Пролетните празници Лазаровден и Цветница са едни от най-жизнерадостните празници в българския народен календар. Те са част от Великденския обреден цикъл, посветен на обновяването на природата и възкръсването на живота. Честват се последните събота и неделя преди Великден.

Лазаровден е първият от трите големи празника, свързани с чудото на възкресението. В основата му е библейската притча за възкресението на Лазар – защитник на християнството, който след боледуване умира, а Христос го възкресява на четвъртия ден след погребението, като благодарност за вярата му и проявяваното от него гостоприемството. Това е последното чудо, с което Христос демонстрира божествената си сила и бъдещото си Възкресение. Станало и непосредствен повод за неговата смъртната присъда, от най-дълбока древност е установено това чудо да се спомня преди началото на Страстната седмица /седмицата на Христовите страдания/.
Богослужението на Лазаровден се отличава с необикновена проникновеност и значимост. Лазаровата събота е пасхално тържество - единственият ден в богослужебната църковна година, когато възкресната /неделната/ служба не е в неделя.
Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Цветница /Връбница/. В неделния ден християнската църква празнува влизането на Исус в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат с маслинови и лаврови клонки и цветя и с радостните възгласи „Осанна“ /слава/.

В църквата се извършват богослужения и се освещават върбови клонки и цветя, които  се раздават на вярващите. По традиция те се поставят пред домашната икона за здраве и предпазване от болести, зло и лоши хора, а на входната врата се закичва венец от върбови клонки.

В някои части на страната, главно Североизточна България, е запазено вярването, че на Цветница мъртвите „разпускат“, /душите им излизат от гробовете/ и очакват техните близки да им донесат нещо. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница, на която се раздава за душите на починалите.
Вярването за разпускането на мъртвите поражда и обичая палене на огън при гробовете, наречен „греене на покойниците“, който се извършва преди изгрев слънце на Връбница.

С празнуването на Лазаровден и Цветница миряните се подготвят за големите Великденски празници.

 

ТРАДИЦИИ, ОБИЧАИ И СИМВОЛИКА

 

Лазаровден и Цветница са сред най-поетичните и красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието. Те символизират възраждащата се природа, прехода между зимата и пролетта, между смъртта и живота. Според народните вярвания, Свети Лазар е покровител на нивите, пасбищата и горите. Тези два празника са тясно свързани в същността и символиката на обичаите, които са женското съответствие на мъжките коледувания през зимата, коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете. Главна роля на тези празници, отличаващи се с богата народна обредност, имат девойките.

Според българската народна традиция Лазаровден, наричан още „Лазар“, „Лазарица“, „Лазарница“, или „Лазарова събота“ е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене. Основен обреден ритуал е Лазаруването, един от най-интересните момински обреди. В същността си той е посветителски обред, през който трябва да преминат всички девойки. Този ритуал, символизиращ прераждането на детето в жена, преходът от детинство към моминство, е сходен с коледуването при момчетата. Затова народна поговорка гласи, че „ерген, който не е коледувал, и мома, която не е лазарувала, не могат да се задомят“. Освен това, този момински ритуал носи стопанско и житейско благоденствие на цялото село. Затова лазарките са желани гости във всеки дом, посрещат се с почит и радост от всички.

По стари български традиции, подготовката за Лазаровден започва от рано, още „среди пости“ /от Средопостница – третата седмица от Великденския пост/. По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, да приготвят облеклото и накитите си. Лазарките са момичета на възраст от 10 до 16 години /някъде разделени в групи по възраст/. На самия Лазаровден рано сутринта, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, те се събират рано на уреченото място и запяват. След това тръгват по махалите, обикалят домовете в селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Подобно на коледарските, и лазарските песни са много и разнообразни. Традицията повелява на този ден, да се пее на всеки член от семейството, в зависимост от неговата възраст, пол и положение в обществото, но най-много – на неомъжените момичета. Винаги обаче лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение: „Ой, Лазаре, Лазаре...“ Възхваляват се и някои занаяти: шивачи, златари, търговци, ловци и др. В Източна и Южна България лазарките, пеейки своите обредни песни, изпълняват и специален ритуален танц, наричан най-често „буенек“ или „буенец“. Това е несключено, разтворено хоро, защото до Великден не се играят хора. Лазарките го играят във всеки дом, а стопанката ги кара да подскачат високо и да потропват с крака, за да растат високо посевите и да се плодят домашните животни. Буенек се нарича както самото хоро, което играят лазарките, така и главната фигура – момата буенек – мъжко, смело момиче, което играе ролята на младоженец /зет/. Зетят има булка, момиче на 8-9 години, с було на главата. По време на танца си буенекът издърпва по една кърпа от колана си и я премята на рамото на стопанина, който завързва пари в нея и я връща.

