ПЕТКОВДЕН – ТРАДИЦИИ И ТРАПЕЗА

Всяка година на 14 октомври Българската православна църква отдава почит към делото и паметта на Преподобната Параскева /Петка/ Търновска. Параскева идва от гръцки и означава „петък“ – денят на кръстната смърт на Спасителя, оттук и българският вариант – Петка. / Пръв Св. Патриарх Евтимий, който съставя житие на Преподобната, я назовава така. / На икони и стенописи често тя е изобразявана редом със Света Неделя в царски одежди – символ на Възкресението в неделния ден.

Св. Петка – една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят, е родена през XI в. в град Епиват на Мраморно море в семейство на благочестиви и уважавани българи – християни. Посветила се отрано на Бога, тя отдава целия си живот в негова служба. Затова след смъртта на родителите си разпродава цялото имущество и го раздава на бедните, а самата тя се отдава на отшелнически живот. След смъртта й нейните мощи, които притежават целебна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. През 1238 година, след Клокотнишката битка, цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането на града от турците. След това са пренасяни на множество места – Видин, Белград, Цариград, докато накрая намират покой в румънския град Яш,  където са и днес.

На Св. Петка са посветени десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната – в Сърбия, Молдова, Влашко и Русия. На тази светица е наименована и църквата в Рупите, издигната от Ванга.

ТРАДИЦИЯ И ОБИЧАИ                                                      

В народния календар, освен като Св. Параскева – Петка, празникът е известен още и като Петковден или Петки. Това е един от най-големите народни празници, който отбелязва края на топлото време и настъпването на зимата, поради което е известен и с името Зимен Петковден. Той бележи края на активния стопански цикъл – с него приключва земеделската работа – последната сеитба и прибирането на реколтата. В тази връзка народната мъдрост гласи: „На Петковден ралото да ти е под стрехата“. Народът ни нарича празника още Разпус, защото по традиция на този ден стопаните започват да се разплащат с наетите за лятото работници – ратаи и овчари. Обикновено на Петковден започва и заплождането на домашните животни, т.нар. „мърлене“ или „овча сватба“– кочовете се пускат при овцете, затова този ден е празник и на овчарите. Докато трае заплождането, жените не бива да подхващат никаква работа - не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав добитък. Със същата цел след това изпичат пресни питки, които раздават помежду си из махалата, а на места даряват овчарите с баница.

В някои части на България, в съботата преди празника, се почита Петковската задушница. На този ден в памет на починалите се раздават подкови, поръсени с варено жито; също – подсладен ориз, диня и грозде.

На Петковден започва дванадесетдневен период /до Димитровден – 26 октомври/, който е наречен „вълче или вампирско погано“, съответстващ на Мръсните Погани дни. Тези дванадесет дни представляват сакрална граница между старата и новата година. Това е време, през което чудати и отвъдни същества бродят по земята и правят света по-хаотичен и опасен. Този период е изпълнен с множество забрани от магическо естество, които се почитат за предпазване от вълци.

В някои райони, най-често в Източна Тракия или на места с преселници от там, около Петковден се правят специални женски жертвоприношения, наричани: „Черкуване на Господа“, „Господня черква“, „Блага черква“, „Кокоша черква“, „Божи дух“, „За лелино здраве и др. В уречения ден – в понеделник или събота преди празника и след него до Архангеловден, всяка стопанка занася черна кокошка на определено място, смятано за свещено, най-често това е висока могила до селото или поляна с вековни дъбове край параклиси, лековити извори и аязмо. Обикновено възрастна жена или малко момче колят черните кокошки, така че кръвта да изтече на едно и също място. Главите на птиците се нареждат една до друга, обърнати на изток, по посока на слънчевия изгрев. С малко кръв от закланите кокошки замесват тесто и изпичат специална обредна погача, която се освещаване се раздава на присъстващите на обреда жени. Кокошките се варят в общ казан с ориз или зеле и после този курбан се изяжда от жените на трапеза, наредена направо на земята. Жертвоприношението на черни кокошки е обреден акт, посредством който жените изразяват своята почит към силите на природата, ритуално отбелязват завършека на лятото, както и своята благодарност за придобитата реколта.В по-редки случаи курбанът е общоселски и се коли черен овен.

С Петковден се поставя края на селскостопанската година, но и началото на зимните семейни празници, правят оброчни курбани, сборове и служби за здраве и плодородие.

В българските народни традиции света Петка е почитана като закрилница на децата, покровителка на жените и техните домашни дейности, затова нейният ден е считан за женски празник. В народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните. В някои райони, например в Странджанския край, жените я тачат против безплодие, вярват, че има свръхестествена сила да лекува бездетни и лехуси /млади родилки/, затова в народните представи Света Петка е светица-лечителка и пазителка от болести.
Смята се, че тя покровителства брака, дома и семейството. В народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството / явява се като змия - пазителка на дома/. Затова от този ден започват семейно-родовите чествания, посветени на митичния семеен покровител и на родовия светец, който пази и покровителства всички от болести и злини, също – домакинството, имота и стоката. Ето защо нашият народ казва, че „света Петка повежда празниците“. Правят родови курбани – за службата се коли обикновено мъжко животно с бял цвят, което се опява от свещеник. Стопанките месят обредни хлябове, „боговица“, „светец“, като най-големият, наречен на „Света Петка“, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо над главата си и го разчупва, изричайки благословия за здраве и благоденствие. На празничната семейна трапеза, освен обредни хлябове, присъстват курбан чорба, гювеч с овнешко месо, шкембе, сарми, ястия с праз и вино.

На този ден се правят и общоселски събори, курбани и хората сядат на обща трапеза. Стопанките организират седенки и надпявания.Тържествата, на които се вият широки петковденски хора, са местата, където се избират бъдещите съпруги и съпрузи, т.нар. сгледи. По къщите тръгват годежари, а когато нечистите дни отминат, започват сватбите.

