СПАСОВДЕН, ВЪЗНЕСЕНИЕ ХРИСТОВО – ТРАДИЦИИ И ТРАПЕЗА
Спасовден е голям християнски празник, познат още с религиозното си наименование Възнесение Господне или Възнесение Христово. Принадлежи към подвижните църковни празници – 40 дни след Великден – дните, в които Божият син броди по земята след възкръсването си, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите. Пада се винаги в четвъртък – в последния, седми Велики четвъртък. С възнесението Си Иисус завършва делото на спасението. Затова народът ни му е дал название с дълбок религиозен смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя /светец с подобно име не е познат в християнското православие/.
Празникът се свързва преди всичко с култа към мъртвите. Според народните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък, време през което те са сред живите на земята /жужат около разцъфтелите плодни дръвчета/. Има обичай на този ден повторно да се боядисват червени яйца, които се раздават за умрелите. Жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им, за да им правят сянка на „оня свят“. Когато близките тръгват към гробищата, трябва да оставят вратите и прозорците на дома отворени, за да „тръгнат“ заедно с тях и душите на мъртвите. По пътя близките не трябва си говорят, за да не ги смутят.
С тези народни вярвания е свързана и задушницата, която се прави в събота / преди Петдесетница, позната като „Черешова“/„Спасово одуше“, „Русално одуше“/. Според православния християнски календар, тя е една от четирите големи задушници и нейното спазване е задължително за вярващите. Тогава освен жито и хляб за помен на умрелите се раздава и от първите череши.
ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ
Както повечето от нашите християнски празници и този най-вероятно има езически корени, макар официално молитвите да се отправят към възнеслия се Христос. Говори се, че на този празник излизат самодиви и русалки „/русалийки“, „русалци“ и „русалии“/, така че хората могат да се възползват от лечебните им способности. Вечерта срещу Спасовден те се събират да си наберат едно от магическите им цветя, което закичват в дългите си коси – росен. Вярва се, че тогава билката има най-голяма сила, а наоколо се разнася силен и упойващ аромат. Смятало се, че, ако боледуваш от незнайна болест или безплодие, вечерта трябва да преспиш на някоя росенова поляна, под вълшебното биле. Задължително е да идеш с човек от другия пол, с когото нямаш кръвна връзка, а също да носиш дарове за самодивите: нова кърпа, зелена стомна, печена кокошка, бъклица вино и погача. Болният трябва да сложи паница с вода, на сутринта, ако плува листенце или цвят от росен, скоро ще оздравее – значи самодивата се е смилила над него. С човека, който си отишъл „на росен“, оставаш побратим за цял живот, но каквото и да стане през нощта, никой няма право да разказва.
Този специфичен за празника обичай се нарича „ ХОДЕНЕ ЗА РОСЕН“ и е един от трите характерни обреда за Спасовден. С него е свързан и изразът „Те ти, булка, Спасовден!“, използван за нещо случило се внезапно, изненадващо, израз дошъл от т.н. „блажен“ /еротичен/ фолклор.
Втори характерен обред е„ МОЛИТВА ЗА ДЪЖД“ – Моми и ергени пеят: „Свети Спасе, тебе молим, дай ни дъждец и росица, да се роди жито и просо, да нахраним сиромаси.. “. Поради тази причина празникът се причислява към тези, които се почитат за предпазване от суша.
Третият характерен за Спасовден обред е т.н. „СПАСОВСКО ХОРО“, изпълнявано следобед на мегдана. Не се свири със свирки и други инструменти, а само се пеят песни, посветени на Свети Спас.
На Възнесение Господне в родопските и пиринските села стопанките изнасят дрехи и постелки навън, а момите чеиза си, за да ги „огрее слънцето“ и да няма по тях „пасулки“ (молци).
В Източна България пък девойките се хващали на хорото, пременени в сватбени одежди, взети от млади булки, и вярвали, че и те ще се задомят до другия Спасовден.
ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ
Народът ни вярва, че спасовският дъжд е не по-малко ценен за реколтата от гергьовския. Затова на Спасовден моми и ергени пеят обредни песни в нивите, за да помолят Св. Спас да изпрати плодородния дъжд.
Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалките, които ще „сеят“ своята роса над нивите, вече са дошли.
Ако отидете на черква рано сутринта, запишете имената на живите за здраве и на починалите за покой.
Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и се погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.
Вярва се, че на Спасовден болните могат да се излекуват, ако преспят на поляна, където расте билката росен. Води ги техен близък, който се уважава като „побратим“ или „посестрима“ на болния.
В нощта срещу празника невъзможните желания се сбъдват. Това е един от най-благоприятните моменти да се отправят молитви за рожба, за женитба, за здраве
Вярва се и в лечебната сила на утринната роса, поръсена от „русалките“. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината.
Вярва се, че безплодието остава под росена, а зачеването в нощта преди Спасовден се смята за „магическо“ и не се възприема като прелюбодеяние.
Поверието гласи, че преди да си тръгнат към оня свят, мъртвите си взимат от храната. Ако близките им са ги забравили, слагат шепа пръст в пазвите си и отлитат.
