Бъдни вечер – традиции и трапеза
Бъдни вечер (24 декември, Малка Коледа, ) – един от най-сакралните семейни празници, e денят преди Рождество Христово. Този празник се свързва с надеждите за плодородие, здраве и благополучие и се отбелязва в тесен семеен кръг. Той носи в себе си богати стари български традиции, чудесата на които сплотяват близките хора. Денят е свързан с много обичаи и обредни практики, които се спазват стриктно, за да се подсигури и подпомогне семейното благоденствие.
Подготовката за празника започва от ранна сутрин с приготвянето на три вида хляб. Боговицата, боговата пита заема централно място в ритуалите на Бъдни вечер и е най- важна на трапезата. Питката се е месила с мълчана вода – вода донесена при пълно мълчание. Брашното се пресява три пъти. Украсява се с различни символи – животни, кръст, грозд, житен клас. В нея се замесва и пара, за да се види кой ще е късметлията през годината. Вторият вид обреден хляб е за къщата и стопанството. Третият хляб е за коледарите – специални краваи, приготвени от момите в семейството.
Освен обредните хлябове на Бъдни вечер важна роля играят бъдникът, трапезата и каденето. Бъдникът (или коладник) е специално избрано тригодишно дърво, което според народното поверие поддържа огъня в огнището през цялата година. Неговата топлина и светлина символизират раждането на Христос. По горенето му се гадае за берекета – колкото повече искри пуска, толкова по-плодовити ще са домашните животни. В днешно време, за тези които нямат камини или печки, в които да гори бъдник е препоръчително да запалят няколко свещи.
Трапезата на Бъдни вечер е тържествена, но и постна тъй като е последният ден от Рождественския пост. Тя трябва да бъде изобилна и приготвена с много любов и внимание. Вярва се, че колкото e по-богата, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината. Традицията изисква на трапезата да има 7, 9 или 12 ястия. (7 – като броят на дните в седмицата, 9 – колкото месеца трае бременността на жената, а в някои краища на страната държат гозбите да са 12 – колкото са месеците в годината.) Но най- разпространено е вярването, че броят на ястията трябва да е нечетен. Подреждането на празничната маса е свързано и с определена символика. Всичко, което се поставя има за цел да донесе изобилие. Включват се основно храни, които набъбват при варенето: жито, боб, леща, ориз, сухи пиперки, ошав, стафиди. Те са символ на зачатието, на бременността и раждането на новия живот. Важни ястия за трапезата на Бъдни вечер са постни зелеви сърми и чушки пълнени с боб. Трябва да има също туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник. Чесънът предпазва от зло и болести, скилидка от него се носи през цялата година против уроки. Медът е послание за сладък живот, дряновите клонки, орехите и брашлянът – за здраве. Лукът и плодовете са символ на богатството, ядките – на плодородието, червеното вино – на безсмъртието и дълголетието. На трапезата на Бъдни вечер задължително се слага сол. Солницата е първото, което се реди на масата, после е ообредният хляб. Където свърши солта – там влизат болестите и раздорите. Солта, хляба и виното народът ни е облякъл в святост. Те са земните превъплъщения на Светата тройца, чрез които човек се издига и се докосва до божественото.
До трапезата се поставят различни предмети, свързани със стопанството на семейството, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън. В днешно време може да сложим предмети, символизиращи това, с което си изкарваме прехраната – химикал, калкулатор, лаптоп, телефон и др.
Вечерята на бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. Когато всички от семейството се съберат, най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва – „Благодарим Ти, Христе Боже наш, че ни насити с твоите земни блага. Не ни лишавай и от Царството Си Небесно. Ела, Боже , да ядем. Амин.”. Според народното поверие с каденето се прогонват злите и нечисти сили. Следва разчупването на питката, като първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всички около масата. Веднъж седнали, членовете на семейството не трябва да стават, а ако се наложи, може да стане само стопанинът, но да върви леко приведен, като отрупано с плод дърво. Всеки трябва да опита от всички ястия, за да му върви през годината и да провери късмета си, като чупи по един орех – пълният е на добър късмет и носи здраве и сполука. Трапезата не се вдига цяла нощ. От нея се запазват за коледните вечери недогорялата свещ, орехите и суровото жито.
