ИВАНОВДЕН – ОБИЧАИ, ПОВЕРИЯ И ТРАПЕЗА

06 януари 2018

На Ивановден – 7 януари, Православната църква почита паметта на най-великия сред пророците Св. Йоан Кръстител, наричан още „Предтеча“, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на Месията с проповедите си.

ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ

Според българската народна традиция на Ивановден продължават обичаите и обредите, свързани с вярата в чудодейната и пречистваща сила на водата, осветена предния ден. Прави се къпане за здраве. Според обичая още от ранни зори се носи прясна вода от кладенеца или от реката. В по-голям съд се потапят децата, а възрастните ги къпят вън, на открито, като им изливат водата върху главата. Който не желае да бъде къпан, трябва да се откупи с пари. Още от далечно минало е останала традицията, че къпачите не могат да бъдат съдени или наказвани за това, че са окъпали някого насила. Жалби срещу тях никога и никой не е приемал.

Народните обичаи повеляват кумовете или деверът да „къпят“, пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак до Ивановден. Кумът, който е венчал, а после и кръщавал новородените, приготвя дарове за децата и със специален обреден хляб, украсен със захаросани ябълки, сушени плодове, пуканки, босилек и стръкчета здравец, забодени върху него, посреща младото семейство. Последното пък ходи на гости на кума и му носи кравай, баница и вино, както и кървавица и печено свинско месо, защото в народната представа Св. Йоан Кръстител е покровител на кумството и побратимството. На този ден ергените къпят момите, къпят се всички именици, къпят се годените моми и ергени.

На Ивановден изтича срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено „царя“ на дружината на чешмата, където го окъпват. В други райони пък на този ден всички коледари и кукери специално се ръсят със светена вода, за да измие натрупаната върху тях и техните души мръсотия от т.нар. мръстни дни. Следва угощение на обща трапеза със събраните дарове, с което своеобразно се слага край на 12-те погани дни. Накрая с празнично хоро завършва пълният цикъл на обичая коледуване.

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ

Голям сняг – голям комат, гласи народното поверие, т.е. ако на Ивановден времето е студено, ще има урожай през годината.
Ако няма лед, лятото няма да е здраво, ще има болести по хората и добитъка.
Вярва се, че колкото по-студено е на Ивановден, толкова по-горещо ще бъде времето по Петровден.
Според народните вярвания, ако по сливите има много скреж, през годината те ще родят много плод.
Вярва се, че на този ден кръстената и осветена вода има способността да лекува, да гони злото от дома, да носи здраве и жизнени сили.
До Ивановден периодът на т.нар. „мръсни дни“ е отминал и занапред се вярва в сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.
На Ивановден всеки именик трябва да почерпи. Лоша поличба е, ако на този ден никой не почете именика или не му дойде на гости.
Както на всички големи празници и на Ивановден, поверието гласи да не се захваща никаква женска работа, освен приготвянето на празнична трапеза.

На този ден имен ден празнуват: Иван, Иванka, Иванинa, Ванина, Bаня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовкo, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна

Обредната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ ЗА ИВАНОВДЕН

ПИТА С МЕД

Необходими продукти:

1 кг брашно, 1 ч.л. сол, 1ч.л. сода бикарбонат, 2 ч.ч. хладка вода, мед за намазване

Начин на приготвяне:

От брашното, содата, солта и водата се омесва гладко и еластично тесто. Разстила се на тънък пласт /около 2-3 см/, надупчва се с вилица, слага се в предварително загрята фурна и се опича. Веднага след изваждането, питата се напръсква със студена вода, намазва се с мед и се поднася на празничната трапеза.

СВИНСКИ РЕБРА СЪС ЗЕЛЕ

Необходими продукти:

1/2 – 1 кг свински ребра, 2 кисели зелки, 1 ч.ч. свинска мас /олио/ и/или парчета тънко нарязана сланина, 2-3 стръка праз, 2с.л. червен пипер, 1ч.ч. зелева чорба, сол

Начин на приготвяне:

Измитите и нарязани на порции ребра се поръсват с червен пипер. Зелето се нарязва на ситно, изстисква се от чорбата, нарязва се и празът. В тенджера или гювеч се слагат 4-5 с.л. свинска мас или резени сланинка, върху нея се редят ред зеле, ред месо и праз, после – пак зеле, месо и праз и т.н. Най-отгоре се слага зеле, върху него – сланинка или св. мас, червен пипер и се полива със зелевата чорба. Захлупва се плътно и се вари на умерен огън до готовност.

СТАР ФАСУЛ

Необходими продукти:

300 г фасул, 1/2 ч.ч. /100 мл/ олио, 1-2 бр. моркови, 1 резен целина, 1 бр. суха червена чушка, 1 с.л. /10 г/ доматено пюре, 1-2 глави лук, 3-4 бр. люти чушлета, джоджен,
червен пипер, сол

Начин на приготвяне:

Измитият фасул се залива със студена вода /може и предварително да е накиснат/ и се вари заедно с нарязаните на ситно моркови, целина, чушка и част от лука. Водата не бива да е много и ако трябва се долива. Прибавя се и малка част от олиото, за да се свари по-бързо фасулът. Посолява се, когато зърната са омекнали и водата е размътена. Продължава да увира, като през това време се прави запръжката: в сгорещената мазнина се пържи останалият лук, червеният пипер и доматеното пюре. Сместа се излива върху сварения фасул, разбърква се и ври още 5 минути на тих огън. Отстранява се и се поръсва с джоджен.

КЪРВАВИЦА

Необходими продукти:

500 г кървавица, чубрица, лют червен пипер по желание

Начин на приготвяне:

Парченцата кървавица се разрязват и се пекат в тавичка за кратко време. Могат да се пекат и на скара. Отгоре се поръсват с чубрица или с лют червен пипер.

Росица Върбанова

Музей на мозайките – Девня

с филиал Етнографска къща с. Кипра