ВЕСТНИК СВОБОДЕН ГЛАС ЗА ПЪРВИТЕ ФРЕНСКИ ТУРИСТИ ВЪВ ВАРНА, ГЕБЕДЖЕ И РЕКА ДЕВНЯ

От 14 септември до 11 октомври 1909 г. френското научно списание „Ревю женерал де сианс“ (Revue générale des sciences pures et appliqués), с директор физиолога Луи Оливие (Louis Olivier) [1], провежда своята поредна екскурзия.

Тя е от Марсилия до Турция (Константинопол / Истанбул), Румъния (Констанца), Русия (Севастопол) и България (Варна). Френските туристи – учени и индустриалци, пътуват на борда на парахода „Ил дьо Франс“ [2]. На 21 септември / 4 октомври 1909 г. параходът акостира на Варненското пристанище. В програмата на френските туристи са посещенията на двореца Евксиноград и двете природни забележителности – Дикилиташ (Побити камъни) при с. Гебедже и карстовите извори при с. Река Девня [3].

За посещението на френските туристи във Варна, Гебедже и Река Девня вестник „Свободен глас“ (Варна) пише:

„ФРАНЦУЗКИТЕ ГОСТИ В ГРАД ВАРНА

206 души, 206 учени синове на Франция на 21 т. м. посетиха града ни и знаменитите му околности. Него ден, колкото и мрачен да бе той, българските сърца, толкова много възпитавани в французски дух, отново преживяваха онова що свободолюбива Франция ни е дала през деветнадесети век.

Тази екскурзия в нашата страна, доколкото знаем, е първа по рода си [4]. За първи път България се посещава от една такава голяма група достойни синове на Франция.

Рано сутринта парахода „Ил дьо Франс“ бе хвърлил котва на варненското пристанище. В парахода се покачи г-н д-р Златаров [5], който веднага, след обичайните приветствия, окачи на гърдите на гостите френско-българските трикольорни ленти.

Силния дъжд попречи на всекакви церемонии и гостите от парахода веднага нахълтаха в специално приготвения трен. Без много бавене последния потегли за Гебедже. От Гебедже, въпреки увещанието да не се ходи в „Дикилиташ“ [Побити камъни], поради лошото време, една група от около 50 души се опътиха да посетят прочутите вече каменни стълбове. След големи мъки под проливащия се дъжд, из порои и кал, в прости селски каруци гостите, между които и 7-8 дами, стигнаха в „Дикилиташ“. В една пещеря за гостите се сервира закуска и раздаде се по чаша бира. Особено доволни бяха те, че в толкова лошо време, в една пустинна местност, им се поднася бира. След малки разглеждания, които направиха, върнаха се обратно до село Гебедже.

Понеже между тях имаше някои извънредно мокри и кални, с софийския трен се върнаха обратно до Варна. С останалите гости, на брой около 160 души, трена потегли към Река Девня. Със стигането до Девня дъждът престана и гостите пешком се упътиха до извора „Дипсиз“, дето се установиха до воденицата на Михал Филипов. Гостите през всичкото време, от Варна та до край бяха придружавани от министрите: Мушанов [6] и Станчов [7] . В Девня се сложи разкошен обяд. Начело на трапезата седна г-н Мушанов, а до него г-н Луи Оливие, шефа на екскурзията. Обяда стана при особено весело настроение. Всички бяха разположени най-добре. Г-н Мушанов пръв държа тост. На хубав френски език той изказа голямата си радост, че нему се падна честа да посрещне тия драги гости. Той подчерта симпатията, която българите питаят към френския народ, говори за връзките, които са ни свързвали с Франция и пр. Той пи наздравица за председателя на републиката и за френския народ. Речта му бе прекъсвана от шумни аплодисменти. Нему отговаря г-н Оливие. Той изказа благодарността си за добрия прием, за изразените от г-н Мушанова чувства и изказа горещи съчувствия за българския народ. Говори и г-н д-р Станчoв. След речите на гостите бяха раздадени оригинални подаръци, като престилки (Девненска носия), коланчета, купи, мускалчета с гюлово масло и пр. С това благодарността у гостите стигна своя апогей. Те останаха просто възхитени от тия подаръци. Дамите запасаха престилките си още на обяда, и така едни помежду други се фотографираха с своите апарати. През всичкото време на обяда свиреше музиката на 8-ми полк.

