КРЪСТОВДЕН – ТРАДИЦИЯ, СИМВОЛИКА И ТРАПЕЗА

На 14 септември Българската православна църква се прекланя пред кръста, на който е разпънат Исус Христос. Въздвижение на Светия Кръст Господен или по-известното Кръстовден е един от Дванадесетте велики християнски празника.Той е един от четирите дни в годината, в който според православната религия се извършва поклонение на кръста Господен. Останалите са: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово и на 1 август.

Празникът Кръстовден се свързва с три събития в историята на религията, свързани с животворящия кръст, т.е. с Христовото Разпятие: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики – 312 г., намирането на Кръста на Голгота – 326 г. и връщането му от персийски плен – 628 г.

Според църковното предание Света Елена – майката на император Константин Велики, открива гроба Господен, както и Христовия кръст. Над пещерата на гроба построяват храм, който съществува и до днес, осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници, за да видят животворящия кръст. Епископът го „въздвижва“ /повдига/ над главите им, откъдето празникът получава и своето име. Така от 335 г. датата 14 септември е празник за всички християни.

По древен обичай Църквата отбелязва този ден по особено тържествен начин, с пищни ритуали и нощно бдение пред украсения кръст, с продължителен камбанен звън и песнопения. В големите храмове се прави показно Въздвижение на кръста – той се изнася в средата на храма за поклонение на вярващите. В селата пък свещениците правят водосвет по домовете и благославят стопаните за здраве и плодородие.

Всяка година, в нощта срещу Кръстовден, в местността Кръстова гора в Родопите /с едноименния православен комплекс, състоящ се от две църкви и петнадесет параклиса/, се организира масова служба, на която хиляди вярващи се събират в очакване на чудото, с надежда за изцеление.

 

КРЪСТ, КРЪСТЕНЕ И СИМВОЛИКА   

В древността, кръстът е смятан за знак на безчестието и позора, известен е като средство за мъчение. При своето разпятие, Спасителят го освещава с кръвта си, така кръстът се превръща в свещена утвар, в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха, в символ и знаме на християните. Смята се за защитно средство срещу всякакви злини и врагове. Вертикалната му страна е символ на божественото у Христа, а хоризонталната – на човешкото.

Кръстенето /прекръстването/ – изобразяването на кръстния знак върху тялото, се извършва с дясната ръка. Събраните в едно три пръста – палец, показалец и среден, символизиращи триединството на вярата, докосват първо челото, после гърдите и плещите отдясно и отляво. С докосването на челото се казва „В името на Отца“, на гърдите – „и Сина“, отдясно на плещите – „и Светия дух“, и накрая – „Амин“. Според църковните схващания двата прилепнали към дланта пръста означават вярата в двете същности на Исус /земния и божествения му произход/. Докосването на челото означава надежда, че Господ ще просветли ума на човека, на гърдите /сърцето/ – очистване от зли мисли, настройване за обич към света и хората, докосването на плещите е желание за сила, благослов за смислен и полезен труд. Прекръстването пази човек и го приобщава към вярата в спасението, дошло чрез кръста, носи му надежда за благослов и защита. В последните години, освен като символ на вярата, кръстът се налага и като актуален и търсен аксесоар, носен и от жени и от мъже. Трябва обаче всички да знаят, че кръстът не трябва да се показва над дрехата, той украсява човека духовно и не трябва да се приема като накит.

