържествено и с косер отрязва от три главини (кютюка) по три и повече пръчки. После полива мястото с червено вино и благославя за плодородие и берекет:(„Колкото капки, толкоз коли грозде!“ ). На места ръсят главините със светена вода от трифонденския водосвет.

Практиките с лозовите пръчки са едни от най-съществените, наред със зарязването, поливането с вино и благословиите. Те са важен атрибут на празника. Оставят се обикновено на лозето, за да не се „дигне берекета“ от него. В Северна България, в селата покрай Дунав, пръчките се хвърлят в реката, за да тече виното така, както реката. Слагат от тях и в бъклицата с вино. Една от пръчките винаги се свива на венец, който се поставя на калпака, около кръста или през рамо. Съществува и обичай първите отрязани лозови пръчки и венци да се запазват в дома, някъде окичват с тях домашната икона.

На места в Северна и Източна България на този ден става избор на „цар на лозята“. Като се съберат, именно, на лозе, лозарите слагат на трапезата китка босилек, увита с червен конец, и три пръчки от лоза, и най-старият казва: „Кой е честит, нека поеме китката и да стане Трифон (цар)“.  Който желае, става, поема китката и всеки му честити. Царят тогава благославя: „Хайде да бъде честито и берекетлия! На всяка лоза по шиник, а от всяка гижа (пън) по чъбър!“ Всички отговарят „Амин“. Гледа се при избора да бъде царят по-заможен, защото трябва да почерпи всички, и още да е той късметлия, т.е. през неговото царуване (трифонуване) да е има голямо плодородие. В повечето случаи се избира най-посветеният в тайните на лозарството или притежателят на най-големи и най-хубави лозя. Той най-често е личен и имотен стопанин, уважаван от всички, трудолюбив и способен, на който работата му е спорна, за да спори тя през цялата година на всички лозари. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Под негово ръководство продължава пиршеството, полято обилно с вино и съпроводено с хора и ръченици. После закарват царя с двуколка (колесар), теглена от самите лозари, като през цялото време го поливат с вино. Тази процесия минава през цялото село и стига до мегдана, където се играе т. нар. Зарезанско или Трифонско хоро. Хороводецът, най-често „царят“, държи в ръка бъклица или котле с вино и с лозови пръчки (във Варненско). Хорото, със своя смисъл на ритуално обиграване на територията има ключов характер при празника. Хоро играят мъжете на лозето със забучени в пояса или свити на венец лозови пръчки, също – на общата трапеза на лозята и по пътя до селото.

Обхождайки село, лозарите спират пред всяка къща, като домакинята ги посреща с котел вино. Накрая стигат до дома на „царя“, където се слага празнична трапеза и продължава веселието.

В българската народна култура празникът Трифон Зарезан се явява първоначално тясно свързан с лозарството, а в по-късно време преминава и върху градинарството и овощарството. В районите, където лозарството не е разпространено като поминък, празникът на Св. Трифон е свързан с ритуалното магическо заплашване на дърветата, които не дават плод. Преди изгрев слънце стопанинът, заедно със свой съсед или приятел, отива с брадва при яловите дървета. Там той замахва с брадвата, като с думи се заканва да отсече фиданката, а съседът го спира с молба да я пощади и с обещанието, че дървото ще роди плод през годината.

Отдавна Трифон Зарезан е загубил голяма част от вярванията и обредните практики, свързани със забраните за този ден, както и пищната ритуалност при зарязването. Празникът, обаче е повод навсякъде млади и стари да се почерпят с хубаво вино и да си пожелаят здраве и благоденствие. От стари времена са останали наздравиците, задължително съпътствани с неизменната благословия: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“

 

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ

На Трифоновден, както и при редица други народни празници,  по разни белези се гадае за времето през годината, за плодородие и за щастие.

Има вярвяне, че ако на този ден вали сняг, пчелите ще дадат много мед. Ако духа топъл вятър и времето е сухо, означава,че ще има богата реколта от боб през годината.

Гадае се и по въглени от домашното огнище, оставени зад вратата. Ако са станали на пепел – това означава плодородие.

В деня преди Трифоновден задължително се почистват комините, за да не падне реса на лозята.

Смята се, че какъвто човек срещнеш сутринта на улицата на Трифоновден, такъв ще ти е късметът.

Вярва се, че ако на Трифоновден дадеш пари – цяла година ще даваш, а ако вземеш – цяла година ще вземаш.

В народната митология битува поверието, че Трифон Зарезан е „аталия“ ден, т.е.лош ден. Затова на този ден жените не работят къщна работа – не перат, не тъкат, не шият, не плетат, а също и не се докосват до остри сечива, напр. да режат месо Особено стриктно спазват тези забрани бременните, за да не родят дете с кусур.

