ИЛИНДЕН – ТРАДИЦИИ И ТРАПЕЗА

На 20 юли Българската православна църква почита паметта на Свети пророк Илия –могъщ изобличител на езичеството, потомък на известния Ааронов род. Той е един от най-великите измежду старозаветните праведници, наравно с Моисей и свети Йоан Предтеча. Името му означава „Сила Господня“.

Старият завет го представя като аскет скитник и последовател на единния Бог, живял около 900 години преди Христа, по времето на израелския цар Ахав и царица Йезавел. Той предрича на царя-езичник страхотна суша, с която Господ ще го накаже за греховете му. Сбъдва се пророчеството на светеца и суша мъчи народа три години и половина. Накрая Господ се смилява и изпраща своя пророк да извести края на бедствието. Пророк Илия успява да обърне мнозина в правата вяра, като заедно с ученика си Елисей обикаля сред хората и ги поучава. Хората от всички времена оказват почит към неговата нравствена извисеност, а стъпките му в Палестина и до днес се смятат за осветени от силата му.

Според преданието, Св. Илия е единственият светия, чийто земен живот не приключва със смърт, а бива отнесен на небето от огнена колесница. Житието на пророка представя как той, както върви със своя ученик, огнена колесница, с впрегнати огнени коне, минава покрай тях и светията е отнесен с вихър в Небесното царство. Същия образ рисува и иконографията – той е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на Св. Илия се паднали „летни гръмотевици, летни трескавици“.

На 20 юли прекланяме глава и пред всички жертви от Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година – една от най-трагичните дати в нашата история.

ЛЕГЕНДИ, ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ

Денят на Св. пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници – един от най-големите през лятото, по време на жътва и вършитба. В народното съзнание Свети Илия е тясно свързан със стихиите на огъня и водата, повелител е на „небесния огън“ и „небесната влага“, способен е да предрича сушата и да предизвиква благодатен дъжд. Макар, че преданията и вярванията за него се различават в отделните части на страната, повсеместно българите го тачат като господар на небесните природни стихии – градушката, гръмотевиците и светкавиците. Заради силата, която притежавал, е наричан Илия Гръмодол, Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. Според народното поверие, той ходи наметнат с аба, в единия ръкав на която са ледените зърна на градушката, а в другия – мълниите. Главата му е покрита с 9 була, спуснати над очите му – така Господ не му дава да глада надолу, към земята, и да пуска небесните стихии.

Стара легенда разказва, че Свети Илия препуска по небесата с огнената си колесница, впрегната в четири коня, от ноздрите и копитата им изскачат искри и така се получават мълниите и гръмотевиците. Друго предание разказва, че от ноздрите и копитата на конете, впрегнати в колесницата на светията, излиза огън, който се превръща в дъжд и роса. Светкавиците са огнените стремена, които той хвърля по ламята, за да не „пасе“ житата. Има и предание, според което гръмотевиците се обясняват с това, че светецът търкаля бъчви в небесата и тогава на земята гърми, или пък когато вали дъжд – значи той влачи след себе си бъчва с вода, която тече по земята.

Според народното предание Св. Илия имал сестра – Огнена Марина, Опална Мария, Св. Богородица или св. Елена. Тъй като той бил властен и сърдлив, тя никога не му казвала кога е неговият празник, за да не погуби света, тъй като ще гърми и трещи от радост. Има и поверие, според което, когато светецът се изправя в битка с крилати змейове, хали и лами, тогава на земята вилнеят опустошителни природни стихии. Поверието, че Свети Илия препуска в небесата за да прогонва змея /ламята/, който предизвиква сушата, е в основата на ритуалното „Гонене на змея“ – част от  празничната обредност на Илинден. При него всички здрави и силни мъже се събират в полунощ, в ритуална мъжка дружина и то голи, тъй като на голотата, като обект на фетишизиране, се приписват магически свойства. Въоръжени с тояги и остри земеделски сечива и в пълно мълчание, те обикалят къщите, дворовете и нивите, размахват сечивата и удрят с тях по врати, огради и стени. Вярва се, че по този начин ще прогонят змея, който е предизвикал сушата.