Лазарските песни – благослов за здраве, любов и благополучие на дома, се изпълняват единствено в този ден от годината и по никакъв друг повод – „греовно е да се пеят и друг ден, че бие град“. След благите пожелания стопаните даряват момичетата с питки, плодове, орехи, пари и задължително, както повелява традицията – яйца. Яйцето в народната вяра има много важна роля. От една страна, то е символ на безсмъртието, а от друга – с него могат да се гадаят тайните на съдбата и да се развалят магии.

Всичко, което се дава на лазарките се поднася в сито, за „да е сита годината“. Някъде пък, стопанката на къщата търкулва сито през лазарките и гадае за плодородието, според това как ще падне на земята. Според друг обичай, докато танцуват и пеят, лазарките се посипват с жито, а те се завъртат с думите: „Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца...“. Накрая се поделя събраното. Лазарките обикалят цялото село или махала, като се отбиват във всяка къща. Не влизат само в онази къща, където има наскоро починал човек. Ако срещнат пътник, го наобикалят и му пеят и танцуват.

Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.

На Лазаровден имен ден празнуват Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар, Лазарин, Лазара, Лазарина и др.

Следващият ден – празникът на цветята и на цъфтежа, е естествено продължение на Лазаровден. Пищна и наситена с много символика е обредността и на този ден, чийто корени трябва да търсим в далечните езически празници на прабългари и траки, слели се впоследствие с Християнството. Главно внимание този ден се отделя на върбовите клонки, които символизират палмовите клонки, с които е посрещнат Спасителят. Народът нарича този ден още Връбница, Момина неделя, Цветна неделя, Вая /Вайя/, Куклинден. Вярва се, че осветените върбови клонки защитават цялото семейство и затова се пазят до следващата пролет, когато се изгарят и се заместват с нови. С тях жените баят против уроки и болести при нужда.

Обикновено на Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай – „кумичене“, който показва готовността на момичето да поеме задълженията на домакиня и стопанка, която се грижи за останалите. Преди обяд всички лазарки се отправят вкупом към реката. Всяка девойка носи със себе си специално обредно хлебче – „кукла“ или китка цветя или венче направено от върбови клонки, и малки дъсчици или бухалки за пране. Отчупват парче от обредния хляб, което бележат с нишан. После ги слагат върху бухалките или дъсчиците и ги пускат едновременно по течението на реката. На много места в страната вместо обреден хляб хвърлят върбовите венчета. Момата, чието парче хляб или венче излезе най-напред, се избира за „кумица“ на лазарките, за които тя се превръща в обект на специално уважение и почит. Веднага след ритуала „кумицата“ повежда моминското хоро към своята къща, където дава гощавка. Момите „говеят“, т.е. мълчат пред нея до Великден, когато отиват с червени яйца и специален обреден хляб в нейния дом.
С обичая „кумичене“ се бележи краят на моминските пролетни игри. Привечер на площада се играе последното за годината лазарово хоро, към което накрая се присъединяват и други девойки и дори момци. Те заключват хорото и го превръщат в първото сключено хоро след великденските пости.

Цветница е празник на всички цветя, празник на пролетта.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на цветя и дървета.

 

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ

Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година.

Преди да се чуе песента им, всеки трябва да е хапнал нещо.

Смятало се, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени.

Вярва се, че словото, изречено на този ден, има магическа сила и освен че ще помогне на девойките да се превърнат в жени, ще помогне и на пролетта да смени зимата.

Според друго поверие, ако лазарките пропуснат нечия къща, носи лош късмет на стопанина.

С лазарските обичаи е свързано и древното народно поверие, че девойка, която е лазарувала, не може да бъде похитена от змей. В Източна Тракия дълго е живяла легендата за Змейовата невеста.

Според народните вярвания, стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него са разваляли магии и са правели гадания за бъдещето.

Строго забранено било ритуалните песни да се пеят след Лазаровден, защото на момите „ще им излязат циреи“.

Вярва се, че на Връбница, ако се реже лозата, няма да има плод през годината.

 

Според вярването, „четената/осветена/върба“ има лечебна и магическа сила. Когато дете от къщата урочаса, потапят клончето във вода и с нея измиват лицето му, за да му мине и „ да се пръснат уроките“. Когато през лятото вали пороен дъжд или градушка, жените изкарват навън венче или клонче и се молят облаците да се разсеят.

Вярва се, че осветената върба има предпазваща и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона. Върбовото клонче е знамение на победата над смъртта. Според народното поверие, то е лечебно и всичко окичено с него ще бъде здраво през цялата година. В Странджа, например, по време на жътва, жътварките си слагат венец на главата против главоболие.

Според народните поверия осветените върбови клонки могат да помогнат,

В миналото са закичвали с върбови клонки и домашните животни, преди да ги изведат на паша. Със свежи върбови листенца са захранвали и малките пиленца, за да са здрави. Някъде, пък забивали клонките в градината, за да не я рови къртицата.

Според поверието момичето, чийто венец плува пред всички – „кумицата“, ще се омъжи първа през следващата година. Някъде пък момите хвърлят в реката китка с цветя и по нея гадаят дали ще се задомят. Ако китката се понесе по водата, без да се заплете или спре, скоро ще има сватба.

