ВЕЛИКДЕН – ТРАДИЦИИ, СИМВОЛИКА И ТРАПЕЗА

Великден или Възкресение Христово е най-големият, най-светлият празник за православните християни. В християнската религия на Възкресение Христово се чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан.

Празникът е подвижен и се чества в неделния ден на Страстната седмица, чието начало се поставя от първото пролетно пълнолуние. Датата се променя ежегодно, но формулата за нейното изчисление е една и съща както за източната, така и за западната църква.

Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Поради връзката му с лунния календар, последният е подвижен празник, затова и Великден променя датата си, винаги след деня на пролетното равноденствие. Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква – според Грегорианския. Протестантите пък честват празника според местната традиция – на Запад с католиците, на Изток с православните. По традиция Възкресение Христово се празнува в продължение на 3 дни, а подготовката за неговото посрещане започва по време на Страстната седмица.

Страстната седмица /наречена още Седмицата на страданията/ е последната седмица от живота на Исус Христос и последната седмица на Великия пост. Всеки ден от нея се нарича Велик – Велики Понеделник, Велики Вторник и т.н. Тази седмица завършва с Великден. Великденското тържествено богослужение започва в събота вечер, преди полунощ и след приемането на благодатния огън от свещеника той обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе!“, а християните отговарят „Воистину Воскресе!“. Твърди се, че всяка година у нас се носи свещен огън от Божи гроб. Преданията гласят, че там огънят се самозапалва и че в началото няма топлина. Той се разнася до всички християнски църкви и точно в полунощ се изнася от храма, като всеки може да отнесе със себе си частичка от него. Със запалената свещ, се обикаля църквата три пъти за здраве и щастие на цялото семейство, след което всеки я отнася до дома си, където обикаляйки всички стаи, произнася молитва към Господ да го пази. Великденският огън съществува като светска традиция от XVI век, но произхожда още от предхристиянските обичаи през ранната бронзова и желязна епоха.

Този голям християнски празник е свързан с определена символика, а именно: боядисването на яйца, месенето на козунак, великденското агне, великденския заек.

Най-важният символ на този ден е Великденското яйце. Не е известно кога за пръв път  започват да боядисват яйца. От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената, виждат в него символ на пречистването, прераждането и новото начало. Според археологически данни, яйца се боядисват и даряват още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Самата поява на боядисани яйца е свързана с необходимостта да се съхранят по-дълго време, защото при варенето яйцата стават по-трайни. За да могат да ги различат от суровите, във врящата вода са слагани различни билки, които ги оцветяват.

Според християнските предания, първото великденско яйце е свързано с името на Св. Мария Магдалена. Когато отива в Рим, за да се срещне с император Тиберий, възмутена от Пилат Понтийски, тя му дарява яйце, обагрено в червено – символ както на Христовата кръв, така и на Христовата любов към хората, с думите: „Христос Воскресе!“. За изненада на присъстващите, императорът отговоря: „Воистину Воскресе!“. Оттогава навлиза обичаят на Великден, християните да си подаряват боядисани в червено яйца. Постепенно започват да се използват и други цветове.

Именно с яйцето е свързано самото название  на празника при някои народи, например при германците –  Остерн, от името на англосаксонската богиня на пролетта Остара /Eostre/, на която в миналото са принасяни в жертва великденски яйца / при англичаните Истър, от името на същата богиня на английски/.

Някога преди появата на козунаците, за Великден са приготвяни така наречените обредни хлябове – пити, украсени с оплетени елементи, с отредени 5 места в тях за червените яйца, по едно в четирите края и едно в средата. Историята на великденските козунаци датира преди повече от три века. Тогава, в началото на XVII век, френски хлебар омесва първия козунак за празника и поставя началото на тази традиция, която съхраняваме и до днес. Според изследователи на българското възраждане, за първи път по нашите земи, козунак в съвременния му вид се появява в Шумен в средата на XIX в.

Изключително важен великденски символ е и агнето То олицетворява Иисус, който е представен в христианската традиция като божии агнец, освен това, то се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Този ден някога е бил празник на пастирите, които колели младо агне. Оттук се разпространява и понятието „Великденско агне“.

Популярният в римо-католическия свят култ към Великденския заек, символ на плодовитостта и изобилието, има езически произход и съдържание. Предполага се, че заекът по погрешка е станал предвестник на Великден. Разказва се за един хлебар, който в опита си да опече великденско агне от тесто, заприличва на заек. Традицията на Великденския заек е от езически времена, когато хората принасят и зайци в жертва на Eostre. За първи път той се споменава в немска приказка от XIX век, където крие в градината шарени яйца от децата. Днес той е част от Великденския празник при католиците, а в последните години навлиза и в нашия празник в шоколадов вариант.