На този ден се правят молебени за дъжд и се спазват обичаите „Пеперуда“ и „Герман“.

Смята се, че ако светецът е сърдит, ще изсипе от ръкавите си наводнения и градушка

– пуска ледени зърна от ръкава си, или още по-лошо – заключва небесната влага и на земята настъпва суша. Затова има традиция в чест на светеца и за спечелване на благоразположението му, на този ден да се прави курбан – жертвеното животно е най-старият петел /т.н. „баща“/. Изборът на жертвено животно не е случаен – петелът е митологизирано същество, свещено животно за дома, което по подобие на Слънцето отмерва времето. Обикновено стопанинът на къщата извършва жертвоприношението на къщния праг, а по отскачанията му се провеждат ритуални гадания, свързани с плодородието през годината, благополучието в дома, здравето на членовете на семейството, успехите на децата и пр. В семействата с  именник, се прави яхния от петел, телешки гърди или пържоли със зеленчуци. Стопанките задължително приготвят обредни хлябове – „боговица“ и „колач за Свети Илия“, както и многото сладки за радост на децата.

В някои региони има традиция на този ден стопанката да раздава из махалата за здраве част от петела и от погачата, заедно с резен червена диня

По традиция на Илинден се организират и общоселски сборове и тържества, правят се общоселски курбани за здраве – с жертвоприношение на мъжко животно – овен, теле или вол. Готви се курбан, който се освещава от местния свещеник, който извършва и водосвет. Със светена вода той ръси наоколо, за да няма суша през лятото. Общата трапеза се нарежда край параклис, оброчище или на високо място – край могила, или пък под вековни дъбови дървета. Според вярващите само така може да се умилостиви светеца и да се опази селището и реколтата от природни бедствия.

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ

• Според народните вярвания, чуе ли се небесен гръм през лятото, значи Св. Илия се разхожда и предвещава плодородие. Загърми ли обаче навръх Илинден – овошките загиват или се повреждат, а лешниците и орехите остават празни, единствено виното ще е добро.
• Вярва се, че ако човек се изкъпе срещу празника, няма да го лови мълния.
• Илинден – 20 юли, се празнува за предпазване от гръмотевици и градушки, затова според народната традиция за празника се коли най-старият петел в чест на Свети Илия.
• Вярва се, че какъвто човек влезе първи в дома ви, такава ще е и цялата идна година.
• Според народните поверия, набраните билки на Илинден са особено лековити и помагат при болки в очите, висока температура и гнойни рани.
• Живо е вярването, че Илинден е „лош“, „аталия“ ден и на него не трябва да се работи както на полето, така и у дома, защото гръм може да те удари. Не трябва да се чисти, пере, тъче, шие и никой не се подстригва. Единствено е позволено да се приготвя храна.
• Съществува поверие, че на този ден – 20 юли, морето взима най-много жертви, затова не трябва да се влиза в море или в река, водата взема жертви, като курбан на Св. Илия.

На Илинден своя еснафски празник отбелязват абаджии, кожари, кожухари, самарджии, както фурнаджии и пивовари, грънчари и керемидари, защото Свети Илия е техен патрон - покровител.

Имен ден празнуват: Илия, Илиян, Илияна /Юлия/, Илкo, Илкa, Лина, Илина и сродни на тях имена.

 

ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ

ПИЯН ПЕТЕЛ ГРЪМОВЕРЖЕЦ

Продукти:

1 петел, 2 с.л. вино, 2 глави лук, 2 с.л. доматено пюре /или 2 пресни средни домата/, 1 с.л. оцет, 2-3 с.л. масло, 1/2 ч.ч. месен бульон, 2-3 домата, 1 лимон, магданоз, пипер и сол на вкус.

