Петльовден или Сретение Господне – традиции, символика и трапеза
На втори февруари Българската православна църква отбелязва християнския празник Сретение Господне – един от дванадесетте велики празника през годината и един от четирите, посветени на божията майка. „Сретение“ от славянски означава „среща “ и на него се чества четиридесетият ден от раждането на Исус Христос и посрещането му в Йерусалимския храм от праведния Симеон. Оттук е останал и християнският обичай майката да носи детето на 40-тия ден в църквата, за да бъде благословено, а на майката да бъде прочетена очистваща молитва.
Както повечето големи християнски празници, Сретение Господне има и своя старинен фолклорен вариант, чиито корени водят до незнайни езически времена. В българските вярвания денят се нарича Зимна Богородица, Вълча Богородица заради вярването, че това е един от три поредните дни („Трифунци“), в които вълците бесуват. Той е вторият „Трифунец“ и в българския нараден календар се среща като Петльовден. Празнува се най-вече в Източна България, като в някои региони се среща и като Петелковден (с.Падина), Петловден (Котленско), Петларовден и др. Дори в някои райони е познат като Св. Черна, баба Черна, Черен ден и е символ на тъмнина, мрак, смърт. Затова обредните действия на празника трябва да умилостивят лошите сили. Те включват жертвоприношение на петел или ярка, а също и житна жертва (пита с мед).
С Петльовден се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира. Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата. На някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден.
Произход – легенди и символика
Далеч преди да започне отбелязването на Сретение, на този ден се изпълнявал стар езически обичай за очистение. В него трябва да търсим корените на българския народен празник Петльовден.
Като много други и този празник е забулен в мистика, свързана с началото и ритуалите му. Според някои той има древнославянски произход. Както е известно, петелът е свързан много тясно с представите за слънцето. Той е един от слънчевите символи, възвестява настъпването на новия ден, олицетворява мъжкото начало и оплодителната способност.
Друго предание свързва празника с цар Ирод, който избил всички новородени деца, за да намери новия цар - Исус. За да спаси своя любим син, Дева Мария белязала дома си и всички съседни порти с кръвта на обезглавен петел. Затова и в християнската символика петелът олицетворява изгрева и е символ на вечно възраждащия се живот.
Съществува и друго предание, според което празникът на мъжките рожби води началото си от времето на турското робство и е свързан с вземането на кръвния данък (девширме), т.е. с вземането на малки момчета за еничари. Според тази легенда, една булка от Варненско на този ден скрила своето мъжко чедо и отказала да го даде на турците (самите те еничари), които се заканили, че ако тя не предаде малкото си момче, то ще бъде заклано. Майката заявила, че сама ще заколи детето си, но няма да го даде, след което го извела през нощта извън селото, а в тъмни доби заклала петел на прага на къщата си и напръскала с неговата кръв около вратата. Така майката успяла да спаси сина си. Оттогава станало практика българските семейства да маркират с кръв входните си врати, за да заблудят турците, които виждайки кръвния знак по портите мислели, че вече са взели деца от там.
Традиция и ритуали
Петльовден е празник за плодовитост и здраве на момчетата. Подготовката за него започва още от есента, когато се нарича един петел за „баща“, и втори за Петльовден. Един от задължителните елементи е жертвоприношението на петел. На този ден във всяка една къща, в която има мъжка челяд, се коли петел, като този акт се извършва на къщния праг, понеже според традиционните схващания на нашия народ, прагът на къщата е този, който разграничава усвоеното пространство на дома от дивата природа. Жертвеният ритуал се извършва или много рано сутринта, или вечерта срещу 2-ри февруари. На някои места той се изпълнява от майката или бабата в къщата, а на други – от младеж, недостигнал полова зрялост, т.нар „петлар“. На малкото момче само се дава да пипне ножа, с който птицата е принесена в жертва. Гледа се с кръвта на петела да се опръска вратата (къщната или дворната), плета и пространството пред прага. Освен това с кръвта трябва да се направи кръст върху вратата за предпазване от болести и да се нарисува кръст върху челото на момчето, за да е здраво. Понякога това се прави направо с отрязаната глава на петела, която после се забучва на портата, обърната на изток или с човката навън. Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а тя се вари на курбан и е част от обредната трапеза, която се раздава за здраве. Перата на петела се пазят, защото с тези пера бабите лекуват болни и урочасани деца. С част от перата на петела се украсява и специално подготвено за празника знаме, което се състои освен от перата от петльовите опашки, и от чемшир, червен конец, корделки от вълна. На практика всеки един от тези елементи има своето символно значение. В нашата традиция вълната се смята за символ на женското начало, а лютите чушки се приемат като аналог на мъжкото начало. Самите петльови опашки също имат важна функция, защото те не са просто украшение на това специално знаме, а имат и свойството да предпазват от магии, от зли духове, от уроки. Част от тези петльови опашки са се пазили за декорация на лазарките, за подготовката на техните накити. Чрез петела в нашата традиция се приема, че хората могат да опитомят една определена територия и по този начин те я припознават за свой дом. В нашата традиция се смята, че ако в един дом няма петел, този дом ще бъде пуст, защото много лесно може да бъде нападнат от лоши духове, а петелът е птицата, която е недосегаема за демоните. Вярва се, че когато рано заранта петлите започват да кукуригат, всички зли духове бягат и вече е безопасно за хората да излизат навън.
Честването на Петльовден наподобява на Бабинден. Първоначално са празнували само тези, които имали момчета, а впоследствие всички. Там, където имало женска челяд, стопаните колели обикновено ярки за здравето на момиченцата, а тези, които искали да се сдобият с момче – „която няма момче не си коли петела, ами го носи дето има момчета, там да й го заколят“ – така гласи поверието.