Във фолклорната традиция съществува забрана да се работи на всички четвъртъци от Великден до Спасовден. На самия ден стопанките не бива да се докосват до зелено, защото през лятото ще бие градушка, също не тупат, не предат, не шият Не се перат и простират дрехи да не настъпи суша.
Имен ден празнуват: Спас (от гръцки спасител), Спаска и производните им имена.
Освен всички именници на този ден празнуват и хлебарите, шофьорите, строителите, хотелиерите и др.
Възнесение Господне е голям християнски празник, който се почита и до днес с тържествени литургии, водосвет и курбан от агне, овца или петел. Цялата седмица около Спасовден е празнична, посветена е на хляба и хлебородието. Задължително се приготвят шарени пити т.е. покрити с различни орнаменти. Една от особеностите на спасовденския хляб е, че шарките не са определени, както при редица други ритуали. .
ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ ЗА СПАСОВДЕН
ПРАЗНИЧНА ПИТА
Необходими продукти:
600 г (3 ч. ч.) брашно, 15 г мая, около 1/2 пакетче (4 с. л.) краве масло, 100 мл (1/2 ч. ч.), прясно мляко, 3 бр. яйца., 100 г (1/2 ч. ч.) захар, 1/2 ч. л. сол
Начин на приготвяне:
От брашното, маята, предварително размита в малко хладка вода, млякото и солта се замесва тесто, което се оставя да бухне. След това се прибавят яйцата и половината захар. Тестото се омесва отново и се оставя да бухне повторно, а след това се разстила в намазана с масло тавичка. Питата се пече в силна фурна около 30 минути, изважда се, намазва се с маслото, поръсва се с останалата захар и се допича при умерена температура.
ОВНЕШКИ КУРБАН
Необходими продукти:
250 г овнешко месо, 200 г овнешки дроб, 50 мл олио, 1 връзка пресен лук, 1 глава лук, 100 г червени домати, 1 с. л. брашно,3 с.л. ориз, 1 яйце, 4 пресни люти чушки,1/2 връзка магданоз, 1/2 връзка джоджен, черен пипер на вкус, 1/2 с.л. оцет, сол на вкус.
Начин на приготвяне:
Месото се нарязва на малки късчета, залива се с 5-6 чаени чаши вода и се вари до полуомекване заедно със зеления лук и част от доматите, нарязани на дребно. Посолява се, след като кипне. В сгорещената мазнина се прибавят последователно и се задушават нарязаният на дребно стар лук, останалите домати и брашното. Заливат се с малко бульон от месото и се изсипват в чорбата. След това се прибавят оризът, предварително попареният и нарязан на кубчета дроб и лютивите пиперки. Чорбата се доварява, застройва се с разбитото яйце, което трябва да се пресече, поръсва се с черен пипер и ситно нарязаните магданоз и джоджен, подкиселява се с оцет и се поднася.
ЯХНИЯ С ОВНЕШКО МЕСО
Необходими продукти:
750 г овнешко месо, 100 мл (1/2 ч. ч.) олио, 400 г (4-5 бр.) домати, 300 г (4-5 глави) кромид лук, 250 г (3-4 бр.) пиперки, 300 г (2-3 бр.) патладжани, 150 г (1 шепа) бамя, 1-2 бр. лютиви пиперки, 5 г (1 чаена лъжичка) червен пипер, магданоз и сол на вкус (или гювеч консерва 1 буркан и кромид лук 300 г).
Начин на приготвяне:
Приготвяне: Яхнията става по-вкусна, ако месото е тлъсто. Тогава се взема 900 г месо и не се прибавя мазнина.Месото, нарязано на средно големи парчета, се слага в съд с малко вода и се вари на тих огън, като се посолява, след като заври. Когато омекне месото, се прибавят последователно ситно нарязаният лук, червеният пипер, нарязаните на дребно домати, патладжани и пиперки, почистените от дръжките бамя и лютиви пиперки и малко топла вода. Ястието се опитва на сол и се задушава до готовност на тих огън. След свалянето му от огъня се поръсва със ситно нарязан магданоз.
ОВНЕШКО МЕСО НА ШИШ ПО ПИРДОПСКИ
Необходими продукти:
1.250 кг овнешко месо, 300 г крехка сланина, 1 кг (10-15 бр.) пиперки сиврия, 250 г (3-4 глави) кромид лук, черен пипер и сол на вкус.
Начин на приготвяне:
Обезкостеното и измито месо се нарязва на средно големи парчета. Сланината се нарязва на тънки парченца, а пиперките се почистват от семето и се разрязват на половина. Наниз-ват се на шиш, като се редуват парче сланина, парче месо, 1/2 пиперка, сланина и т. н. Посоляват се, поръсват се със счукан черен пипер и се пекат на жар. Когато се изпече месото, шишът се изнизва в съд, на дъното на който е поставен едро нарязаният лук. Похлупва се с капак и се поднася.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК СЕЛО ПАДИНА !!!
Росица Върбанова
Музей на мозайките – Девня
с филиал Етнографска къща с. Кипра
