Нова Година - традиции и трапеза

Един от важните празници в живота на българина е посрещането на НОВА ГОДИНА. Вечерта на 31 декември срещу 1 януари се прави равносметка на старата, отминаваща година и се отправят пожелания за „нова година – нов късмет“ .

На 1 януари православната църква отбелязва две събития – Обрезание Господне и паметта на Св. Василий Велики, голям раннохристиянски мислител, философ и писател. Затова освен като Нова година, в народния календар празникът е известен като ВАСИЛЬОВДЕН или ВАСИЛИЦА, а също – и СУРВАКИ. Той е един от зимните празници, попадащи в периода на т.нар. „Мръсни дни“, което предопределя част от обредните му практики, доближаващи го до Бъдни вечер и Коледа. В народните представи Св. Василий предпазва от зли сили, магии и уроки, помага за надмогване на скръбта и отчаянието.

По подобие на Бъдни вечер, вечерта преди Сурваки се отличава с богата празнична обредност, която да осигури здраве и плодородие, берекет и благоденствие за всички. Това е втората кадена вечер от този цикъл празници.

Изключително внимание се отделя на богатата обредна трапеза с варено жито, обредна погача с пара, баница с пара и късмети от малки дрянови клонки с пъпки, наречени на здравето, късмета, къщата, богатството, нивята, лозята, домашните животни и пр. Тази трапеза е блажна и сред задължителните блюда са приготвените от коледното прасе пържоли, наденици, а в някои райони и пача от свинска глава, също – петел или пуйка с кисело зеле, различни мезета и деликатеси, салати и разядки, баклава, плодове, орехи, вино и т.н. На трапезата се слагат и запазените още от първото кадене сурово жито, орехи , свещ.

След като цялото семейство се събере около празничната трапеза, стопанката я прекадява с кръгови движения от ляво на дясно, за да прогони злите духове. Тази роля може да изпълни и най-възрастният в дома, който след това вдига високо питата, разчупва я  и раздава на всеки поред. На когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Според народния обичай парата след това се откупува от стопанина, който я прибира в кесията си. След разделянето на  питата всички започват да вечерят и във весело настроение да очакват настъпването на Новата година. Тя се посреща  в 12-я час с наздравици с вино (в последните години – с шампанско) и поздравления за здраве и успехи. Стопанката завърта тавата с баницата (някъде се прави веднага след разчупването на погачата) три пъти отляво надясно, като всеки взема падналото се пред него парче с късмет. В последните години към дряновите пъпки (ако ги има), се прикрепя листче с нареченото и пожеланията са все по-нетрадиционни, но свързани с промените в нашия живот. Останалото от баницата се пази „ за Богородица“. Както трапезата на Бъдни вечер и тази срещу Сурваки не се раздига, а на сутринта орехите, недогорялата свещ и суровото жито се прибират отново, за да се сложат за трети път на Йордановден.

Най-характерният български новогодишен обичай е сурвакането, от където идва и името СУРВАКИ. Той е един жилав народен обичай, очакван от вички, целта на който е да се пожелае, пък и да се осигури здраве, благополучие и богатство на дома. Според традицията, в раните часове на 1 януари, още преди зазоряване, тръгват сурвакарите – деца на възраст между 5 и 12 години. Те обхождат съседи и близки и ги благославят със сурвакницата – сурова дрянова пръчка, богато украсена с пуканки, кравайчета, сушени плодове, цветни вълнени конци, мъниста и др. Домакините ги даряват с малки подаръци, дребни пари, плодове и др.

Самото сурвакане се явява продължение на коледарските благословии, но за разлика от тях сурвакарската благословия се изрича. Тя представлява вербална магия за здраве, плодородие и богатство. Всяко сурвакане започва със заклинанието „Сурва, сурва година!“ ,а самата сурвакница има роля на магически жезъл. 

Най-напред децата сурвакат в собствения си дом всеки член от семейството, започвайки от най-възрастния, удряйки със сурвачката по гърба му и изричайки благословия:

 

Сурва, сурва година,

Весела плодна година!

Голям клас на нива,

червена ябълка в градина,

жълт мамул на леса,

едър грозд на лоза,

пълна къща с коприна.

Живо, здраво догодина,

догодина, до амина!

 

В миналото освен сурвакането в някои региони се изпълняват и други обичаи, като „камила“ или „джамало“, извършван за здраве и добър приплод през следващата година, и „ладуване“, който  се явява колективно гадание за женитба (последният се прави още 2 – 3 пъти през годината).

На първия ден от Новата година се ходи задължително на кръстник – на кум. Това стриктно се спазва от младоженците и по-младите семейства. На кръстника кумците носят специално направен кравай, варена/печена кокошка или петел, баница, торта, вино и ракия. От своя страна кръстниците даряват кумците си и им приготвят празнична трапеза.

 

ПОВЕРИЯ И ГАДАНИЯ

 

На 31-ви декември домът трябва да е чист и подреден, за да започне годината „на чисто“ и да не носи със себе си миналогодишните проблеми.
 

Сутринта на 1-ви януари е най-доброто време за гадаене, защото тогава съдбата подсказва най-вярно.

Новогодишната трапеза трябва да бъде богата и пищна, отрупана с различни ястия и красиво подредена, защото колкото повече блюда има на масата, толкова по-голямо ще е изобилието през новата година.