Начин на приготвяне:

Добре почистеният и измит петел се нарязва на малки парчета и се запържва в плитка тенджера с масло. Добавя се ситно накълцан лук, доматено пюре, оцет, вино, бульон, пипер и сол. Тенджерата се похлупва и се задушава 90 минути на тих огън. Малко преди месото да е готово, се прибавят нарязаните на резенчета домати. При сервиране върху всяко парче месо се слага по резенче лимон и се поръсва със ситно нарязан магданоз.

ПЕТЕЛ С БУЛГУР

Продукти:

1 домашен петел, 1 ч.ч. булгур, дръжки от 1 връзка магданоз, 1 глава чесън, червен и черен пипер, олио.

Начин на приготвяне:

Взема се един домашен петел. Махат се главата и краката – те могат да се използват за супа, ако имаме пилешки бульон. В бързоварна тенджера се слага целият петел да ври без капака. Като заври, се препенва, прибавят се дръжките от магданоза, слага се капакът на тенджерата и се оставя да ври, докато се свари петелът. След сваряването се изважда. Счукват се 5 скилидки чесън с малко сол. Оставят се настрани. Булгурът се сварява с 1,5 чаша вода. Вари се на тих огън до пълното сваряване. 4-5 с.л. олио се „оцветява“ с малко червен пипер. В дълбока чиния се сипва по малко от булгура. Отгоре се залива с оцветеното олио. В самия сварен булгур има и месо, разкъсано от петела. Сервира се с червено вино.

ПРАЗНИЧЕН МАРИНОВАН ПЕТЕЛ

Продукти:

1 петел, 2 глави лук, 2 скилидки чесън, 2 лимона, 2 дафинови листа, мащерка, .сол, черен пипер на вкус, мазнина за пържене, ориз за гарнитура.

Начин на приготвяне:

Почистеният и измит петел нарязва на порции. Отделно се приготвя марината – от лимонов сок, нарязан лук, счукан чесън, дафинов лист, мащерка, сол и черен пипер. Месото се залива с маринатата и се оставя накиснато за 1 нощ. След това се изважда, подсушава и запържва от двете страни с нарязан лук. Добавя се топла вода, задушава се до готовност, после се долива с останалата марината и се вари още 5 минути на умерен огън. Сервира се с варен ориз.

ПЪЛНЕНА ДОМАШНА КОКОШКА

Продукти:

1 домашна кокошка, 1 ч.ч. ориз, 2 картофа, 2 червени домата, 1 стрък праз лук, по 1 лъжица дива мента и джоджен, сол, 1 пак. масло, 4 ч.ч. вряща вода, 5 листа от тиквички.

Начин на приготвяне:

Маслото се препържва с праз лука и дребно нарязаните картофи, прибавят се оризът, дребно нарязаните домати и подправките. Разбъркват се добре и се пълни кокошката. После се загъва с тиквените листа и се пече в умерена фурна, като са залива с вряща вода /може и с бира/.

ТЕЛЕШКИ КУРБАН-ЧОРБА

Продукти:

ок. 12–15 кг телешко месо, 6-7 глави лук, сол

подправки – 5-6 корена пащърнак, 4-5 корена магданоз, 1 корен хрян, 4-5 стръка девисил, 2 шепи листа от малини или къпини, 4-5 дафинови листа, 30-40 зърна черен пипер.

Начин на приготвяне:

Месото се нарязва на едри парчета и се накисва за няколко часа в студена вода. После се залива отново с вода и се слага да се вари в голям казан или тенджера. В тънка, тензухена кърпа се слагат подправките, завързват се и се пускат  при месото. Препенва се няколко пъти и след това се посолява. По време на варенето се пускат обелените глави лук, цели, за да поизбистрят бульона. Вари се докато месото е готово и накрая се изваждат подправките и лукът.

 

                                                                                                                 Росица Върбанова

                                                                                                 Музей на мозайките – Девня

                                                                                 с филиал Етнографска къща с. Кипра