ТОДОРОВА НЕДЕЛЯ – РИТУАЛИ, ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ

Седмицата след Сирни заговезни, първата от Великденските пости, т.нар. Тодорова неделя, заема важно място в целия общобългарски празничен календар. Известна е и с имената Ту̀дурица, Ту̀дурска неделя, Суха неделя, Луда неделя, Трѝмирна неделя, Гладна неделя, Кукерска неделя.

Обредността през Тодоровата седмица донякъде се явява продължение на Сирнишката обредност, свързана с прехода зима – пролет и чиято основна цел е да осигури и съхрани плодородието в стопанство. Според народната вяра Тодоровата неделя е една от трите „сестри“ – Тодоровата, Русалската и Празната (или Средпостната) неделя след Великден. Тогава се спазват сходни забрани с цел предпазване от беди и нещастия. 

Широко разпространено е схващането за по-особения характер на тази седмица, чийто дни са сред най-опасните през годината. В различните райони на страната, представите леко се различават и обичаите търпят разни варианти, но общото между всички е представата, че едва ли не всички беди, случили се на човека през годината, са резултат от неправилното му поведение през въпросната седмица. Затова някъде я наричат още Черната неделя. В народните вярвания се схваща като лош, враждебен и нечист период — и за хората, и за добитъка, и за реколтата. Това е време на нарушена хармония, на хаос и объркване. Тогава нощем бродят таласъми и караконджули, предвождани от Св. Тодор на бял кон и се чудят как да напакостят на хората, най-често – различни неврологични страдания, като парализи, световъртеж и глухота. Това са специфичните болести, които изпраща Св. Тодор на всички, които срещне по тъмно, докато броди със свитата си. Затова никой не смее да излиза нощем навън. В народните вярвания обаче, образът на светеца-конник е двойствен и като посредник между двата свята, той е героят, който унищожава хаоса и създава реда в новия аграрен цикъл.

На много места в Източна България Тодоровата неделя се смята за лоша („хаталия“) седмица, вярва се, че който се разболее през това време не може да се излекува и че „глухият Тодор“ причинява глухота и изсъхване на хора и посеви.

Тези страхове пораждат множество забрани и обредни действия, спазвани главно от жените. Затова е важно да се знаят и да се спазват, за да премине по-спокойно тази седмица, за да се предизвика здраве и благополучие. Първо и най-важно – да не се работи. Особено забранени са женските работи – шиене, кроене, тъкане, предене. Второ – има храни, които не трябва да се ядат. И трето – има ограничения в известни отношения между мъжа и жената.

Жените винаги са в центъра на традиционната обредност, характерна за празниците в народния ни календар. Това с пълна сила важи и за Тодоровата неделя. Жената, като че ли по-лесно може да премине границата между безопасния и опасния свят, да предизвика злите същества и сили, да отвори вратите на дома си за тях. Жената, обаче, е и тази, която може да предотврати бедата. Тя е в основата на празничното действие, следи за ритуалната хронология, т.е. „държи и води“ празника, така че той да изпълни заложения му морално-етичен смисъл.

 

ЗАБРАНИ

• Характерна забрана за тази седмица – не се работи женска работашиене,плетене и т.н.
• Вечер никой не бива да замръква навън.
• Момите не правят седенки.
•  Не се пере с бухалка, не се сушат дрехи – за предпазване от глухота и изсъхване.
• Не се работят дрехи за мъж. Не се оре и сее - за предпазване от гръм и градушка.
• Не се насажда квачка, за да не се излюпят пилета с недостатъци.
• Ако през седмицата жените мият косите си и перат, те са застрашени от гръм и главоболие.

 

Всеки от дните на Тодоровата неделя си има собствено име и конкретни наставления какво трябва или не трябва да се върши, с цел избягването на беди през годината.

Всеки ден съответства на общата негативна характеристика на периода и държи първенството сред себеподобните си дни като най-лош през годината.

.

ЧИСТ, ПЕСИ (ПЪСИ) ПОНЕДЕЛНИК/ КУКОВДЕН

Този първи ден от лошата седмица е свързан с обредни практики за предпазване от болести по хора и животни, най-вече кучета и за ритуално изчистване на къщата, тялото и душата, затова се нарича ЧИСТИ ПОНЕДЕЛНИК. От този ден започва строг тридневен пост, т. нар. „тримирене“ (без храна и вода и пълно полово въздържание), изпълняван в началото на Великите пости. Християните, подложили се на този строг пост, вярват, че изкупват греховете си и заслужават опрощение, т.е след смъртта си ще отидат в рая.

Денят се тачи основно за предпазване от бяс, също така от мишки и змийско ухапване. „Песи“ идва от обредното „бесене“ на кучетата(„тричане“), за да не заболеят от бяс.

