ТОДОРОВДЕН / КОНСКИ ВЕЛИКДЕН – ТРАДИЦИИ И ТРАПЕЗА

Един от емблематичните празници в българския народен календар е Тодоровден. Той няма точно фиксирана дата – отбелязва се винаги в събота след Сирни Заговезни и с него завършва Тодоровата седмица. Празнува се главно за здравето на конете, затова се нарича още Конски Великден. Среща се и като Конски празник, Тодорова събота, Тодорица или Тудорица, Тудурица, Лудото Тодорче.

Тодоровден е църковен празник, празнуван в първата събота на Великия пост, в памет на Св.Теодор Тирон. Всъщност Св. Тодор е събирателен образ, обединяващ култа към светите великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон и почитта към него е засвидетелствана още през ранното средновековие. (Неслучайно има стенописи, на които и двамата светци са представени заедно, напр. в Рилския и в Кремиковския манастири, също – и църква, носеща техните имена (в с. Добърско)

Църковното предание разказва, че някога в Константинопол езичниците се опитали да опорочат христианския пост, като наръсили всички зеленчуци по пазарите с жертвена кръв. В този критичен момент в съня на константинополския архиепоскоп, се явил Св. Теодор Тирон и му поръчал да забрани на хората да купуват храна от пазарите и да се хранят само с пшеничени питки и мед, да си приготвят коливо – жито, да запазят поста и душите си от осквернение.

Според друго предание Св. Теодор бил войник от императорската войска (Тирон значи „млад войник“). Когато узнал как императорът се кани да наруши поста, препуснал с коня си от къща на къща, навсякъде давал кураж на хората – да стоят и да пазят поста и вярата си

Оттогава за благодарност, на първата събота от Великия пост, Църквата възпоменава паметта на Св. великомъченик Теодор Тирон. За спомен на случилото се, се вари жито, което се благославя по време на богослужението в храма. В тази връзка е и обичаят на Тодоровден да се раздава варена царевица.

Култът към Св. Тодор като покровител на конете е широко разпространен по българските земи и в иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец.

Народни традиции и обичаи

Тодоровден е един от първите пролетни празници в народния календар, отразяващ  смяната на зимата с пролетта и свързаното с нея плодородие, един от празниците, предвестници на Великден.

В миналото обредната практика на Тодоровден е богата на обичаи, обединени от надеждата за плодородие и добър приплод, здраве и щастливо бъдеще на младите.

Според народните предания на този ден Свети Тодор облича девет кожуха, яхва своя бял кон и отива при Господ, за да го моли да изпрати лятото. След като стига до царството Господне, забива копието (маждрака) си в земята, връзва за него юздата на коня и влиза при Господа. На излизане изтегля оръжието и от земята започва да излиза пара, т.е. желанието му се изпълнява. Свети Тодор носи лятото зад гърба си. Зад него остават и трудните, въртоглави дни на черната Тодорава седмица.

Обредните ритуали на Тодоровден, смесица от езически и християнски вярвания, се дължат на двойствения образ на светеца-конник, едновременно и демон, и герой-унищожител на хаоса. От тази двузначност, наложила се във вярванията, произтичат и различните ритуали: направата на обредните хлябове и захранването на конете с тях, кушиите, къпането на децата, миенето на косите, подстригването и др. Всички те действат апотропеично, т. е. имат защитен характер.

Предвид, че този ден е посветен на конете – да се множат и да не заболяват, са и основните обредни действия, разпределни между жените и мъжете.

Рано сутринта, преди изгрев слънце, жените приготвят обредни хлябове с формата на конче или подкова, украсени с орехови ядки и скилидки чесън –„колак“, „черковник“, „копито“, „конче“. Част от тях се разчупва и слага в храната на животните, друга се раздава за тяхното здраве. Раздава се още и варена царевица, жито, грах или бакла.

Някъде пък сутринта месят два хляба: „св. Петка“ и „св. Тудур“, украсени с фигурки на малки кончета или конска глава и осветени в църквата. От хляба „св. Тудур“, начупен предварително на парчета, се слага и в зобта на конете, и се раздава на съседи и близки, процвилвайки и ритайки като кобили –  прави се за здраве на конете и по-добър приплод. В църквата се освещава и жито. Част от него се разпръсва по нивите и градините за плодородие и добър плод.