Обичайните практики на Петльовден напомнят някои от задължителните моменти на Бабинден. Например посещението при бабата-акушерка, която е помагала при раждането на децата. Майките, които имат момченца, облечени в празнична премяна – булчинските си одежди, гостуват на своята баба, като носят погача, заклан петел и дарове. Към украшенията си добавят и „колун“ – голямо перо от петела, тъкъв приготвят и за бабата. Както и на Бабинден, поливат на бабата да си измие ръцете с вода и босилек, дават й подаръците, а с донесена храна слагат обща трапеза. Преди да започнат да се хранят трупат питите на куп една върху друга, а бабата пожелава повече момченца на другата година, както и здраве на семействата. Булката, която иска да роди момченце, пуска в бакърче, пълно с вода, монета, а бабата, която държи бакърчето, я мие с тази вода, прекадява я с тамян и я благославя да се сбъдне желанието й. Следват гощавка, песни и хора. За разлика от Бабинден на този празник ходят и мъжете. Песните и шегите също са „специални“ и се играят хора до късно вечер.
Донякъде обичаите на Петльовден показват връзка с обредността на Бабинден . В наши дни празникът съществува само като възстановка в селата, в които някога е бил част от традиционния календар.
Поверия и забрани за Петльовден
Обредната храна от сварения петел и краваите или начупената на парчета пита жените раздават („подават“) по съседи и роднини за здраве и плодовитост, т.е. за продължение на рода. Някъде в къща с момче се „подава“ от бутчетата на петела, а в такава с момиче – крилата му.
Според поверието, ако вземеш пари на този ден, ще взимаш през цялата година. Ако дадеш, ще даваш през цялата година.
Хубаво ли е времето, ще бъде такова още 40 дни. Ако вали сняг на парцали, през лятото пчелите ще се роят добре.
Денят се осмисля и като еквивалент на Игнажден, защото в сила е вярването, че каквото (или когото) срещне човек, излизайки от дома си, т.е. каквото му се случи – добро или лошо, такъв ще му бъде късметът през цялата година.
Къща без петел не бива – ще запустее. Той я прави недосегаема за зли духове със събуждането си рано сутрин, когато ги прогонва и съобщава на стопаните, че могат да излизат.
Забранено е да се работи, защото се вярва, че това е „черен“ ден и ако се подхване нещо, „къщата ще се почерни“ и децата ще се раждат белязани.
Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави.
Не се правят годежи и сватби, за да не умре някой от младоженците.
Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата.
Като част от трифунците и на Петльовден не се отварят ножици, за да бъдат затворени челюстите на вълците през годината. Месят се и колачета, които се поставят в яслите на добитъка, за да не го нападат вълците.
Интересен факт, свързан с Петльовден, е че във Варненско – с. Голица, се намира единственият в България паметник на петела.
Обредната трапеза за празника включва: петел сварен цял или сготвен – с ориз или с булгур на яхния или с кисело зеле или каша, парена баница, наречена зелник, обредни краваи (или пита), тиганици и др. За пиене се подготвя подсладено „греяно“ вино, подправено с парлив и черен пипер.
ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ
ПЕТЕЛ С КАША
Необходими продукти:
1 петел, 1 непълна ч.ч. брашно, 4-5 глави /счукан чесън може и по-малко/, 50 г краве масло /олио/, сол и черен пипер на вкус.
Начин на приготвяне:
Петелът се сварява цял или на парчета в подсолена вода, след което се обезкостява и месото се нарязва на парчета. В сгорещеното масло се изпържва брашното до златисто, разрежда се с бульона от варенето и се оставя да ври още десетина минути. Готовата каша се поръсва с черния п-р, подправя се с чесъна и се добавя месото.
ЗЕЛНИК
Необходими продукти:
500 г брашно, 200 г хладка вода, 200 - 250 г свинска мас /олио/, 1 малка кисела зелка, 1/2 ч.ч. пръжки, х 1 ч.л.оцет и сол /за тестото/
Начин на приготвяне:
Към брашното се добавя водата, солта, оцета и част от разтопената мас и се омесва тесто, от което се разточват 2 дебели кори. Ситно нарязаното зеле, се изстисква от сока и се задушава в останалата мазнина. В намазаната тава, се разстила първата кора, върху която се поставя равномерно задушеното зеле. Покрива се с втората кора, като се притискат краищата да се съединят. Върху зелника се разпръскват пръжките и се пече в загрята фурна до зачервяване.
ТИГАНИЦИ
Необходими продукти:
200 г брашно, 6 яйца, 150 мл олио, 100 г сирене, 100 г мед или захар.
Начин на приготвяне:
Яйцата се разбиват добре и към тях се прибавят последователно настърганото или стрито сирене и брашното, така че да се получи каша. Мазнината се нагорещява и в нея с лъжица се пуска от кашата, като получените тиганици се пържат до златисто от двете страни. Изваждат се с вилица и се сервират със сирене или поръсени със захар /мед/.
СУСАМЕНИ КРАВАЙЧЕТА
Необходими продукти:
500 г брашно, 150 мл прясно мляко или вода, 5 яйца, 150 г сусам, 10 г сол.
Начин на приготвяне:
Брашното се пресява в дълбок съд и в средата му се прави кладенче, в което се слагат солта, яйцата и се сипва на малки порции слабо затопленото мляко. Замесва се тесто, от което се оформят малки кравайчета. Отгоре се поръсват със сусам и се пекат в умерена фурна.
Росица Върбанова