ТРАДИЦИИ, ОБИЧАИ, СИМВОЛИКА

Великден, един от най-святите християнски празници, е и български народен празник, свързан с многожество обичаи и ритуали. Според етнографите, това произтича от факта, че той е най-старият християнски празник. Затова се посреща подобаващо – пречистени духовно, с радост и благодарност, нагиздени  с нови дрехи, както повелява традицията./Новите дрехи са символ на промяната, на възраждането на новия живот през пролетта и Възкресението Христово./Някои от традициите и обичаите на Великден датират още от древността, а днес ги приемаме като част от сакралността на този ден. С такъв характер са и дните за подготовка на празника, наречении Велики, които са свързани с различни вярвания и обредности. В първите дни се прави почистване на домовете в очакване на празника. Особенно тачени през Страстната седмица са сряда, четвъртък и петък, през които не се работи. На Велика Сряда жените не работят женска работа, т.е. не  щият, не тъкат и т.н. На Велики Четвъртък, по традиция, се боядисват великденските яйца, като първото задължително е червено /някъде, дори – първите три/, символизиращо възкресението и кръвта на Исус. Най-възрастната жена в семейството боядисва първото яйце и прави кръстен знак на челата на децата и натрива бузките им, за да са здрави и румени през цялата година. След това яйцето се слага пред домашната икона или някъде в дома, например в сандъка с момински чеиз. Така се пази до следващия Великден, когато се чупи и по него се гадае за бъдещето на дома. В някои краища това яйце или друго червено се заравя в нивата, за берекет и да пази реколтата. На Велика Събота също се боядисват яйца. В миналото за бои се използват естествени оцветители,  като отвари от билки и растения. С отвара от брош /коренището му/ или от риган се получава червена багра, със смрадлика – оранжева, зелено – с коприва, жълто – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук. Освен това при украсата използват восък за рисуване преди боядисването, украсяват с различни листенца за отпечатък. На Велики Четвъртък има и обичай да се подновява квас, което става с билки в тестото. От този нов, млад квас се приготвят специалните обредни хлябове на следващия ден – Велики Петък. Такава е традицията у нас, според която те са неотменна част от великденската обредност, вторият основен символ на този ден. Обикновено се правят в кръгла форма, украсяват се с плетеници и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките, за лазарската „кумица“. В различните краища на България носят различни названия: великденски кравай, яйчелник, кошара, квасник, плетеница, кукулник и др. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Приготвени с мазнина и намазани с жълтък, те са основен елемент от храната за празничния ден. Велики Петък /Разпети петък/ е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи. Вярващите ходят на църква, за да се преклонят пред плащеницата, символизираща плата, с който е бил завит и погребан Исус Христос и минават под нея за здраве, за да се пречистят. Освен, че е един от последните дни от Великденските пости, той е денят с най-строг пост – от Разпети Петък до Велика Събота включително – не се яде и пие нищо. На Велика Събота /Душна събота/ се отдава почит на мъртвите. Почистват се гробовете, раздават се яйца и обредни хлябове за мир на душите на починалите. На този ден, както се спомена, може да се боядисат яйцата. В полунощ на събота срещу неделя с камбанен звън и запалени свещи вярващите християни посрещат Великден, поздравяват се с „Христос Воскресе!“ и „Воистину Воскресе!“.

Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта в неделя отново се ходи на черква за тържествената великденска литургия, след която идва ред на празничната трапеза, около която се събира цялото семейство. На нея най-напред се разчупва  обредният хляб от най-възрасния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя къшей хляб и за Бога. Основен момент в обредността според българската великденска традиция е боренето с яйца /„чукането с яйца“/, тъй като твърдата черупка символизира запечатаната гробница на Христос, а пропукването на яйцето – Неговото възкресение. Този ритуал, символизиращ победата на възкресението над смъртта, е ритуал за здраве, при който най-ентусиазирани са децата.Те „се чукат /кълцат/ още от заранта с червени яйца, търсейки най-якото яйце, „кълцок“. Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера, момите – на кумицата си от Връбница. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези, на които обичайно, съгласно традицията, има и агнешко.

След обяд на Великден идва ред на обичая „люленки“. Всички моми отиват на място, където има високо дърво и се люлеят за здраве. Тук идват и момците и всеки гледа да се полюлее, за да се предпази от змейове и болести.

В понеделник, първия ден от т.н. Светла /Томина/ неделя, в някои райони съществува обичай, наричан „размятане на яйца“, затова и денятсе нарича разметан понеделник. Застанали в две групи, една срещу друга, момичета и момчета търкалят червени яйца помежду си.

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ             

През Велика Сряда не се работи никаква женска работа –плетене, шиене, тъкане.