Кулминацията на празника, оформяща неговата емблематичност, са надбягванията с конете или т. нар. КУШИИ. Те са задължителен елемент за празника, свързан с поверието за предпазване на конете от болести. Чрез тях се извършва своеобразна демонстрация на мъжките качества на ергените и готовността им да встъпят в брак.

На този ден стопаните отделят специално внимание на конете си. Още преди изгрев слънце те ги отвеждат на водопой. Като се върнат ги захранват с обредни хлябове и сол, след което ги почистват и сресват. Следва празничното украсяване на конете, в което участват и момчетата от къщата. Опашките и гривите се сплитат и украсяват с мъниста (синци, за да ги пазят от уроки), с пискюли от червени конци (за да ги пазят от „зли очи“), с китки цветя, здравец и босилек, също – нанизи от червени чушки.

В миналото по някои места, преди старта на кушията момците обикалят селото – три пъти църквата, гробището, или селския мегдан. По-късно сутринта всички излизат извън селото, на равно място, където се извършват кушиите. Победителят от надпреварата получава дар (конят – торба хубав зоб и венец, или нова юзда, а неговият стопанин – риза или пешкир). Окичен с венци, той прави почетна обиколка из селото, за да честити Тодорица на всички. Навсякъде го посрещат радушно, с благословия и мома или млада невеста запоява коня му с ненапита вода или вино. Така е посрещнат победителят и в своя дом, където дава почерпка за всички, а младите правят хорото. На други места пък, след определяне на победителя, се извива голямо хоро, в центъра на което се озовават всички коне с ездачите.

Според народното вярване Свети Тодор е покровител и на раждаемостта. Затова на този ден младата булка (сключила брак през зимата или през последните 12 месеца) за първи път замесва тесто и изпича хляб в къщата на мъжа си. И ако свекърът и свекървата го харесат, оттам нататък към нея се обръщат с „невясто“, и чакат да ги дари с наследник. Именно с бъдещото раждане са свързани ритуалите по представяне на невестата. С хляб и царевица омъжените през тази година булки влизат в църква и от тук насетне могат да месят тесто, да пекат и да раздават хляб, да забременяват и да раждат, тоест да бъдат признати невести и домакини.

Обредите, свързани с младите невести, са различни в различните региони. В Западна България например, младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът „отчита донесеното“. На връщане свекървите и други жени ритат невестите, да раждат по-лесно. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.

В някои райони се изпълнява и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета и ги намазва с подсладена вода или мед, след което, в празнично облекло и булчинския венец на главата, започва да обикаля по домовете на близки и роднини, като започва от кума. С пожелание за здраве тя ги черпи с хлебчета, а домакините я благославят да стане майка. Обичаят завършва в бащината й къща, където идват зетя и свекървата и се подрежда празнична трапеза.

В някои райони пък е обратно – родители, роднини и съседи отиват на гости в домовете на младите булки и носят подаръци.

На Тодоровден традицията повелява и редица други обреди и ритуали за здраве и плодородие. От стари времена, рано сутринта, майките бързат да изкъпят децата си, преди да се „разтропат“ конете. Този обичай се прави за здраве, за да не ги боли глава през годината и да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива. Някъде подстригват за първи път и косите на момченцата. Вярва се, че по този начин измитите и подрязани коси ще израстват дълги и гъсти. От този ритуал идва изразът „ остриган като магаре през март”. Бабите отрязват кичур от косата на своите внучета, който след това заравят под ябълково дръвче, за да растат сладки и румени. Жените мият косите си с вода, в която са пуснали слама от яслите на конете, вързана с червен конец. Този ритуал се изпълнява, за да растат косите им здрави и лъскави като конска опашка. Водата, която остане се изхвърля след ездачите, тръгнали към кушията.

В събота, на Тодоровден, момите посяват в края на градинката си семената, с които преспивали под възглавницата през Тодоровата неделя,  като си наричат по три желания. В зависимост от това как пониква посевът и как се развива, предричат  доколко ще се сбъднат мечтите им.

