ГЕРГЬОВДЕН – ТРАДИЦИИ, СИМВОЛИКА И ТРАПЕЗА

Гергьовден– един от най-тачените празници в България, се чества на 6 май, ден който е посветен на Свети Георги Победоносец. Обявен е за официален празник в Република България, както и заДен на храбростта и на Българската армия, когато се освещават бойните знамена и се прави водосвет за здравето на военнослужещите ни. Чества се и като Празник на овчаря и на хората, занимаващи се с овцевъдство, защото според народните поверия Св. Георги е покровител на стадата, овчарите и земеделците. Професионален празник е и на всички, които се занимават с българска етнография.

На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра. Според християнското му житие Свети Георги живее в края на III в. Като син на богати християни, получава блестящо за времето си образование и става страстен привърженик на Христовата вяра. Едва на 20 години, той получава висока военна титла като талантлив пълководец и славен военен стратег, олицетворяващ идеалния войн, покровител на войската. През 288 година е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен по времето на римския император Диоклециан заради вярата и убежденията си.

Мненията по отношение на произхода на този празник са различни. Според едни автори той е с тракийски корени, според други има славянски произход, трети пък го свързват с далечното минало на прабългарите от Азия. Едно е безспорно, че Гергьовден води началото си от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овце и кози, и с тяхното първо задояване. Името на светеца произлиза от гръцкото „Георгиос“, което означава земеделец.

ТРАДИЦИЯ И ОБИЧАИ

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината, обичан и почитан от всички, съвпадащ с разцвета на природата, затова е наричан още „цветен Гьорги“. За него народът ни казва: „Хубав ден, Великден, още по-хубав Гергьовден!“. Познат е и като Гергювден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджевдан, както и Хъдърлез и Адрелѐс /сред мюсюлмани, помаци и роми/.

Св. Георги, традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Според народните поверия и легенди той е славен юнак, драконоборец и змееборец, който спасява девойка от ламята от долната земя и именно този му образ е застъпен в иконографията - светецът пронизва ламя със своето копие, възседнал бял кон.

Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

Богатата обредност на празника е в тясна връзка и с възкръсването на природата и духовното пречистване на човека. В тази връзка е и първият обреден цикъл на празника, който има изключително пречистващ и здравословен смисъл.

Съществено място в гергьовденската обредност заемат зеленината, цветята и цъфналите клонки, които символизират силата на природата – имитативна магия, пренасяща тази сила върху хората и домашните животни. Затова къщите, оборите и кошарите, градините и плодните дръвчета посрещат празничното утро окичени със свежа зеленина от бук, глог, коприва, здравец, круша /ябълка/.

Някъде подготовката за празника започва още от предния ден, когато моми и деца събират билки и цветя по близките поляни и ливади - гергьовче, здравец, коприва и чесън, против „лоши очи“. С тях правят пъстри китки, свиват венци, с които после окичват жертвеното агне, първата обагнила се овца и котлето за обредното доене, един венец и за светеца, също – за украса на дома и хората. На самия Гергьовден, рано сутринта, преди първи петли, моми и младежи отиват на ливада или поляна край селото, където се търкалят по три пъти в утринната роса. Счита се, че водата и росата на Гергьовден са магически и лековити, като дори се вярва, че с роса на празника може да се подкваси и млякото. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде пък пият росата. Друг свързан с росата обреден момент е събирането и носенето ѝ в къщи. Освен „къпането“ в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори. Както при росата, така и за водата от реките съществува обичай да се носи в къщи /някъде тя се носи в пълно мълчание – т. нар.мълчана вода/ и с нея се замесватобредните хлябове.

Един повсеместен обичай на този ден е да се берат цветя и билки преди изгрев слънце . Вярва се още, че както на Еньовден, така и рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила. След къпането в росата, на връщане към домовете си, младите берат билки и свежи зелени клонки /здравец, бук, коприва, люляк и др./, с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци за хората и домашните животни.

Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букети, ако не са украсени от вечерта. Те се оставят да стоят, докато изсъхнат, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година. На този ден в котлите с вода се пуска стрък коприва за здраве. Стопаните пък забиват в средата на нивите си раззеленил се клон от бук, за да шумят, „да бучат“ и изкласят житните класове.

Гергьовден като цяло е подчертано земеделски и скотовъден празник. Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаите, свързани със земеделието и обредните практики, осигуряващи здраве и благополучие.

На празника, рано сутринта – преди разсъмване, овчарите изкарват стадото за кратко време /след като са отлъчили приплода/ на първа зелена паша /на по̀пас/. Това е ритуално извеждане, при което животните се подкарват задължително със зелена пръчка. Когато се върнат след изгрева на слънцето се прави и първото обредно доене на овцете /предой, предуй/ – централен момент в Гергьовденската обредност. В окичено с китка от пролетни цветя, привързана с червен конец, ведро /или менче/, издояват първата, обагнила се през годината, овца. На някои места в менчето пускат пари и здравец, за да са млечни овцете. Освен това се заплита с червен конец венец от див здравец, къпина, коприва и глог. С него се украсява главата на овцата. Някъде върху менчето слагат и прясно опечен хляб с дупка по средата. Задояването се прави от млада жена във фертилна /детеродна/ възраст. После се прави ритуално отпиване от млякото /през кухи стебла от девесил / от млада жена, за да се раждат повече женски агнета, а останалото мляко по традиция се раздава на роднини или бедни. Широко разпространен е и обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените.

На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител. По стара българска традиция агнето, което е първото мъжко, родено през годината и най-често бяло на цвят, се заколва или в къщи до огнището или до източната стена на къщата, като се гледа кръвта му да опръска стената /някъде се коли на свещено място, наречено оброчище/. По опръсканата с кръв стена се гадае за бъдещето: „ако браздите кръв са дебели, ще има плодородие; ако са текли на тънки струи, означава сиромашия“. Преди жертвоприношението агнето се захранва обредно със свежа зеленина, трици /на някои места и с обреден хляб/ и сол, за да има добра паша, плодородие и ситост за всички, и се запойва с вода. Окичва се с гергьовски венец на шията /от гергьовче, здравец и букова шума, завързани с червен конец/, прикрепя се запалена свещичка на дясното му рогче /или на двете/ и се освещава. В Източна България стопанинът сам го прекадява с тамян, след което пак той го коли. В Южна България колят агнето в градината под плодно дърво и оставят кръвта да попие в земята, а в Западна България коленето обикновено се прави при река, където кръвта изтича във водата. В народното вярване кръвта на жертвеното агне има предпазващ характер. С тази осветена кръв правят кръстен знак по челата на децата, за да бъдат здрави и „да не ги ловят уроки“. С нея мажат и прага на входните врати на къщите или ъглите на стаите срещу магии и болести, а останалата кръв /събирана в съд, в който има зеленина, най-често коприва/ се излива в течаща вода, за да не секва берекетът в къщата или пък се заравя в земята на чисто място, където не се стъпва. След празника костите на жертвеното агне се хвърлят в течаща вода /„да тече млякото като вода“/, заравят се в нивата или в мравуняк /„да се въдят овцете като мравки“/. Някъде от тези кости запазват кокалчето от предния десен крак, което използват на следващата година при украсата на обредните гергьовденски хлябове или за баене против уроки и болести. Обикновено агнето се пече цяло, някъде пълнено с дреболии и ориз и окичено със стрък зеленина се отнася в църква, за да се освети, или пък го прекадяват на място заедно с останалите храни. Приготвя се общоселска трапеза, която се прави „на зелено“ в църковния двор, край селото /на оброчище, кръст, манастир и пр./, край кошарите. Освен печеното агне тук се носят и други обредни храни – обредни погачи, прясно сирене /На Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. То също се окичва със зеленина: чесън, бук, глог, коприва/, овче кисело мляко, зелена салата, баници, мляко с ориз и др., а също – вино и ракия. Всяка жена раздава от осветените на трапезата храни за здраве и плодородна година, като задължително – от плешката на агнето.