ТРАПЕЗА

Трапезата и на двата празника се състои от постни ястия /фасул, картофи сухи чушки/, но на Цветница православната църква позволява да се поднесе риба печен шаран, тавалък /рибник/ и др.

 

ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ

 

ЛАЗАРСКИ ПЛИТКИ

Продукти:

400 г брашно, 1 ч.л. сол, 1 с.л. захар, 20 г мая за хляб, 1 с.л. оцет, 1с.л. олио.

Начин на приготвяне:

Най-напред маята, заедно със захарта и с 1 с.л.брашно, се размива с малко хладка вода в малка купа и се оставя да втаса. В по-голяма купа се изсипва брашното, в направеното в средата „кладенче“ се добавят солта, втасалата мая, оцетът и вода, за средно меко тесто. Оставя се да втаса, докато увеличи двойно обема си, след което се омесва повторно и се разделя на топки с големината на среден картоф. Всяка топка се разточва /може и с ръце/ във формата на продълговата пръчка, която се хваща през средата и двата висящи края се увиват на спирала. Така готовите лазарски плитки се поставят в намаслена тава, намазват се с олио и се пекат на 170º С около 40 минути.

 

ДЖУРКАНА КОПРИВА

Необходими продукти:

1 кг. коприва, 4 с.л. брашно, 4 с.л. олио, 1 глава кромид лук, 2-3 скилиди чесън, 1 ч.ч. орехови ядки, девисил, сол.

Начин на приготвяне:

Копривата се измива и почиства, след което се накълцва и се пуска във вряща подсолена вода да ври десетина минути, а после се стрива с дървена лъжица, докато се превърне на гладка каша. В мазнината се задушават ситно нарязаният кромид лук и брашното. Към тях при непрекъснато разбъркване се прибавя стритата коприва. Ястието се вари до сгъстяване. Преди свалянето му от огъня се прибавят скълцаните орехови ядки и ситно нарязаният девесил.

                                                            

 

РИБНИК

Необходими продукти:

1 кг риба, 2 ч.ч. ориз, 7-8 ч.ч. вода, 7-8 с.л. олио, 1-2 щипки черен пипер, 1-2 щипки сух девисил, сол, /1 вр. магданоз, 1 ч.л. лют червен пипер – по желание/.

Начин на приготвяне:

Оризът се изчиства измива и полусварява във водата. Почистената, измита и посолена риба се слага върху ориза цяла  или нарязана на едри парчета. Залива се с олиото, поръсва се с подправките и се пече в умерена фурна

 

РИБА С ПОДПРАВКИ ВЪВ ФОЛИО

Продукти:

 4 бр. риби, 1 вр. пресен копър, 4 ч.л. розмарин, 2 бр. дафинов лист, 2 ч.л. сол, 2 щипки черен пипер, 2 с.л. олио, около 1 кг картофи.

Начин на приготвяне

Зелените подправки се нарязват на много ситно и се слагат в купичка. Овкусяват се със сол и пипери се добавя олиото. Разбърква се добре, за да се получи еднородна каша. Почистените риби се намазват обилно със сместа. Завива се всяка поотделно в алуминиево фолио.

Нарязаните картофи се нареждат в тава и се посоляват на вкус. Отгоре се слагат рибите и се пекат в предварително загрята фурна на средна температура.

Рибата се сервира заедно с фолиото.                 

ЗАДУШЕНА РИБА В ГЪРНЕ

Продукти:

1 кг риба, 6 бр. домати, 2 вр. пресен магданоз, 20 бр. черен пипер на зърна, 1 к.ч.олио, 10 скилидки чесън, 2 ч.л. сол.

 

Начин на приготвяне

Половината от почистената и измита риба /ако е по-голяма – се нарязва на парчета/ се слага на дъното на гърнето. Върху нея се слага половината от доматената смес, приготвена от настъргани или нарязани на малки кубчета домати и смесени с нарязания на ситно магданоз. Посолява се и се слага втори ред риба и доматена смес. Между редовете се наръсва с черния пипер и скилидките чесън.

Залива се с олиото, покрива се с капака и се  слага в студена фурна. Пече се до готовност - около час и половина.

ЖИТЕН ДЕСЕРТ С МЕД

Продукти:

300 г грухана пшеница, 100 г мед, 1 к.ч. орехови ядки, 1 к.ч. стафиди, лимонова кора

Начин на приготвяне                                                                                           

Житото се измива, залива се с вода и се сварява на умерен огън. Добавят се стафидите. Тенджерата се захлупва плътно и се покрива с кърпа за 4 часа. След това към житото се добавят мед, смлени или нарязани орехови ядки, настъргана лимонова кора.

Другият вариант е орехите да се счукат на малки парченца, да се смесят с малко захар и да се изпекат на тиган, като се бъркат. Десертът се покрива с получената смес.

 

                                                                                                                     Росица Върбанова

                                                                                                   Музей на мозайките – Девня

                                                                           с филиал „Етнографска къща“ – с. Кипра