Бъдни вечер завършва с очакването на коледарите, които от къща на къща пеейки разнасят радостната вест за Христовото Рождество.
Поверия и забрани за Бъдни вечер
Ако паричката в питката се е паднала в парчето за Богородица или за къщата – годината ще е много добра за всички.
Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката.
По орехите се гадае за здраве и късмет, хубава ли е ядката – болестите ще бъдат далече от вас и домът ви ще е пълен, гнила ли е – чакайте неприятности.
За времето през различните месеци се гадае с люспи от лук и сол. Смачква се една глава лук и се вземат 12 люспи от нея, като всяка се нарича на един месец от годината, слага се по малко сол и се оставя така до сутринта. Ако солта се е стопила, даденият месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.
Според народните поверия на Бъдни вечер излизат демони и таласъми и бродят до 6-ти януари (когато Христос е покръстен). Ето защо се слага една скилидка чесън в джоба, за да гони злите духове. Не бива да се излиза навън без нея.
Младите моми могат да сънуват бъдещия си жених, като сложат първата хапка от питата под възглавницата си.
Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед.
Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много.
Моми, на които им е време да се омъжват, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата.
Никой не трябва да става от масата, но ако се наложи, трябва да върви приведен.
Масата не се вдига, защото поверията гласят, че мъртвите също идват на вечеря.
Пепелта от бъдника не се изхвърля.
Който седне на трапезата, не бива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите.
Бъдни вечер е нощта, когато стават много чудеса и всяко добро наричане се сбъдва!
Имен ден празнуват: Евгения, Евгении
ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ ЗА БЪДНИ ВЕЧЕР
ПРЯСНА ПИТА С ПАРА
Необходими продукти:
1 кг брашно, 1 ½-2 ч.ч. хладка вода, 1 ч.л. сол, 1 ч.л. сода бикарбонат, една монета–1лв.
Начин на приготвяне:
Добре е брашното да се пресее два – три пъти, заедно със содата. Прави се кладенче, в което се слагат солта и водата – по малко. Омесва се твърдо тесто. Меси се, докато започне да пуска мехурчета. Оформя се питката, слага се монетата в нея,намокря се отгоре с вода и се украсява с вилица. Слага се в намазана с олио тава и се пече в силна фурна.
ЧУШКИ ПЪЛНЕНИ С БОБ
Необходими продукти:
1–2 ч.ч.боб , 2 глави лук, 10-12 сушени чушки, 1/2 ч.ч. олио, 1 с.л. джоджен, 1 с. л. червен пипер, сол
Начин на приготвяне:
Бобът се накисва във вода от вечерта. На другия ден се вари около 15-20 мин. Излива се водата и отново се слага на огъня да ври с нова вода до полусваряване. Междувременно чушките се накисват в топла вода, а ситно нарязаният лук се задушава в олиото докато омекне. Прибавя се отцеденият от водата боб, подправките и се разбърква на огъня 4-5 минути. С готовата плънка се пълнят чушките, нареждат се в тава, долива се 1 ч.ч. вода и се пекат в предварително загрята но 180 градуса фурна за около 30 минути. Може да се сложат и в тенджера вместо в тава, като се покриват с чиния.
САРМИ С ЛОЗОВИ ЛИСТА
Необходими продукти:
250 г лозови листа, 400 г кромид лук, 250 г ориз, 25 г стафиди, 200 мл олио, 1 с. л. сушен магданоз, 1 с. л. чубрица, сол и черен пипер
Начин на приготвяне:
Лозовите листа се попарват с гореща вода. Нарязаният на ситно лук се запържва в мазнината, прибавя се изчистеният и измит ориз, след което се сипва една чаша вода и всичко се задушава до омекване. Когато сместа изстине, се прибавят останалите продукти. На всяко лозово листо се поставя по една чаена лъжичка от плънката и се оформят малки сармички. Те се нареждат една до друга в тенджера, затискат се отгоре с чиния, заливат се с топла вода и се варят на тих огън. Поднасят се студени.