ТРАДИЦИЯ, РИТУАЛИ  И СИМВОЛИКА

В българската народна традиция празникът е известен като Кръстовден или Летен Кръстовден – антипод на Зимния Кръстовден (на 5 януари, известен като Попова Коледа), но също като него отбелязва сезонен и стопански преход. С него настъпва краят на лятото и началото на есента. Народът нарича празника Кръстовден, не само заради Кръста, а защото според народното поверие, на този ден „денят и нощта се кръстосват“,т. е. стават равни по времетраене, слънцето „тръгва назад“ към зимата, времето застудява. Затова на този ден, по традиция жените „кръстосват“ (загърлят)  стеблата на многогодишните си цветя,  за да не се „пресекат“, защото вече се очакват първите слани. Мъжете пък си пазят кръста, като го опасват с пояс поради захлаждането. Както на Симеоновден, така и на Кръстовден започва есенната оран и сеитба, прави се „освещаване“ на семето за посев. Старите българи честват Кръстовден като празник на земята, затова в някои райони Кръстовден, а не Симеоновден е празникът, от който започва сеитбата. Стара поговорка гласи: „На Кръстовден снеми ралото, на Петровден го вдигни“. От този ден започва и гроздоберът, затова в някои райони празникът се нарича още и „Гроздоберник“.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен – „говеее се за кръста“, т.е. пости се заради изнасянето от олтара на Разпятието Христово, а и за да не страдат хората от болки в кръста. Не трябва да се ядат храни в червено – червен пипер, домати, ябълки, грозде, диня, а също и червено вино, тъй като те символизират кръвта, пролята от Божия син на кръста.

Постът, като основно обредно действие, е свързан не само с християнството – той има дълбока езическа основа и е призван чрез отказ да предизвика плодородието. Характерен е за преходните периоди, които в народните представи са сезони на т. н. "временна смърт", но също и на ново начало, нов растеж.

Сутринта на празника жените носят в църквата зимното семе – на всички житни растения, които ще садят през есента, както и първото грозде, за да бъде благословено. За празника се освещават и се раздават и пресни пити –  „житна жертва“ за умилостивяване на стихиите, за да дарят стопанина с берекет. На места в Добруджа на този ден раздават за здраве на добитъка. В църквата раздават китки за здраве, които се пазят за лек, а жените вземат и от светената вода и с част от нея замесват нов квас. Стопаните пък носят малко светена вода на нивата си и пръскат от нея във формата на кръст – „кръстосват нивата“.

Интересен обичай на Кръстовден е обхождането – от сутринта свещеникът тръгва по домовете и благославя къщата и селскостопанските пристройки, като ръси светена вода с китка босилек. Някъде по желание на домакините той „полага кръста“ на малка обредна трапеза, подредена върху нова тъкана покривка. Стопаните го изпращат с дарове – жито, варива, плодове и други продукти от новата реколта. На този ден най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита / „Кръсташка“/ – обреден хляб, украсен с голям кръст по средата. Когато семейството се събере около трапезата, тя я разчупва, наричайки: „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли“. Всички повтарят думите й, вярвайки, че така се предпазват от болки в кръста през идната година.

Въпреки строгия пост, определен от църковния канон, някъде на този ден се организират и общоселски събори, на които колят курбани за здраве, плодородие и късмет на цялото село. Устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци. Там, където няма събор по случай Кръстовден, хората празнуват с родата. Всички се събират около празничната трапеза, на която присъства обредна пита с кръст, зелник с праз лук, а също и грозде, благословено в църква, както и печена тиква.

На този ден започват есенните седенки и активният предбрачен сезон – след месец, по традиция, първите сватбарски гайди оповестяват, че сватбите вече са позволени. На места в Източна България по седянките, момците изпълняват обичая „Джамала“ (камила) с характерната за обреда игра, символизираща смърт и възкръсване на обредната фигура, изобразяваща животно. Обичаят е подобен на този, който се изпълняват по Сурова. За обредната фигура на камилата, се прави дървена конструкция, покрита с черга и глава, наподобяваща глава на камила, която се носи от двама души, скрити под чергата. Заедно с тях в обичая участват и маскирани невеста с младоженец, девер и поп. Така джамалата обикаля цялото село, влизайки във всеки двор.