Особено място на трапезата заема обредният гергьовденски хляб, чието приготвяне става предишния ден и по-рядко на самия празник. Забърква се нов квас, за да са млечни овцете, а нощвите се остъргват със сребърна гривна или сребърна пара. Млада булка или мома носи водата за замесването на хлябовете /мълчана или цветна с натопени в нея цветя и билки/. Пак тя или стопанката, пременена в празнични дрехи и закичена с китка, вързана с червен конец, замесва обредните погачи, които са три вида – за празничната трапеза, за обичаите на кошарата, за раздаване за здраве. По време на втасването завиват тестото с червена кърпа или женска риза да се раждат женски агънца и поставят отгоре китка. Обредните хлябове се шарят с кокалче от десния крак на миналогодишното гергьовско агне или с украса от самото тесто, символизираща празника – кошара, агънца, овчар, овчарска гега.

Празничната трапеза е придружена с песни, музика, танци и игри.

На Гергьовден се правят гадания за здраве, любов и плодородие, устройват се младежки забави с главно гадателен характер. Повсеместно е разпространен обичаят „люлеене на люлки” за здраве, но и за любов. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите – така показват своите изгори. Друг гергьовденски обичай, пак от този род, е и претеглянето на кантари. И то става на зелено дърво, където млади и стари да се теглят за здраве и жизненост, а и за гадаене. Ако са по-тежки от предишния Гергьовден това е знак за здраве и дълголетие, ако пък килограмите са по-малко в миналото е приемано като знак за болест, за лош живот.

На този ден на някои места правят и обичая надпяване на китки или пръстени, предимно свързан с празника Еньовден, но се среща и на Гергьовден. В някои райони пък момите гадаят за бъдещата си женитба, т.н. ладуване.

Ключов момент в гергьовската обредност в миналото имат магиите /правени от жени магьосници, които обират плодородието по нивите и градините, крадат млякото и плодовитостта на добитъка /и благословиите. Затова наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото. Народът ни упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма – чесън, коприва, глог или къпина. Освен това, солта играе важна роля, както в краденето, така и за защита от него. Стопаните слагат, за предпазване, от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъкът, като се връща от паша. После тази сол се слага в храната на животните. На други места пък апотропейна /защитна/ функция изпълнява огънят на запалените срещу Гергьовден свещи, поставени на вратите на дома, обора, кошарите.

На другия ден след Гергьовден /наричан Разпус, Ранополия, Рани-поле/ се подновяват старите и се сключват новите договори между калфи, чираци, пастири и техните наематели. Това се прави и днес. Овчарят се „назначава“ за времето от Гергьовден до Димитровден. Прави се пазарлък за заплатата и условията и след като се договорят всеки стопанин дава на овчаря обредна питка и прясно сирене.

 

