СВЕТИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА – ТРАДИЦИЯ И ТРАПЕЗА

На 21 май източноправославната църква почита паметта на Св. Св. Константин и Елена. Константин е владетелят, който слага край на преследването на християните в Римската империя, издавайки Миланския едикт /313 г./, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Константин се смята за първият християнски римски император. Елена, неговата майка, е известна с построяването на много манастири и църкви и с откриването на мястото, където е живял Христос, както и на кръста, на който е бил разпънат. След смъртта им, църквата ги канонизира за светци и празнува на този ден. Свети Константин и Елена се изобразяват на иконите прави от двете страни на кръста - разпятие, който държат, с корони и скъпоценни камъни, с ореола на светците.

21 май е един от магическите празници в народния ни календар, който съчетава езически и християнски обичаи. От една страна, на този ден хората почитат паметта на двамата светци, ходят на църква, даряват иконите им с дарове, молят се за здраве и берекет. От друга – това е  празникът, свързан и със забележителния ритуал на нестинарството – танц върху жарава, езическия поклон пред огнените божества, свързани с култа към слънцето. Свети Константин и Елена е и празник, който отбелязва прехода от пролет към лято.

Името Константин в превод от гръцки език означава постоянен и търпелив, а името Елена – светлина, сияние, ореол, а също и избраница.

Легендите разказват за момък на име Константин, който, за да защити Бог, влиза бос в огъня Тогава Бог го избира за свой помощник, който да изпраща на жаравата всеки, който е извършил някакъв грях, за да се пречисти.

Друга история твърди, че нестинарството тръгва от красиво момиче, живяло в село, където жителите нарушавали божите закони. За да изкупи греховете им, то започва да танцува в огъня. Хората вярват, че пламъците имат способността да пречистват душата.

ТРАДИЦИИ И РИТУАЛИ

У нас народният култ към Св.Св. Константин и Елена е много силно развит в Странджа планина, както и в някои части на Източна България. Нестинарството е безспорно един от най-интересните и загадъчни културни феномени в живота на странджанци, разпространена до края на ХІХ и началото на ХХ век. Днес този феномен е запазен обичай в споменатите райони се прави главно, за да се съхрани традицията като културно наследство. Прави се на редица места само като атракция.

Костадиновден е малък църковен празник, който не е наситен с конкретни народни обичаи, но неразделна част от обредната му система е жертвоприношението – курбанът. Общоселското приношение на животно (бик, овца) се извършва до църквата на специално място – курбан. Курбани се правят и на аязмото, и в двора на конака. Според някои сведения предпочита се животното да бъде бяло и да е на нечетен брой години. Освен животно на св. Константин и Елена се принасят и обредни хлябове.

Наричат празника още Костадиновден– последният пролетен празник, чиято обредност подсеща за настъпващото лято. Вярва се, че “Еленка носи в ръкава си градушката”, че “Еленка и Костадин носят градушката в чувал”. Затова се чества за предпазване от градушка. Другаде моми и ергени връзват люлки и се люлеят. Момите изнасят чеиза си, за да се вижда колко са работливи. На места търговците празнуват Св. Константин и Елена като свои покровители. В Родопите пък Костадиновден е голям празник на овчарите.

Празникът започва няколко дни преди 21 май – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

В навечерието на празника се правят тържествени посещения при главния нестинар. Процесиите начело с попа са в селото или до съседни села, като нестинарите се събират у главния нестинар и с „опашатите икони“ /икони с дръжка отдолу/, тъпани и гайди тръгват от къща на къща, за да няма болест. Навсякъде ги посрещат добре, даряват ги с пари и гощават на трапеза. На мегдана предварително се приготвя голяма клада от дърва.

Според народното вярване играта в огъня е Божия дарба. Нестинари стават и мъже и жени /главно жени/, като обикновено са от едни и същи родове /брат и сестра, майка и дъщеря, баща и син/, т.е. нестинарството се предава по наследство. Деца и старци не влизат в огъня. Особено място в нестинарското общество заема т.нар. „главен или пръв нестинар“, най-често това е жена, най-възрастната, която най-продължително издържа в огъня. Именно в нейната къща, се намира „столнината“на нестинарите. „Столнината“, или „конакът“ представлява един малък параклис, в който се пазят свещените икони на  Св. Константин и Елена, в червени калъфи, а на стените висят един или два тъпана /свещените нестинарски тъпани/, на които се думка само в деня на нестинарските игри. Там се пазят също и „опашатите икони” на светците, носени само в този ден.

На 21 май, още с изгряването на слънцето, всички пременени се събират пред църквата, откъдето след празничната служба се отправят към „конака“. Там главната нестинарка ги посреща и гощава. След като всички се помолят на Св. Константин и Елена, заедно с иконата с образите им, под ударите на нестинарските тъпани и звуците на гайда, се отправят към аязмото /извор/ на светците край селото. Там свещеникът отслужва литургия и благославя донесените курбани. Започва гощавка и веселие – панагир, извиват се хора, пеят се песни, провеждат се състезания и борби.