На Велики Четвъртък не се впряга добитъкът за оран или за каквато и да било работа, за да не падат градушки. Тази забрана важи за всички следващи шест четвъртъци, също наричани Велики

На Велики Петък, денят, в който е бил разпънат Исус Христос, не се работи, смята се, че работата на този ден ще донесе само беди.

Според поверието, дете, родено през Страстната седмица и особенно – на Великден, ще е късметлия във всичко и няма да се оплаква от липса на добро здраве.

Вярва се, че ако човек успее да занесе запалената свещ до дома си, ще има късмет, здраве, ще е пречистен и щастлив, а в дома му ще има само благоденствие.

Някъде свещта от великвенската служба, която се заняся до дома, се запазва, защото се вярва ,че помага, ако се запали когато гърми. Другаде пък се прикрепя пред прага на вратата и там изгаря още същата нощ.

Според поверието, първото боядисано яйце е задължително червено и се вярва, че то има магическа сила.

Вярва се, че този, чието яйце излезе най-здраво, т.е. „борец“, ще се радва на много щастие, сполуки и отлично здраве през цялата година.

Според народното вярване на Великден цяло яйце не се яде или поне първото да  не е цяло изядено /наведнъж/, за да не излизат пъпки и циреи през годината.

Смята се, че яденето на яйца по време на Великден не само увеличава мъжката сила, но и укрепва здравето.

Цветът на яйцето е от голямо значение, защото ако намериш първо синьо яйце няма да е на късмет, а червеното яйце носи щастие.

Вярва се, че първото червено яйце, заровено в средата на нивата, я пази от градушка.

Черупките от яйцата, които първи се чукат, се залепват на горния праг на вратата, защото се вярва, че така предпазват от „всяко зло, което би влязло в къщи“.

По яйцето от предишния великден се гадае за семейството: „пълното показва пълна къща, кухого – лошо“, т.е., ако не е развалено, то домът и неговите обитатели ще се радват на здраве, радост и благополучие. След това яйцето не се изхвърля, а се заравя в земята някъде близо до дома. Някъде го хвърлят в река.

Смята се, че в нощта срещу Великден не трябва да се вдигат шум и скандали, за да не се привличат злини и негативни енергии към дома.

Смята се, че на Великден са верни всички любовни поверия. Ако си ударите лакътя някъде, бившият ви любим все още не може да ви забрави и ще направи всичко, за да ви върне.

 

ТРАПЕЗА         

Главно място на великденската трапеза заемат козунакът и боядисаните в червено яйца, с които задължително се отговява /т.е. слага се край на Великия пост/. Всички се „чукат“ с шарени яйца – за здраве.

Имен ден празнуват всички, носещи имената: Величко, Величка, Велико, Велик, Велика, Велко, Велимир, Велимира, Паска и Паскал.

 

 

                                         ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ      

ВЕЛИКДЕНСКО АГНЕШКО

Продукти:

- 1,5 кг агнешко месо, 60 г краве масло, 0,5 л. вода, сол, черен пипер

- 20 едри листа лапад, 1 вр. зелен лук, 125 г краве масло, 1 ч.ч. ориз, 1 ч.ч. кисело мляко, 2 яйца, сол

Начин на приготвяне:
Почистеното, измито и нарязано на порции месо се посолява и нарежда в тава. Налива се гореща вода /месото трябва да е покрито с нея/, прибавя се маслото и се поставя във фурната. Пече се на умерена фурна, като от време на време се полива със соса от печенето. Няколко пъти се обръщат парчетата, докато се пекат до полуготовност.

В отделен съд се стопява маслото /125 г/, добавя се нарязаният на дребно зелен лук и лапад и се задушава на слаб огън около 20 минути. След това се сипва оризът и се запържва. Наливат се 3 ч.ч. гореща вода, посолява се и се разбърква. Отделно яйцата се разбиват с киселото мляко и се изливат в лапада и  ориза. Така приготвената смес се изсипва върху месото и печенето продължава, докато ястието е напълно готово.

                                                                                  

КОЗУНАК НА КОНЦИ

Продукти:

7 яйца /1 яйце за намазване/, 300 г захар, 250 мл прясно мляко, 1 ванилия, 1/2 ч.л. сол , 1 кубче мая, 150 г масло, 1 кг брашно /+100г при нужда/, стафиди, локум, бадеми, захар за поръсване.

Начин на приготвяне:
Най-напред маята се разтваря в топлото мляко с 1 с.л. захар и 6 с.л. брашно. Оставя се да втаса за 10-15 минути на топло.
В дълбока купа, се пресява по-голямата част отбрашното, прави се в средата кладенче и се добавят 6-те яйца, останалата захар, сол, ванилия и вече втасалата мая. Разтопява се маслото. Замесва се меко, гладко и еластично тесто, като при самото месене се усвоява половината масло /топят се ръцете в маслото и се меси/. Готовото тесто се покрива с кърпа и се оставя да втаса 1 час.

