На 1 септември православната църква отбелязва Симеоновден – християнски празник в чест на Св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. На този ден се полага началото на църковната Нова година.
Според житието му, преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия в бедно семейство на благочестиви християни. На 18 г. постъпва в манастир, а после заживява в пост и молитва в планинска пещера. По-късно, за да се изолира напълно от света, построява каменна кула, висока 40 лакти, подобна на висок стълб, върху която, в малка килия, прекарва остатъка от живота си, затова е наречен „Стълпник“. Признават го за светец още приживе, докато е там, на високото, понеже лекувал неизлечими болести и помагал в беда. Там той умира на 103 години. Мощите му, които и до днес носят изцеление на хората, са положени в храм, построен в негова чест,.

ТРАДИЦИИ,  ОБРЕДИ И СИМВОЛИКА

В българския народен календар празникът е известен още като „Летни Симеоновден“, /зимният Симеоновден е на 3 февруари/, „Симеон орач“, „Симеон сърп“, „Симеон брульо“, „Летен полазник“, понеже на него започва есенната оран и сеитба, както и бруленето и събирането на орехите. В тази връзка старите българи свързват този ден с настъпването на Новата земеделска година. За тях 1 септември е първият сеитбен ден и затова основните обредни действия са свързани с подготовката на семето за сеитбата, с ритуалите на нивата, с приготвянето на обредната храна. Ритуалните действия и забрани са призвани да попречат на злите сили да „изнесат берекета и щастието“ от дома, както и да подсещат светеца, покровител на орачите, да им помага в борбата с природата за добра реколта и благополучие.
Обредността на летния Симеоновден, както и при други християнски празници, е компилация от езически и християнски елементи, имаща изцяло аграрен характер и целяща да осигури защитата на хора и животни, да омилостиви силите на природата за благоприятен изход за новите земеделски дейности. Както при зимния Симеоновден, така и при Летния, гадателните обичаи характеризират празника като преходен период, в който се чертае бъдещето за новия стопански цикъл.

Според запазената народна традиция в навечерието на празника стопаните занасят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени, след което се ходи на засяване. Сред зърното, изсипано в нови, чисти чували, се слагат стрък босилек /Божието цвете с апотропейна сила – да пази от беди, болести, порои и градушки/, чесън, плодове, червен конец с нанизани на него червени чушки, сребърни монети и пепел от бъдника – дървото, горяло на Бъдни вечер в семейното огнище. Този обичай се спазва, за да растат буйно посевите и да се опази непокътната реколтата. В някои региони е разпространено вярването, че за плодородие, преди да ги засеят семената се пускат през кръг – невестински пръстен или гривна, дупката на теслата, ухото на ралото, отвора на мъжка риза и др., за да са „пълни и тежки“. Поставят  също в чувалите със зърно, орехи, дренки и лешници, за да е едро и здраво житото. За да не се разболяват посевите пък, някои стопани поставят в семената сребърни предмети - пръстени, пафти от колани, невестини гривни и други.

В ранното утро на празника домакините замесват пшенично тесто и изпичат обредни питки, като с едната от тях захранват ритуално добитъка, с който се орат нивите. На рогата на животните нанизват малки кравайчета и връзват червени вълнени конци. Облечени в чисти дрехи, орачите и сеячите кичат с венци и китки каруците и воловете и се приготвят да тръгнат рано за полето. Стопанките обикалят три пъти впрегнатите каруци и ръсят пепел или жар, за да е спорна работата. Някъде изсипват котел с мълчана вода или поставят слама, покрита с червена престилка и др. В части от Северозападна България стопанката коли пред каруцата петел, който нарича за „курбан на Свети Симеон“, след което подава на мъжа си нова торба с варена кокошка, прясна погача и баница. След това тя отваря широко портите и го изпраща тържествено, като ги оставя така или докато той стигне на нивата или докато се завърне в къщи.

След подготовката на семето за нивата стопанките подготвят и трапезата за празника. От прекаденото просо се посипва около къщата и се замесват обредни пити. На Симеоновден се меси погача, без специална украса. На този ден задължително се прави курбан – петел или кокошка, някъде държат те да бъдат с червена перушина. В различните райони на страната птицата се коли или над семето за посев, за да изтече кръвта му върху семето, или на ярема между воловете, за да роси кръвта нивата.

За празника вечерта се слага богата трапеза с пита, баница, пиле, жито и вино. От питата, която се разчупва у дома, първият залък се оставя пред вратата за невидимия дух, покровител на къщата.

С определена символика в празничния ден са и обредите на нивата. Щом стопанинът пристигне на нивата,той сваля калпака си, прекръства се обърнат на изток, след което хвърля една или три шепи семе, като нарича за плодородие и ситост на нивата и хората. След като изоре първата бразда, той вади питата, търкулва я по нея по посока на слънцето, изричайки благословията „да се роди жито“. По това как ще се обърне погачата, се гадае за реколтата – ако падне с горната част е на добро, на плодородие и пълни хамбари. Сетне вдига високо хляба, за да растат високи житата и го разчупва, като първото парче се хвърля на изток към слънчевия изгрев, второто се дава на воловете, третото се заравя в земята за невидимия пазител на нивата,а четвъртото стопанинът изяжда сам. Костите на варената кокошка се заравят също в първата бразда. Храна обратно в къщата не се връща, заравя се също в земята. След това се довършва сеитбата, защото се вярва, че не е хубаво семето да се връща у дома. Затова и на този ден не се носи много жито на нивата, ако вали все пак трябва да се засеят поне няколко бразди. На нивата се оставят и цветята и китката босилек да пази нивата от беди, болести, порои и дъждове.