В понеделника, на Тодоровата неделя, се измиват всички съдове, които ще се ползват през постите, изчиства се всичко блажно от тях. Изхвърля се запалена старата метла на сметището. Почиства се цялата къща – жените перат и чистят, като събраната смет изхвърлят на улицата, за да изхвърлят бълхите от дома.

В някои райони на Източна и Южна България този ден се тачи за здравето на кучетата.Там е характерен обичая „люлеене“ („бесене”) на кучета, свързан с лошия дух и демон, определян като бяс. Затова кучето се люлее, за да не лови бяс през годината. Това става извън селището, на някоя могила, където момците приготвят люлка, връзват кучето през плешките и го залюляват три пъти – усукват въжето и го въртят. Някъде пък връзват празна тенекия на опашката на кучето и го гонят из селото. В основата на този обичай и други подобни лежат постъпки, отразяващи анималистични разбирания за болестите, които според народа може да се пропъдят с насилие. Повсеместно жените месят хляб и дават на добитъка срещу бяс. Този ден се готви ядене за цялата седмица, поради забраната да се готви през останалите дни. На някои места пък е точно обратното – не палят огън, не готвят, не месят, за да няма суша и мана през лятото.

Важен обичай в първия ден на Тодоровата седмица е и шествието на кукерите (затова се нарича и Кукеров или Куковден). Мъжете, организирани в групи от по 15-20 души, маскирани в кожи, с дървени оръжия и различни звънци и чанове, с кожени или картонени маски обикалят из селото. Водят се от т. нар. „цар“. От сутринта кукерите обикалят из селото, спират хората, плашат ги, искат им пари. Следобед вървят от къща на къща, вдигайки силен шум със звънците си. След това на площада изкарват колесар, на който е покачен техният „цар“. Там извършват ритуално изораване и засяване на земята. Следва боричкане, шеги, при които царят удря де кого стигне. Празникът завършва с трапеза в дома на „царя“.

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ

• Според народното поверие понеделникът се възприема като „полазен“ ден – както тръгне седмицата, така и ще продължи. Затова на него е добре да не се дава, а да се взима.
• Ако удрят с точилка мома или замерят с брашнен чувал или гърне момък, ще се оженят идващата година.
• Жените не подхващат работа, за да не предизвикат полудяване в семейството или бяс по животните.
• Не се лови брадва или каквото и да е желязо, за да не нападат насекоми или мишки нивите.
• Който го очаква жътва през лятото, не бива да се къпе, за да не го боде осилът на стръковете.

 

ЧЕРЕН(ЧРЪН) ИЛИ СУХ ВТОРНИК

Смята се, че той е най-лошият от всички вторници през годината. Н този ден също не се работи, защото всяка работа, започната в този ден, ще се провали. В някои части на страната го наричат Сух вторник, защото от него започва сушата и според народната вяра се тачи за предпазване от нея. На Сух вторник канят с хляб дъждовните облаци да хапнат, да се настроят милостиво и през лятото да идват с дъжд. От обредния хляб, намазан с мед, хвърлят залък на покрива, наричан за облаците. Друг отделят за нивата, трети – за реката, от която дъгата пие вода. Останалото от хляба се яде на хармана стоешком (прави). Така човекът отказвал своето уважение пред небето, облаците, водата и всички природни стихии.

Добре е на този ден да се изперат червен плат или женска кърпа, да се опече баница, жените да топят пръстите си в сапунена вода. Така добитъкът ще дава мляко през годината, а градушката през лятото ще подмине земите.

 

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ

• Народното поверие гласи, че във вторник, и най-вече в Черен вторник, нищо не се започва, на път не се тръгва, не се сее, не се сключва спогодба и др., защото няма да завърши добре. Най- лоши са часовете между обеда и вечерята.
• Ако се работи на този ден, ще има буря, а който работи ще бъде болен през годината.
• Който се е родил в този ден, е без късмет. 
• Ако жените мият главите си, ще се случи лошо на мъжете им.

 

ЛУДА СРЯДА

Тази сряда е един от най-лошите дни през годината. Наречена е така, защото според народните представи това е денят на лудостта. В някои краища вярват, че тя се предизвиква, ако на този ден човек работи каквото и да е. Позната е също като Разполовена сряда и Преговяла сряда. През Лудата сряда човек може да разполови ума си, да полудее. Почита се за предпазване от лудост и е в пряка връзка с вярването, че всеки човек има на дясното си рамо ангел, а на лявото — дявол, които го напътстват. Ако дяволът вземе превес, то за такъв човек се казва, че „му е слаб ангелът“ и точно този дявол помрачава ума на човека и той полудява. За предпазване от него (т. е. от демонът, причиняващ лудостта) се почита този ден. На полуделите им се бае, поливат ги с билки и им дават да пият отвари.
Преговяла сряда е, защото бележи края на строгия тридневен пост – тримиренето. Всеки, който е тримирил, се причестява в черква, взема си светена вода и се захранва с коливо (варено жито), а вечерта отговява, като кани близки и родственици на постна трапеза. В Източна България тя се нарича още Тримарна сряда.