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ

• Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден (както и този наСпасовден) носи“, смята народът. Щом вали в деня на Свети Георги, годината ще е плодородна.
• Вярва се ,че за да има плодородие, да ражда земята, в нея се заравя първото боядисано червено яйце от изминалия Великден, като преди това
• Според друго поверие, с кръвта на закланото гергьовско агне се поръсва нивата /градината/, за да носи плодородие.
• Най-често на този ден става така нар. „кръстоноше”, при което с икони, хоругви, църковни и народни молитвени песни народът и свещеникът заобикалят границите на селското землище. Това става и се прави за плодородие и за пазене от градушка.
• Ако чак на Гергьовден кукувицата се чуе за пръв път, годината ще е неплодородна и ще има болести по животните.
• Ако на празника мравките не излизат от мравуняка, не се чака добро през годината.
• Някъде пазят слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят на високи места из землището на селището, за да не пада гръм и да не вали градушка.
• АкоГергьовден се случи в сряда или петък, животните ще се плодят и ще дават много мляко. Ако във високосна година обаче се падне в сряда или петък, не е
• Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила –Има и поверие, че ако
• Има поверие, според което, ако безплодни жени се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат.
• Силата на цветята и водата е силно застъпена в поверията за Гергьовден, затова хората се закичват със свежи цветя и се къпят в реката или росата, за да се възползват максимално от силата на природата, която се отключва в този ден. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а болните получават изцеление от т. н. "лява вода" - мястото, на което реките завиват наляво. Събраната на този ден вода се използва и за гадаене, баене и за лечение на болни очи. Задължително е тя да е събрана от място, в което са се къпали млади жени преди изгрев слънце.
• Някъде се вярва, че на този ден водата е толкова лековита и даваща сила, че дори мечките се къпят за първи път в годината на този ден.
• Добре е на Гергьовден да се пие сутринта на гладно студена вода, тъй като се вярва, че тя ще прочисти кръвта. Още по-добре е, ако водата се пие от нова стомна.
• Вярва се, че на този ден може да се направи магия срещу болести с помощта на конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен. На сутринта конците се разменят три пъти, като червеният цвят остава на ръката, а той символизира здраве. Смята се, че трендафилът гони болестите.

• Отново за предпазване от болести и зли очи, особено по животните, овчарите приготвят кравайчета и обикалят с тях три пъти кошарите с добитъка.
• За да се предпазите от болки в кръста, вържете на него дрян или върба или в краен случай – три стръкчета ечемик. Ако пък поставите клонче от глог на кръста си, ще се предпазите от болки докато работите.
• Болните вярват, че ако се проврат три пъти под вековно дърво, ще оздравеят.
• Най-възрастната жена в дома трябва да плесне лекичко децата с клонче коприва по краката, докато са още в леглата. Това се прави, за да бъдат здрави и да не ги настига злото през годината. Същото това действие може да се изпълни и от първия събудил се в дома, който да плесне по ходилата всички останали.
• Жените носят китка, направена от коприва на челото си, за да не ги боли главата.
• Има поверие, според което по вътрешностите на жертвеното агне може да се гадае за бъдещото плодородие: ако сърцето и дробът са пълни с кръв – пълна ще и годината. По далака пък се гадае каква ще бъде зимата: ако е червен – предстоящата зиме ще е лека. Вярва се също, че сърцето и черният дроб имат магическа сила, която трябва да остане в къщата, затова те се сваряват и всеки от семейството хапва по малко за здраве, сила и берекет.
• Вярва се, че гергьовската свещ, която се пази до иконата цяла година, предпазва нивите и реколтата от градушка – щом загърми се изнася навън и се запалва.
• Има поверие за гергьовските люлки, според което трябва да се връзват само на сурово /зелено/ дърво, а не на сухо, защото който се люлее на сухо – съхнел.
• Някъде вярват, че колкото по-нависоко отива люлката, толкова по-високи ще бъдат житните класове.
• След като изядете агнето, трябва да запазите кокалчето от предния му десен крак и да го задържите в дома си до следващия Гергьовден. То ще ви служи като мощен талисман, който да предпазва от уроки дома и близките ви.
• Вярва се, че вечерта на Гергьовден заровеното в земята имане „играе“, танцува със син пламък и може да бъде открито.
• Ако кърмачка види костенурка преди Гергьовден, ще има много кърма.
• Има поверие, че ако сутринта на празника чуеш на гладно магарешки рев, не е на добро. Затова стрък чесън да е, но трябва да си сложил нещо в стомаха.
• В някои райони на Източна България има поверие младите булки да стоят прави в началото край трапезата, „за да стават високи конопите“, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците.
• Вярва се, че веселието, доброто настроение и богата трапеза на този ден, могат да донесат здраве и берекет през цялата година. Играят се ситни, скокливи хора, за да се множат животните и да расте нависоко житото.
• На празника никой не бива да спи и трябва да стане рано, за „да не вземе на агнетата съня“.
• На Гергьовден не се два нищо от къщи, за да не излезе берекетът от дома. И най-вече сол и подкваса за мляко, за да не се правят магии с тях. Освен това се смята за лоша поличба и да поискаш сол или закваска от съседа.