В някои региони (Родопите) е известен обичаят „бекане“. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ

• Ако на Тодоровден времето е хубаво, такова ще бъде и на Благовец.
• Както и предишните дни и на Тодоровден се гадае за женитба, деца, любов. Вечерта срещу празника момите подрязват стръкове чесън, наричат ги с имена на ергени, а на сутринта, който стрък покара, значи това е истинския жених. 
• На някои места момите се надхвърлят с чехли. На чиято мома чехълът падне най-далеко, тя ще се омъжи през годината.
• Правят се и магии за раждане на хубави и здрави деца. Оглежда се в огледало първо по-хубавият от съпрузите, после се оглеждат заедно, за да приличат децата им на тях. Според народното поверие децата ще бъдат здрави и румени, ако двамата съпрузи си разделят и изядат половинките на една червена ябълка.
• Вярва се, че с миенето на косите, сутринта преди кушията, жените се предпазват от главоболие, световъртеж, дори полудяване.
• На места, на този ден, се оре за берекет, а другаде се изпълнява обичаят Герман, за да няма суша през лятото.
• Всяка жена бърза да раздаде първа или поне да не бъде последна, защото се вярва, че която остане накрая, конете ѝ ще се разболеят от краста.
• Конят, победител в надбягванията, не се продава, защото се вярва, че самият светец е неговият покровител и носи късмет на дома.
• На този ден човек не трябва да спи, за да не се разболее.
• Жените не трябва да работят нищо – да мият, да перат, да тупат, да простират бяло пране, за да могат да забременеят и да родят по-лесно.
• Не се яде праз лук през целия ден, за да не се разболеят конете и хората. 
• Не се мият коси след залез слънце, защото се вярва, че който го направи, главата му ще трещи и гърми като копитата на конете.

На този ден имен ден празнуват: Теодор (от гр. Theodoros – божи дар), Тодор, Тодорка, Теодора, Тотьо, Божидар и техните производни.

Тъй като Тодоровден се пада винаги по време на Великденските пости, празничната трапеза трябва да е постна: пита с мая, супа от гъби, гъбена каша, пълнени чушки с боб или ориз, постни сърми, „тудоровска леща“ , варено жито и царевица.

 

ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ

 

ПИТА С МАЯ

Необходими продукти:

1 кг брашно,10 г мая, х 150 г прясно мляко и вода, 5 г сол

Начин на приготвяне:

Брашното се поставя в купа, в средата му се прави кладенче, в което се налива прясното мляко, водата, стритата мая и солта. Замесва се тесто, от което се оформят обредни хлябове с форма на подкова или конче, по желание – украсени с орехови ядки и чесън. Оставят се да втасат и се пекат в умерена фурна.

 

ПИКАНТЕН БОБ В ГЪРНЕ

Необходими продукти:

400 г боб, 100 мл олио, 1 глава лук, 1 с.л. червен пипер, 5 лютиви чушки(сухи или пресни), сол и джоджен на вкус

Начин на приготвяне:

В глинено гърне се слагат измитият боб, заедно с нарязания лук, лютите чушки(по желание и те се нарязват на ситно) и подправките. Добавя се олиото и студена вода, захлупва се плътно с капак и се пече или вари до готовност.

 

ХАЙВЕР ОТ ГРИС

Необходими продукти:

1 ч.ч. грис, 1 глава лук, 1 опаковка майонеза, 1 ч.ч. студена вода и 3 ч.ч. завряла вода, 1 ч.л. сол, лимонов сок

Начин на приготвяне:

Най-напред в студената вода се разтваря грисът. В заврялата вода се слага солта и се добавя разтвореният грис. Вари се като нишесте при непрекъснато бъркане. След като поизстине се добавя ситно настърганият лук, майонезата и малко лимонов сок. Сместа се разбива с миксер или дървена лъжица. Поднася се като салата, гарнирана с маслини.

 

                                                                                                                     Росица Върбанова

                                                                                                   Музей на мозайките – Девня

                                                                           с филиал „Етнографска къща“ – с. Кипра