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ

• Поверието гласи, че ако на Петковден времето е слънчево /грее слънце/, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място – зимата ще е люта и снежна. Ако пък времето е студено, зимата ще е мека.
• Тъй като се счита, че дните от Петковден до Димитровден са „мръсни“ и „нечисти“, през това време са забранени веселбите, правят се магии и заклинания, гадае се каква ще е годината, като на всеки ден съответства по един месец в от нея.
• Народът приема Петковден за повратен, и затова на някои места на този ден се спазва обичаят „полазване“ /„полезване“/. Според него, какъвто човек ти влезе първи в къщата, такива ще са късметът и здравето през цялата година.
• Според народното поверие от Петковден до Димитровден, докато трае заплождането на домашния добитък, жените не бива да подхващат никаква работа – не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък. Те не бива да работят с вълна, а ножиците завързват с червен конец – „за да не се отваря устата на вълка“. Също така не бива да плетат, за да не се преплетат агнешките чревца, не бива и да кроят и шият дрехи за мъжете си, за да не нападат вълци стадата. Вярвало се също, че ако мъж облече дреха, кроена или шита през тези дни, ще се разболее,а след неговата смърт душата му ще вампиряса или ще се превърне във върколак. Жените, които не спазват повелята, се вярва, че биват посетени от Света Петка, преобразена като старица или змия, за да бъдат наказани със смърт.

На Петковден имен ден празнуват: Параскева, Петко, Петка, Петкана, Пеньо, Пенка, Паруш, Пейо, Кева и други производни на тях имена.

ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ

БИТА ПИТКА

Необходими продукти:

250 мл прясно мляко, 20 г мая, 1 с.л. сол, ч.л. захар, 2 6р. яйца, 125 г масло, 800 г брашно, шарена сол.

Начин на приготвяне:

Маята се разтваря в млякото, добавят се солта, захарта, белтъците и брашното и се омесва тесто. То се удря 30 пъти в масата. Разточва се дебела кора, намазва се с масло, поръсва се с шарена сол, навива се на руло, а после на охлюв. Слага се в намазана тава и се оставя да втаса. Намазва се с разбитите жълтъци и се пече в умерена фурна.

 

КУРБАН ЧОРБА ОТ ОВНЕШКО МЕСО

Необходими продукти:

200 г овнешко месо, 250 г овнешки дроб, 5 с.л. олио, 1 връзка зелен лук, 1 глава /50 г/ стар кромид лук, 2 бр. червени домати, 1 с.л. брашно, 3 с.л. ориз, 1 бр. яйце, 4-5 бр. лютиви чушки, магданоз, джоджен, черен пипер, оцет, сол.

Начин на приготвяне:

Месото се нарязва на малки късчета, залива се с 5-6 ч.ч. вода и се вари до полуомекване заедно със зеления лук и част от доматите, нарязани на дребно. Посолява се, след като кипне. В сгорещената мазнина се прибавят последователно и се задушават нарязаният на дребно стар лук, останалите домати и брашното. Заливат се с малко бульон от месото и се изсипват в чорбата. След това се прибавят оризът, предварително попареният и нарязан на кубчета дроб и лютивите чушки. Чорбата се доварява, застройва се с разбитото яйце, което трябва да се пресече, поръсва се с черен пипер и ситно нарязаните магданоз и джоджен, подкиселява се с оцет и се поднася.

 

ЯХНИЯ С ПРАЗ

Необходими продукти

3 - 4 стръка праз /само бялата част/, 2 с.л. олио, 2 с.л. брашно, 1 с.л. доматено пюре, 3-4 скилидки чесън, магданоз за поръсване.

Начин на приготвяне:

Почистеният праз се нарязва на парченца, дълги 2-3 см. Сваряват се на пара до омекване. Отцеждат се от водата и се поставят в дълбока чиния. В дълбок тиган уок се загрява олито и се добавя чесънът, нарязан на ситно. След това се добавя брашното, когато стане златисто се разрежда с бульона, останал от варенето на пара, ако е необходимо се добавя още малко вода. Разбърква се с дървена лъжица само в една посока, за да стане хомогенен сосът. Добавя се и доматеното пюре и се рабърква добре. Празът се залива със соса и се поръсва с нарязания магданоз.
 

ГЮВЕЧ С ОВЧЕ МЕСО

Необходими продукти

1 кг овче месо, 2 глави кромид лук, 1 чаена чаша мазнина, 400 г картофи, 300 г тиквички, 400 г зелен фасул, 200 г патладжани, 250 г чушки, 200 г бамя, 1 връзка магданоз, 2 чаени лъжички червен пипер, сол на вкус,черен пипер.

Начин на приготвяне:

Нарязва се месото на парчета, след което се посолява и поръсва с черен пипер. Слага се да ври с нарязания кромид лук в малко вода. След като се изпари водата, се прибавя мазнината. Задушава се месото докато омекне, след което се прехвърля в пръстен съд. Прибавят се обелените и нарязани на колелца картофи, нарязаните на филийки тиквички, предварително нарязан и задушен зеленият фасул, нарязаните на кубчета патладжани, чушките, нарязани на ситно, и бамята. Всички продукти се поръсват със ситно нарязан магданоз, червен пипер, сол и се разбърква добре. Гювечът се пече в умерена фурна. По желание може да се залее с 4 добре разбити яйца преди да се извади от фурната. В този случай заливката се пече докато се зачерви. Гювечът се поднася в пръстения съд, в който е печен.

                                                                                                                   Росица Върбанова

                                                                                                 Музей на мозайките – Девня

                                                                                 с филиал Етнографска къща с. Кипра