Именници на този ден са: Трифон (от гр. наслада, разкош), Трифона, Трифо, Тричко,  Лозан, Лозанка, Гроздан, Грозданка, Радко, Радка, Рачо и др.

Обредна трапеза: Освен пълнената кокошка с някакво жито или кисело зеле, както и пита под формата на плитка или украсена с фигури като грозде, на трапезата се слага печена луканка, омлет, тутманик, печени орехи и задължително - вино.

 

ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ

ПРАЗНИЧНА ПИТА

Необходими продукти:

Ок. 1– 1,2 кг брашно, 20 г мая, 500 мл хладка вода, 1 непълна с.л. сол, 3 с.л. олио, 3 яйца, 3 с.л. кисело мляко, 80 г краве масло (мас), белени слънчогледови семки, ленено семе, сусам

Начин на приготвяне:

Маята се размива в малко от водата и се смесва с останалата вода, в която е разтворена солта. Един жълтък се отделя за намазване на питата. Брашното се пресява в дълбок съд и се прави вдлъбнатина в средата му, в която се слагат останалите яйца, киселото мляко и олиото. Постепенно се прибавя подсолената вода с маята и се замесва меко тесто (ако е необходимо се добавя малко брашно). 
След като се омеси добре върху посипана с брашно повърхност, се разделя на три  части (едната малко по-голяма) + малко тесто за украсата. Първата част се разточва на правоъгълник, намазва се с разтопено краве масло и се нарязва на 8 правоъгълника. Навиват се на руло и се слагат по краищата на намазана с масло тава на разстояние едно от друго. Леко се притискат. Втората част се разточва на кръг и се нарязва като торта на 8 парчета. Намазва се с масло и всяко парче се навива на кифличка от широката страна към върха. Кифличките се слагат между рулата. Третата част се разделя на 3 топки, всяка се разточва, намазва се с масло, слагат се една върху друга и се поставят в центъра на тавата. Предварително от това тесто може да се остави малко и да се направят 8 малки топчета, които да запълнят ако са останали празнини около парчетата. Оставя се да втаса и се пече в умерена фурна.

 

СОДЕНА ПИТКА

Необходими продукти:

1 кг брашно, 1 яйце, 1 ч. л. сол, 1 кофичка кисело мляко, 1ч.л. сода бикарбонат, 1 пакетче бакпулвер

Начин на приготвяне:

Брашното се пресява и се смесва със солта и бакпулвера. В средата му се прави дупка, в която се чуква яйцето. После постепенно се налива добре разбитото кисело мляко с разтворената в него сода. Омесва се добре, докато се образуват шупли в тестото. Питката се пече в намаслена тава в предварително загрята фурна. Щом стане готова, се изважда и покрива с памучна кърпа, за да се задуши.

 

ПЪЛНЕНА КОКОШКА

Необходими продукти:

1 кокошка,

За плънката: дреболиите от птицата, 1-2 глави лук, 4-5 с.л. олио, 1/2 ч.ч. ориз, 1 ч.л. червен пипер, х1 с.л. чубрица и ситно нарязан магданоз, черен пипер и сол на вкус

Начин на приготвяне:

Дреболиите се сваряват в подсолена вода и се нарязват ситно. В част от мазнината се задушава нарязаният лук, прибавя се оризът и червеният пипер. Добавя се малко бульон от дреболиите, за да омекне оризът. Прибавят се дреболиите, подправките и се оставя оризът да поеме бульона. Осолената от всички страни кокошка се пълни със сместа, след което отворът се зашива. Слага се в тавичка, залива се с малко топла вода и се пече в силна фурна. Често кокошката се маже с мазнина и се полива със сос от тавичката.

 

ТУТМАНИК

Необходими продукти:

ок.1 кг брашно, 3-4 с.л. олио,1 с.л. захар, мая за хляб, колкото 1/2 кибритена кутийка, 1 с.л. оцет, 1 ч. л. сол, 1ч.ч. вода,1 пак. краве масло, 250 г сирене

Начин на приготвяне:

Маята се размива заедно със захарта в 1/2 ч.ч. вода. От всички продукти(без кр. масло и сирене) се замесва гладко тесто, което се оставя да втаса. После се разточва на лист, дебел 1 см, намазва се с разтопеното масло и се наръсва с натрошеното сирене. Навива се на руло, а след това – на кравай. Отгоре тутманикът се намазва с разтопено масло и се пече в умерена фурна.

 

                                                                                                                     Росица Върбанова

                                                                                                   Музей на мозайките – Девня