ДЖУРКАН БОБ
Необходими продукти:
500 г зрял фасул,200 г кромид лук, 200 мл олио, 2 моркова, х 30 г магданоз и джоджен, 1-2 с.л. червен пипер, 10-15 г сол
Начин на приготвяне:
Фасулът се почиства измива и накисва в студена вода за 10-12 часа, след което водата се изхвърля, налива се нова и се оставя да ври с нея ок. 15 мин. Отново се налива чиста вода, прибавят се нарязаните на ситно моркови и лук и малко олио и се вари на умерен огън. След като се свари се посолява, водата се отцежда и докато е още топъл, фасулът заедно със сварените зеленчуци се мачка на каша (с вилица, джурило-дървен прът за джуркане или с преса за картофено пюре). Останалото олио се загрява и в него се запържва червеният пипер, след което се излива върху смачкания фасул и се поръсва със ситно нарязаните джоджен и магданоз. Яде се студен.
ЗЕЛНИК
Необходими продукти:
за тестото: 400 г брашно, 200 мл хладка вода, х 1 с.л. оцет и олио
за плънката: 200 мл олио, 500 г праз лук или кисело зеле, 100 г орехови ядки,
Начин на приготвяне:
От брашното, водата, солта, оцета и 1 с.л. олио се омесва тесто, от което се разточват 4 кори, като две от тях са по-големи от тавата, в която ще се пекат, а двете са колкото нея. Едната голяма кора се слага в намазнена тава, върху нея се поставя по-малка, в средата на която се слага плънка от ситно нарязан и задушен в мазнина и вода праз лук или кисело зеле, разстила се. После се слагат последователно втората малка и по-голяма кори, наръсени с мазнина.Отстрани се оформя краищник с плънка от счукани орехови ядки. Пече се в силна фурна.
ТИКВЕНИК
Необходими продукти:
200 г брашно, 500 г тиква, 100 г орехи, 100 мл вода, 100 мл олио, 150 г захар, 1 с.л. канела
Начин на приготвяне:
От брашното и водата се прави тесто, от което се точат 5 кори. Тиквата се сварява, обелва се от кората, наръсва със захар, счукани орехи и канела и след като изстине се слага по корите (без най-горната). Тиквеникът може да се направи и с плънка от сурова настъргана тиква (аз лично предпочитам задушена в олио, с добавени захар, канела и орехи). Пече се в умерена фурна, след което се поръсва с пудра захар.
МЕД С ОРЕХИ И ЧЕСЪН
Необходими продукти:
1 ч.ч. затоплен мед, 1 малка глава чесън (или 3-4 едри скилиди), 1 ч.ч. едро счукани орехи
Начин на приготвяне:
Скилидките чесън се смилат на ситно с помощта на уред за пресоване на чесън или се счукват до гладка каша. Заедно с орехите се добавят към меда. Всичко се разбърква добре и се сервира в паничка към празнична питка.
ОШАВ
Необходими продукти:
500 г сушени плодове (сливи, ябълки, кайсии, череши), 100 г мед или 100 г захар.
Начин на приготвяне:
Сушените плодове се измиват добре и се накисват в студена вода за около 12 часа, след което плодовете се изваждат, а течността, в която са киснали, се прецежда през гъсто сито и с нея отново се заливат плодовете и се варят до омекването им, като тогава към ошава се прибавят медът или захарта. Компотът се оставя в тенджерата, докато изстине, след което се слага в дълбок стъклен или порцеланов съд.
ВАРЕНО ЖИТО
Необходими продукти:
500 г жито, 200 г захар, 50 г орехови ядки.
Начин на приготвяне:
Изчистеното и добре измито жито се залива с вода и се вари на тих огън докато омекне, след което се изцежда от водата, в която се е варило, оставя се да изстине и се смесва със счуканите орехови ядки и захарта.
Росица Върбанова