Следва второ месене – по същия начин, като се използва останалото масло. Отново се оставя на топло да втаса, покрито с кърпа за 1-2 часа. Или самото тесто трябва да увеличи двойно обема си.
Намазват се формите или тавите с масло в които ще се пекат козунаците.От тази доза се правят 2 средни козунака.
Разделяме тестото на две еднакви парчета. Всяко едно от тях се разделя на три еднакви парчета.
Всяко едно парче с помоща на ръцете се разтегля на масур и след това с длани се притиска, за да се сплеска. Отгоре се нареждат стафиди, локум и т.н....по желание. Слепват се двата края. Така се процедира и с останалите две парчета. След като и трите фитила са готови, се усукват, сплитат се на плитка и се слагат във формата за печене.

Отново втасват до увеличаване на обема си, намазват се  отгоре с разбито яйце и поръсваме със захар. Печем в предварително загрята фурна на 160 градуса, от 25-35 минути.

И най-важното за хубави козунаци е, че не трябва да се препичат, за да не станат сухи.
Ако случайно започнат да прегоряват отгоре, а все още не са се изпекли, ги покрийте с алуминиево фолио.
Премесването два пъти с масло /може и с мас/ е задължително условие за козунак на конци.

КОЗУНАЦИ ПУХЧЕТА

Продукти:
3-яйца, /единият жълтък заделям за намазване на козунакът/, 200 мл прясно мляко,
150 мл. смес от разтопена свинска мас,краве масло и олио,/или само мас и масло или масло и олио/, 250 г захар, ако не обичате много сладък или 300 г захар за сладък, кората на 1 лимон, 3 ванилии, около 700-800 г брашно, 2/3 кубче мая или 1,1/2 пакетче на Йоткер, за поръсване: сушени боровинки и смлени орехи, сушени сливи или стафиди, локум, шоколад на кубчета.

Начин на приготвяне:
Прясната мая се разтваря в малко прясно мляко, 2 ч.л. брашно и 1 ч.л. захар, да стане каша. Ако е суха мая, може да се сложи направо в брашното. Смесват се сухите продукти и в направеното в средата кладенче се изсипват течните /без мазнината/ и се разбъркват добре. После се меси с ръце, като по малко се прибавя от мазнината докато я поеме всичката.Трябва да се получи меко ,еластично тесто. При нужда се добавя още брашно. При месенето се издърпва с намаслени ръце тестото от единия край и се захлупва върху другия. Това се прави 10-15 пъти, докато се получат мехурчета по тестото.

Оформянето е по желание. Разделяя се тестото на части според тавите , в които ще се пече козунакът. /От тази доза могат да се получат един голями един малък козунак./ Всяка част се дели на 4 топчета. О тях се правят фетили, които се разтеглят с ръце, наръсват се с пълнежа /по избор/, завива се на руло и се усуква. После усуканият фитил се прегъва на две и отново се усуква и така с всичките 4 фитила. Накрая се усукват два по два, да останат само 2 фитила, които поставени на кръст се оплитат. По същия начин се приготвя и малкия козунак. Слагат се в намаслени кексови форми

Слагат се във фурната, покрити с кърпа, като тевпературата е настроена на 50 градуса за 55 мин.Ако тестото не е напълнило формите за това време, се оставя още няколко минути, докато хубаво втаса.
Втасването може да продължи и до 2ч. просто трябва да утрои обема си и чак тогава е готово. Козунаците се мажат с жълтъка, който е разбит с малко олио и щипка захар. После се поръсва с мокра захар /няколко капки вода се слага в обикновена захар хубаво да се намокри и с пръсти се ръси на козунака/.
Фурната се увеличава на 180 градуса и се пече до готовност.

EASTER BRED

Продукти:

1 кг пресято брашно, 6 бр. яйца, 300 г захар, 300 мл прясно мляко, 180 мл мазнина /смес масло и олио/,1 (42 г) кубче жива мая /или 11 г суха/, кората на 2 лимона, 1 с.л. уиски, 1 пакетче захар с аромат на ром, шоколадови капки за плънка, ядки за украса орехи и бадеми)

Начин на приготвяне:
Всички продукти е добре да бъдат на стайна температура и леко затоплении. Маята се разтваря в малко затоплено мляко, заедно с 1 с. л. захар.

През това време с миксера се разбиват яйцата със захарта на крем. Прибавят се ароматите - уискито, захарта с рендосаните кори от лимон. След това се прибавя половината брашно, шупналата мая и остатъка от млякото и се разбива още малко. , докато сместа стане като кексово тесто. Добавя се постепенно и останалото брашно и се омесва гладко тесто, използвайки мазнината при месенето.