В часът около 3 гостите, съпроводени от девненци сърдечно и то пак с дъжд, потеглиха обратно за Варна. Дъждът се толкова усили, щото страшни пороища отвред се спущаха през железния път. След като трена мина Гебедже същият неочаквано се спре на 7-й километър пред Варна; един страшен порой бе прекосило линията цял час и половина гостите стоеха да чакат спирането на пороя, което правеше невъзможно минаването. Пороят бе силен и гостите се доста полюбуваха на него. Фотографните им апарати бяха постоянно в действие. След утихването на пороя, трена премина, за да спре отново при „Максуда“. От там, понеже пътят отново бе развален, гостите стигнаха до старата гара. След това пак с трена стигнаха в часът около 6 ½ на пристанището. По програмата бе предвидено посещение на града и Евсиноград, поради закъснението обаче туй не може да се осъществи. Гостите веднага се качиха на парахода. Тук отново настъпиха минути на сърдечност. На гостите се раздадоха илюстровани картички – Варненски изгледи, бъклички с ракия и по три книжни издания на Варненското археологическо дружество. На парахода музиката изсвири няколко български народни парчета и развесели всички туристи. След това под нейния такт долу на кея се кръшна едно дълго хоро, предвождано от г-н помощник кмета Филип Христов [8]. Раздялата бе шумна. Гостите акламираха България, музиката свиреше „Марсилезата“ и „Шуми Марица“ и гръмко ура се разнасяше отвред.

„Ил дьо Франс“ дигна котва в часът 7 ½. За дълго се виеха от парахода кърпичките на гостите, които се разделяха от България, макар и в лошо време но с мили спомени“ (Свободен глас, (Варна), V, 36, 27 септември 1909 г.)*. 

*Благодаря на доцент Пело Михайлов – Аграрен университет Пловдив, за предоставения ми брой на вестник „Свободен глас“.

Бележки:

1. Louis Pierre Frédéric Olivier – 29.06.1854 (Elbeuf) – 12.08.1910 (Paris). Вж.: Dr. Louis Olivier. // Nature. International Weekly Journal of Science. 1 September 1910, Vol. 84, Issue 2131, p.  269); Moureu, Charles. Louis Olivier (1854–1910). // La Revue scientifique (Revue Rose), 48 Année, No 20, 2 Sem., 12 novembre 1910, p. 609–611; Seydoux, Bernard. Louis Olivier (1854–1910), homme de science, de culture et d'entreprise. // Bulletin de la Société d'Histoire d'Elbeuf, n. 51, mai 2009.

2. Корабът „Ил дьо Франс“ (Ile de France) е построен от фирмата Джон Елдър и Ко, Говън (Глазгоу), Шотландия (John Elder & Co. Ltd., Glasgow, Scotland) и е спуснат на вода на 1 май 1882 г. под името „Insulinde” като товаро-пътнически параход за холандска компания за морски транспорт, базирана в Амстердам (Stoomvaart Maatschappij Nederland). Водоизместимост – 3 480 бруто тона (2 076 нето тона), дължина 104,17 м, ширина 11,84 м, дълбочина на газене – 8,91 м, мощност на парната машина – 2 500 к. с. Две витла. Две мачти и един комин. Скорост 13 възела. Преименуван е на „Burgemeester Den Tex”. През 1900 г. е преустроен на товарен кораб.  През 1903 г. купен от Главно(то) дружество на военния парен транспорт – Марсилия. Преименуван е на „Ил дьо Франс“ (Île de France). Капитан Мандин (Mandine). Използван като крейсерска яхта. „Ил дьо Франс“ имал 123 кабини с 214 легла (42 – с едно легло, 71 – с две легла, 10 – с три легла).  Предаден за скрап на 8 юли 1914 г.

3. http://liternet.bg/publish10/aangelov/luis-olivier.htm

4. http://morskivestnik.com/compass/news/2013/092013/092013_29.html

5. Д-р Асен Златаров (1885–1936). Следва химия в Женевския университет. През 1908 г. става доктор по химия и физика в Гренобълския университет (Франция), специализира в Мюнхен.

6. Никола Мушанов (1872–1951). Завършва право в Екс ан Прованс, Франция, през 1893 г. Министър на народното просвещение в правителството на Александър Малинов (16 януари 1908 – 5 септември 1910).

7. Димитър Станчов (1863–1940) – пълномощен министър в Париж (1909–1915).

8. Филип Христов (1863–1937) – дългогодишен общински съветник и помощник кмет в град Варна, родом от Тулча.

Анастас АНГЕЛОВ

Музей на мозайките – Девня

Илюстрации:

1. Луи Оливие.

2. Никола Мушанов.

3. Димитър Станчов.

4. Параходът „Ил дьо Франс“ в пристанището на Кан (3 септември 1911 г.).