 

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ

• Вярва се, че лудостта сред хората е дяволска работа, затова не трябва да се предизвиква дяволът, а с добра дума и специално внимание да се залъже.
• Ако в сряда времето е хубаво – на следващия ден ще се развали, ако е лошо ще се оправи.
• Който работи, ще се разболее или ще окуцее. Същото ще се случи с добитъка му. Не се впрягат волове.
• На този ден не бива да се мотае прежда и да се шие дреха.

 

ВЪРТОГЛАВ ЧЕТВЪРТЪК

Този четвъртък, наричан още Въртоломей, Въртолей, Зимен Въртоломей, се тачи за предпазване от въртоглавие (виене на свят при хората и паразитна болест по овцете  с мозъчни увреждания) и също се приема за лош ден, затова се казва: „четвъртък-несвъртък“. Ако някой започне някаква работа този ден – няма да я довърши, ще стане спънка, и още по-лошо, ако изобщо работи – ще стане въртоглав, или щуроглав, зашеметен. Това е болест, от която страдат говедата и овцете – затова се празнува с предпазна цел, да са здрави всички. Меси се хляб, колач, който се украсява с кръсташ (вид кръст). После се прекадява и разчупва, и се дава по залък на всички домашни, а също и на добитъка, като се отделя и за лек – ако на някого му се завие свят през годината, да му се дадат трохички във вода, да ги изпие. Някъде пък месят питки, наричани мравучени питки, които раздават. Ядат ги на бунището, а трохите се събират само на едно определено място – вярва се, че така къщата ще се предпази от нашествие на мравки.

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ

Поверията и забраните за този ден се припокриват с тези за черния вторник, въпреки че са за предпазване на хората и домашните животни от шемет и световъртеж.

• Не се работи никаква работа – не се преде, не се тъче, не се намотава или върти, за да се предпазят хора и добитък от въртоглавие.
• Раздава се прекаден хляб, част от който се дава на добитъка, за да не го хване шемет.

• Раздава се обреден хляб, който преди това е прекаден. Част от него се слага на добитъка, а друга част се запазва, за да се лекува виене на свят през годината.
• Не се варят вода и чорби.
• Не се купуват големи неща – крава, вол или друг добитък, защото няма да седи у дома, ще избяга.
• Не се сее и не се сади дърво, защото ще изсъхне и няма да върже плод.
• Не се започва строеж на къща.
• Не се сади кокошка, защото няма да снася яйца.
• Не се готви боб – ако се готвят боб, леща или се меси хляб, червеи ще нападнат фасула, лещата и житото.
• Ако се работи на полето, ще вали град.

 

ЧЕРЕН ПЕТЪК

Най-лошият и опасен ден в седмицата е Черен петък (Куц, Глух, Луд или Сух петък). Известен е и като Шамотен петък (Шеметен петък), тачи се за предпазване от шемет – виене на свят. Смятан е за един от дванайсетте най-лоши петъци в годината. На този ден жените не се мият, не се решат и не работят с вретено. Петъкът по принцип е прокобен, тайнствен ден, особено часовете между 2:00 и 4:00 сутринта. Затова се вярва, че сънищата, сънувани тогава, са пророчески, сбъдват се. На черен петък жените раздават на близки и съседи содени питки, намазани отгоре с динен мед, като внимават броят им да е нечетен, т.е. да са „тек“. Някъде слагат грах в една паница с топла вода и я поставят под иконата.

Петък е ден на грехове и беди: Кайн убива Авел, разпъват на кръст Христос, отсичат главата на Йоан Кръстител и др. Поради тези грехове петък е ден за пост и изкупление. В някои райони се извършва Тодорова задушница. Раздават се кравайчета, варено жито, варен бял и черен боб.

 

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ

• Ако в петък времето е много хубаво и ясно, на следващия ден ще се развали.
• Отново никаква женска работа – прежда не се преде, дреха не се крои. Изобщо не се работи, за да се предпази човек от болести, а реколтата – от гръм, градушка и суша.
• Не се започва нова работа, защото все ще се заплита. Затова не се тръгва на път, да не те сполети беда.
• Нищо не се сее, защото няма да даде плод.
• Ако жените се решат или мият косите си на Черен петък, ще оглушеят, ще ги боли глава.

 

 

                                                                                                                     Росица Върбанова

                                                                                                   Музей на мозайките – Девня

                                                                           с филиал „Етнографска къща“ – с. Кипра