Когато се мръкне, всички се връщат в селото, където на мегдана е горял огънят, след който е останала само жаравата. Гайдата и тъпанът засвирват отново „нестинарска свирня“ и хорото продължава, а нестинарите се подготвят за своя танц. Особен интерес буди онова мистично състояние, което се означава като „прихващане“, т.е. изпадане в особен религиозен екстаз. Така под съпровода на тъпана и държейки иконата на Свети Константин и Елена /т.н „опашата икона“/, нестинарите влизат в огъня. Стъпквайки на жаравата, те танцуват танц, наподобяващ по-скоро на транс. Докато изпълняват ритуала, нестинарите имат видения за бъдещето, говорят с мъртвите, пророкуват. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути. Впечатление прави фактът, че след танците нестинарите нямат рани по ходилата си. Някъде след нестинарските игри всички се събират отново на обща трапеза.

По традиция празникът се отбелязва в продължение на три дни – до 23 май, като през втория и третия ден нестинарите и други съселяни се събират у главния нестинар на селото с подаръци и там продължават веселбата, яденето, пиенето и танците.

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ

Вярва се, че нестинарските игри се извършват „за берекет“ или пък „за здраве“, тъй като „огънят погарял всички болести“.

Има поверие, че „колкото повече нестинари излизат да играят през огъня, толкова повече берекет ще бъде през тая година“.                       

Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. През останалото време на годината те губят тази тайна сила.

Мъжете, които си харесат булка на този ден се считат за големи късметлии, тъй като тя ще бъде отлична домакиня и ще ги дари със синове.

Народните поверия гласят, че който прескача огъня ще бъде здрав през цялата година.

Според народното поверие повечето болести се дължат на някакъв зъл дух, на демонични сили, влезли в човека; затова и за лекуването им, често се прибягва до такива средства, каквито са плешенето, гоненето, умилостивяването на пакостния агент, донесъл заразата или неразположението.

На този ден се ходи за лековита вода на аязмото, където мият лицата си за здраве и хубост.

Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа, за да не се разсърдят светците,. Счита се , че този ден е хаталия, лош ден. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка.

Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал".

Според друго поверие се смята , че Св. Елена носи градушка в ръкава на ризата си, затова не се работи нито в къщи, нито на полето.

На 21 май имен ден празнуват празнуват Константин и Елена и техните производни.

 

ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ ЗА СВ. КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА

 

АГНЕШКА СУПА

Необходими продукти: 

700 г агнешки врат, 1 връзка зелен лук, 1 зелена чушка, 2 домата ориз, магданоз, джоджен, черен пипер, сол, 1 люта чушка.

Начин на приготвяне:

Месото се измива и сварява в подсолена вода. Добавят се ситно нарязаните лук и чушки. Месото се изважда, накъсва се и се връща в тенджерата, като с него се прибавят оризът и рендосаните домати. Малко преди да се свали от огъня, супата се подправя със ситно нарязаните джоджен и магданоз и с черен пипер. По желание може да се застрои с яйце или чесново кисело мляко.

УКРАСЕНА ПИТКА

Необходими продукти: 2 яйца, 250 мл прясно мляко, 1 кубче мая, 1 с.л. захар, 1 с.л. сол, 3 с.л. олио, 200 мл лимонада, 1 кг брашно.

Начин на приготвяне:

В затопленото мляко се разтваря маята със захарта и 3 супени лъжици брашно. Тази смес се оставя на топло да втаса, докато удвои обема си. Брашно се пресява, прави се кладенче и в него се изсипва маята, яйцата, солта, олиото и лимонадата. Замесва се меко тесто. Оставя се да втаса. След това се оформя питката и отново се оставя да втаса 10 минути. Питката се намазва с жълтък се поръсва със сусам. Пече се в загрята фурна около 45-50 минути.

ЖАРЕНО ПИЛЕ СЪС СОЛ

Необходими продукти: 

1 пиле, около 4-5 домата, 2-3 люти чушки, 100 г краве масло, 1 връзка копър, 5-6 скилидки чесън, 2 връзки зелен лук, пресен джоджен, черен пипер, 1 кубче Зеленчуков бульон.

Начин на приготвяне:

Дреболиите на пилето се измиват добре, нарязват се на дребно, поставят в тенджера, заливат се с 500 мл вода и се сваряват. В част от маслото се задушават дребно нарязаните домати, лук и чесън. Разбъркват се с черния пипер и се добавя 1 кубче Зеленчуков бульон и 400 мл от бульона, в който са врели дреболиите. В получения сос се прибавят сварените дреболийки, опечените, обелени и нарязани на парченца чушки и ситно нарязаният джоджен. Всичко се оставя да къкри още 5 мин.

Пилето се разрязва на две половини, посолява се, намазва се с масло и се пече на скара или жар. Поднася се със задушените дреболии.

От 2009 г. нестинарството е в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството. Целта е максималното съхранение и предаване на тази хилядолетна традиция на следващите поколения.

 

 

                                                                                                                 Росица Върбанова

                                                                                                 Музей на мозайките – Девня

                                                                                 с филиал Етнографска къща с. Кипра