 

Ако сте от почитателите на морските дарове, се налага да се въздържате. На този празник блюдата с раци и омари са забранени, за да не върви годината назад.

Характерен за Васильовден в миналото е ритуалът колене на петел на прага на къщата. Вярва се, че той носи късмета – и в зависимост дали ще влезе или излезе от къщата, се гадае за следващата година. От тук идват и различните мнения за птичето месо – според едни на трапезата задължително трябва да има ястие с птиче месо, докато според други така ще излети късметът от дома. Днес, за да се застраховаме това да не се случи, птиците се приготвят без крилата.

Гадания се правят и с дряновите пъпки  от баницата с късмети, които се хвърлят след вечеря в огъня. Ако изпукат, е на хубаво и вещаят здраве.

Първият залък от баницата с късметите, момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга).

По орехите на новогодишната трапеза се гадае дали ще е здрава година. Ако ядките вътре са хубави, тогава семейството няма да има болести и здравословни проблеми.

В някои райони, както и на Бъдни вечер се гадае със сол и люспи лук, които се наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват: ако солта се е стопила, то този месец ще бъде дъждовен, ако не е – времето през този месец ще бъде ясно и сухо.

Кихне ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото родено напролет домашно животно.

Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увяхнало.

С вода, в която е натопен дрян, моми и жени мият косите си, за да са здрави и лъскави.

Ако посрещате Нова година в чужбина, означава, че ви очакват пътешествия и през идната.

В новогодишната нощ в джобовете на дрехите ви трябва да дрънкат монети, за да сте здрави.

Едно от празничните поверия гласи, че жените трябва да са облечени в най-новите си дрехи, за да запазят хубостта си и през новата година. Под облеклото пък да носят червено бельо – така ще им върви в любовта.

Народните поверия гласят, че ако на 31-ви декември има сняг, нивите ще са плодородни. Ако небето е ясно и звездите се виждат, ще има много плодове в градината.

На Нова година и на Васильовден не се дават пази назаем, за да не излезе богатството от дома.

На 1-ви януари не се изхвърля боклукът, за да не „избяга“ късметът.

На първия ден от новата година имен ден празнуват: Васил, Веселин, Весела и техните производни.

 

ИЗБРАНИ РЕЦЕТИ ЗА НОВА ГОДИНА/ ВАСИЛЬОВДЕН

ПРАЗНИЧНА ПИТА „СЛЪНЦЕ”

Необходими продукти:

1 кг брашно, 5 яйца, 1 кофичка кисело мляко, 1 ч.л. сол, 1 с.л. оцет, мая, колкото кибритена кутийка, 2 пакетчета (250 г) краве масло, 2 ч.ч. натрошено сирене

Начин на приготвяне:

Всички продукти  (без маслото и сиренето и 1 жълтък) се смесват. Отначало се разбиват яйцата, киселото мляко се добавя, а след това  –  втасалата със захарта, малко хладка вода и 1 с.л. брашно мая, после – оцета, солта и накрая – брашното. Омесва се меко тесто. Втасва 20 – 30 минути, след което се разделя на три части. От всяка част се разточва по една кора с дебелина един ръст. Кората се наръсва с бучици  масло и сирене и се навива на руло с еднакъв диаметър. Получават се три рула, всяко от коита се нарязва на парчета, широки един пръст. Кръгчетата от трите кори се нареждат симетрично в намазнена кръгла тава. В средата се поставят шесте крайчета от рулата, върху които се наръсват бучици масло. Пак се оставя да втаса, докато удвои обема си, за около  половин час. Втасалата пита се намазва с разбит жълтък и се пече в умерена фурна.

 

НОВОГОДИШНА САЛАТА

Необходими продукти:

200 г кашкавал, 2 кисели краставички, 3 твърдо сварени яйца, 2 глави лук, 1 червена чушка от туршия, 1 к.ч. стерилизиран зелен фасул, ½ опаковка майонеза, ½ ч.ч. кисело мляко,1 с.л. горчица, сол, лимонов сок, черен пипер, маслини

Начин на приготвяне:

Кашкавалът се нарязва на дребни кубчета. Лукът се нарязва на много фини филийки, които леко се омачкват със сол. Яйцата, краставичките, чушката, и зеленият фасул се нарязват на дребно. Всичко се обърква, подправено със сол, чер п-р и лимонов сок на вкус. Млякото се разбърква с майонезата и горчицата и се залива сместа. Салатата се украсява с парченца маслини, с които може да се оформи циферблат на часовник.

 

БАКЛАВА

Необходими продукти:

1 пакет готови кори, 200 г (1 2/3пакетче) краве масло, 250 г (ок 2 ч.ч.) счукани или нарязани орехови ядки, 800 г (4 ч.ч.) захар, 1 ч.л. канела, 1 ванилия

Начин на приготвяне:

Корите се нареждат в намазнена тава лист по лист, като се поръсват с мазнина. Като се наредят ½ от корите, разстила се плънката от размесените с канелата орехови ядки. Нареждат се и останалите кори, като се поръсват с мазнина. Баклавата се нарязва на парчета, полива се със сгорещена мазнина по прорезите и се пече в умерена фурна. След като изстине се залива с горещ сироп, приготвен от захарта, 4 ч.ч. вода и ванилията.

 

Росица Върбанова