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ      

• Ако времето на празника е хубаво, вярват, че  годината и реколтата ще бъдат добри. Някъде пък се смята, че ако на този ден вали дъжд, годината ще е добра и много плодовита.
• Има и друго поверие, свързано с времето на 14 септември, каквото е то през този ден, такова ще бъде и в рамките на следващия месец – до 14 октомври /до Петковден/.
• Според народните поверия в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание. За да се случи това, е необходимо човек да се помоли напълно искрено. Най-голяма е силата на молитвите, отправени навръх Кръстовден в местността Кръстова гора, където се вярва, че е заровен кръста, на който е бил разпнат Иисус Христос.
• Вярва се, че босилекът, който жените „освещават“ в църквата на този ден, има лечебна сила и се пази за лек на домашните.
• В народната традиция съществува поверието, че говеенето на празника помага срещу болки в кръста. Не се хапва нищо червено, като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и червено грозде
• Има поверие, според което веднъж занесено на нивата семето за посев не се връща в къщи, „за да не се върне берекетът“.
• Не се работи, освен брането на грозде и подготовката на виното, както и оране и засяване. От домашните никой не бива да работи. Не се мете, не се дава нищо на заем, „за да не се изнесе берекетът“, също не се шие с игла, „за да не се надупчи“ семето.
• Вярва се, че сексуалното въздържание в нощта срещу празника, ще направи деня чист и благодатен за засяване.
• Според поверието, след приготвяне на храната за сеяча, огънят в дома трябва да се загаси, за да не „изгорят“ нивите през лятото.

Имен ден празнуват всички с имената Кръстьо, Кръстина и техните производни, както и Красимир, Красимира, Кънчо, Ставри (от гр. Σταυρός - кръст).

Кръстовден е празник на всички ортопеди и лечители, които лекуват болен кръст, изкълчени и навехнати крайници и оправят счупено.

На този ден се чества и професионалният празник имат българските огнеборци. На 14 септември 1905 г. е проведен първият пожарникарски събор, който поставя началото на организираното пожарно дело у нас.

 

ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ

СОДЕНА ПИТКА

Необходими продукти:

около 1 кг брашно, 400 г кисело мляко,1 ч. л. сода, 4 с.л. олио, сол.

Начин на приготвяне:

Киселото мляко се разбърква със содата. Добавят се 3 – 4 с. л. олио към кипналото кисело мляко. 2 ч. ч. брашно се слагат в тава, прибавят се солта /на вкус/ и киселото мляко. Бърка се хубаво, като се прибавя още брашно, горе – долу около 1 пакет. Изважда се от тавата и се меси до меко тесто върху набрашнена повърхност.Оставя се малко да почине, слага се в намазнена тава, надупчва се с вилица, намазва се с вода и се пече.

 

СУПА ОТ МОРКОВИ И ТИКВА

Необходими продукти:

200 мл. прясно мляко, 50 г топено сирене, 30 г краве масло или олио по желание, 1 глава лук, 500 г моркови, 200 г тиква, сол и черен пипер на вкус.

Начин на приготвяне:

Най-напред се почистват и нарязват морковите и тиквата. Лукът се нарязва на дребно. В тенджера се загрява маслото и се изсипват нарязаните лук, тиква и моркови. Задушават се под капак, докато зеленчуците поомекнат, след което към тях се добавят млякото и вода, колкото да покрие продуктите.
Овкусяват се със сол и по желание с черен пипер. Вари се докато морковите и тиквата съвсем омекнат. След като се сварят, се добавя топеното сирене. Супата се пюрира с пасатор. Ако е прекалено гъста, може да се добави мляко до получаване на желаната консистенция. Супата може да се сервира със запържени хлебчета.

МУСАКА С ГЪБИ

Необходими продукти:

800 г гъби, 1/2 ч ч. олио, 1 глава лук, 2 – 3 домата, 6 – 7 варени картофа, сол, черен пипер

за полива: 2 яйца, 1 с.л. брашно, 2 ч.ч. кисело мляко

Начин на приготвяне:

Най-напред се запържва лукът, добавят се гъбите и също се запържват. После се добавят настърганите домати, подправят се и ястието се оставя да се сгъсти. Нарязаните на кръгчета картофи се нареждат в намазнена тава, последвани от гъбите: ред картофи, ред гъби на няколко реда. Добавя се малко вода, колкото да покрие 2/3 от сместта се пече на умерена фурна. Когато е готово, се залива с яйцата, киселото мляко и брашното, предварително разбъркани и се запича отново.

На Кръстовден е празникът на град Силистра. Честито на всички силистренци, както и на всички именици!
 

                                                                                                                   Росица Върбанова

                                                                                                 Музей на мозайките – Девня

                                                                                 с филиал Етнографска къща с. Кипра