Кипренци почетоха жертвите на антифашистката съпротива

Кипра е едно от малкото населени места у нас, където се почитат жертвите на антифашистката съпротива от периода 1941-1944 година. Тук партизанските паметници не само са оцелели, но и се поддържат. Тук паметта е жива, за да знаят поколенията, че "крушката си има опашка". А дали знаят защо – това е съвсем отделен въпрос...

По традиция в навечерието на 24 май кипренци се събраха пред паметника костница в селото, където са заровени тленните останки на петима млади мъже, участвали в антифашистката съпротива, подпомагайки дейността на Приморския народоосвободителен отряд "Васил Левски". 

Имената им са Агоп Баронян (помагач), Георги Атанасов (секретар на районен комитет на БКП), Ламбо Манолов (ятак и помагач), Христо Гайдаров (помагач) и Васил Белев (партизанин). И петимата кипренци са зверски измъчвани и избити като псета – без съд и присъда, защото не са предали другарите си, но самите те се оказват предадени... Четирима от тях са заловени по време на окупацията на селото от силите на монархофашистката диктатура. Това се е случило на 24 май 1944 година, когато 93-годишната баба Елена Георгакиева е била 18-годишна мома. На тази дата семейството ѝ завинаги губи кумеца си Георги Василев Атанасов, който е бил принуден сам да си изрови гроба, преди да бъде разстрелян.

 

Именно с това мракобесно събитие е свързан и празникът на село Кипра. В миналото той е отбелязван с военни почести и пищни илюминации в навечерието на 24 май, а днес – с кебапчета, бира, "Бяла роза" и в контекста на делото на солунските братя Кирил и Методий.

Въпреки че в България сега е модно и много угодно да се почитат само жертвите на комунистическия режим, има и кипренци, които не се срамуват да засвидетелстват почит и уважение към своите предци. Защото за тях те не са "терористи", а герои, с които се гордеят истински, още повече че знаят защо "крушката си има опашка"... Сред признателните е и секретарят на НЧ "Христо Ботев - 1927" Дияна Найденова, чийто дядо Христо Щерев е бил партизанин, доживял деветосептемврийския преврат. 

"Дядо ми е имал петима братя. С единия от тях крадат оръжие от казармата, за да въоръжат четата, и режат жиците, за да нямат военните и полицията връзка със селото по време на преврата", разказва с вълнение Дияна Найденова. Тя отбелязва, че по това време нейният смел прародител е бил едва на 22 години. 

В сряда, 23 май, самодейката бра цветя и чемшир и заедно със своята колежка Николинка Ципова изплетоха венец, който децата им поднесоха пред паметника костница. В мемориалния парк се събраха немалко хора, дошли да почетат предците си, жертвали младостта и живота си в името на своя идеал за един по-справедлив и хуманен свят. 

Сред присъстващите на възпоменателната церемония бяха бившите кметове на селото Станка Христова и Георги Гагов, родственици на зверски убитите кипренци и млади хора. Всички паднаха на колене, запазиха едноминутно мълчание, а после отрупаха мемориала с цветя. След това се отправиха към Партизанския паметник до читалището, където също поднесоха цветя. Общо 7 антифашисти от Девненската селищна система са загинали в периода 1941-1944 година. Нанко Недев и Васил Могиларов са имената на другите двама партизани, убити от монархофашистката диктатура.