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ

На Симеоновден се гадае какво ще е времето през цялата година. Има поверие, че каквото е в този ден, такова ще е и през януари. По първите дванадесет дни на септември се гадае за времето през дванадесетте месеца на следващата година. Зимата ще подрани и ще бъде мразовита, ако на този ден кучетата лежат свити на кълбо.

Поверия са свързани и с обичая „полазване“ (Летен полазник): гледа се кой пръв ще дойде в къщата. Ако полазникът е добър и богат, ще има благополучие и берекет през годината, ако пък е лош и мързелив – идва трудно време. Ако човекът, който пръв навести бременна жена, е добър и щедър, такъв ще е късметът и на бебето. Аналогично  поверие гласи, че ако сутринта на този ден срещнеш поп, бременна или човек с покупки, ще ти върви на „пълно“. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, гледа кого ще срещне най-напред по пътя си. Смята се, че ако срещне бременна невеста или жена с „пълни ръце“,/ т.е. човек с „пълно“/ е добра поличба − реколтата ще е богата, житото ще роди много зърно. Никой не бива да пресича пътя на орача и ако срещне човек с „лоши“ очи, тогава трябва да се върне и да мине по обиколен път.

Твърди се, че на този ден е добре да се купи някакъв нов домакински съд.

Народната традиция изисква на Симеоновден нищо да не се изнася нищо от къщата, да не се дава назаем, за да не „излезе берекетът /плодородието/ от дома“.  

Жените не перат и не простират, особено бяло пране, за да не е житото „празно“, да не поникнат празни житните класове.

В източните части на страната, напр. Провадийско, Симеоновден се почита особено от  бременните жени, които спазват редица забрани, за да не родят симьосано дете, белязано с рани по тялото.

Забранена е всякаква домашна работа, свързана с вълна – предене, влачене, тъкане, за да не нападат вълци стадата.

На този ден се забранява и работа с режещи предмети, особено бременни жени да  хващат отворена ножица

На Симеоновден на огнището не се поставя черно котле и се прибират почернелите съдове, за да не хващат житата „главни“.  

Когато оре първата бразда, орачът не бива да говори с никого, за да не се роди житото рядко. 

Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят посевите от пожари.

На този ден имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Смиляна, Мона, Моника, Божан, Божана, Марта(въпреки, че Марта по-скоро празнува на 1 март).
 

ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ

ПИЛЕШКА КУРБАН ЧОРБА

Необходими продукти:

      500 г пилешко месо, 1 глава кромид лук, 1к.ч.ориз, 1 бр. морков, 2 бр. домати,   

      3-4 бр. картофи, 4 с.л. олио, 1 бр. яйце, джоджен, магданоз, чубрица, черен пипер,

      1 бр. люта чушка

Начин на приготвяне:

Лукът се нарязва на ситно и се задушава в олиото, докато омекне. Прибавят се обезкостеното и нарязано на парченца месо и нарязаният на кубчета морков.Чорбата се залива с 5 чаени чаши вода. Последователно се прибавят нарязаните на кубчета картофи, обелените и настъргани домати, оризът и подправките. Когато зеленчуците омекнат напълно, чорбата се сваля от котлона и се застройва с разбито яйце.

Поднася се гореща, поръсена със ситно нарязан магданоз и стрита люта чушка.

ШАРАН СЪС ЗЕЛЕНЧУКОВ СОС

Необходими продукти:

1 шаран, 1 глава кромид лук, 1 бр. морков, 2 бр. корен магданоз, 1/2 глава целина, 1 кубче зеленчуков бульон, 3 с.л.брашно, 1 бр. дафинов лист, черен пипер, олио - за пържене

Начин на приготвяне:

Шаранът се изчиства и нарязва на порции. Овалва се в брашно и се пържи в силно сгорещено олио. В 3 с.л. олио се запържват нарязаният на ситно лук, настърганият морков, нарязаните корени от магданоз и целина. Добавят се брашното, 200 мл. вода, стритото кубче зеленчуков бульон и подправките. Сосът се пасира и с него се залива изпържената риба.

ВАРЕНО ЖИТО С ОВЧЕ МЛЯКО

Необходими продукти:

       120 г грухано жито,  400г прясно овче мляко, 50 г масло, 1 щипка сол, 80 г пудра

       захар, канела

Начин на приготвяне:

Житото се накисва за няколко часа, след което се сварява. Прибавят се свареното мляко и солта. Всичко се вари 10 минути, след което се сваля от огъня и се полива с препърженото масло. Насипва се в купички и се поръсва с канела и пудра захар.

                                                                                                                 Росица Върбанова

                                                                                                 Музей на мозайките – Девня

                                                                                 с филиал Етнографска къща с. Кипра