На Гергьовден имен ден празнуват: Георги, Георгия, Гергана, Галя, Гинка, Габриела Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория, Генка, Генко, Галин, Галина, Гюро, Йорго, Гоце и др .

ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ

АГНЕШКО ЧЕВЕРМЕ

Необходими продукти: 

1 младо агне, мазнина, сол, червен пипер

Начин на приготвяне:

След като се изкорми и измие агнето, се подсушва добре и се натърква хубаво със сол. Зашива се  отвора на корема и се набожда цялото агне на шиш. Той се закрепва на около 25-30 см от жарта и трябва да се върти бавно, като се пече в продължение на около три-четири часа. От време на време трябва да се маже с лой, за да не изгори.

Когато агнето е готово, трябва от месото около плешката да излиза бял сок при набождане с вилица. Може най-накрая да се натопи лойта в червен пипер и да се намаже агнето за последен път.

 

АГНЕШКО, ПЕЧЕНО НА ФУРНА СЪС ЗЕЛЕН ЛУК

Необходими продукти: 

1 кг агнешко месо, 3-4 стръка пресен лук, олио, черен и червен пипер и сол на вкус.

Начин на приготвяне:

Месото се нарязва на порции и се потапя в предварително направена марината от олиото, черния и червен пипер и солта, като се добавя и една чаша вода. След това се нареждат парчетата в тава и отгоре им се насипва нарязаният на дребно лук. Долива се  една чаша вода, покрива се  с фолио и се пече в предварително загрята фурна за около два-три часа.

 

АГНЕШКА ДРОБ СЪРМА

Необходими продукти: 

1 кг агнешки дреболии, 2 ч.ч. ориз, 1 връзка пресен лук/може да се добави  и 1 глава кромид лук/, олио, джоджен, черен пипер и сол на вкус.

за заливката: 3 яйца, 120 мл прясно мляко и 2 с. л. брашно.

Начин на приготвяне:

Дреболийките /сърце, агнешки черен и бял дроб/ се сваряват за около един час, а бульонът се запазва. Продуктите са напълно сварени тогава, когато са омекнали.

След като се охладят и се нарязват на кубчета. Лукът се задушете и когато омекне достатъчно се добавя оризът. Запържва се докато стане прозрачен, след което се добавят нарязаните дреболийки. Овкусява се с подправките, изсипва се в тава и се залива с останалия от варенето бульон, който предварително е прецеден.

Пече се в продължение на около един час в добре загрята фурна, след което се полива със сместа за заливката и оставя за още около 15 минути да се доизпече.

Може да се консумира както студено, така и топло.

 

ГЕРГЬОВСКА ПОГАЧА

Необходими продукти: 

1/2 кг брашно, 3 яйца, 100 мл прясно мляко, 100 г масло, 20 г мая, х1 ч. л. сол и захар

Начин на приготвяне:

Брашното се пресява заедно със солта и захарта и се прави в средата му кладенче. Смесва се разтопеното масло с млякото, а отделно маята се разтваря заедно със захарта, малко брашно и хладка вода и се оставя на топло, за да втаса. Когато маята е готова се изсипва в кладенчето, добавят се маслото с млякото, разбитите яйца /2 бр.+1 белтък/ , брашното и солта и се замесва средно меко тесто. Оставя се да втаса за час – час и половина, отново се меси и поставя в тавичка, предварително намазана с олио или разтопено масло.

Отгоре се украсява с предварително направени от тесто фигурки /добре е да са свързани с празника – агънце, овчарска гега и т.н./ и оставя се да втаса за още 30-40 минути. Намазва се отгоре с един разбит жълтък и се пече за около половин час в средно загрята фурна.

 

ВЕСЕЛ ПРАЗНИК!

 

                                                                                                                 Росица Върбанова

                                                                                                 Музей на мозайките – Девня

                                                                                 с филиал Етнографска къща с. Кипра