Богоявление - традиции, поверия и трапеза

На 6 януари православната църква чества един от най-големите християнски празници – Богоявление. Този ден е посветен на Кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан. В момента на кръщението небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е  Моето благоволение“. Оттук и названието на празника ¬ Богоявление. Смята се още за ден на светлината и просвещението.

В народните традиции денят е популярен като ЙОРДАНОВДЕН (по името на реката), а заради връзката с водата, още – Водици, Водокръщи, Водокръщене. На Йордановден Христос, тогава на 30 години, се потопил три пъти във водите на река Йордан. Този акт символизира тайнството на смъртта и възкресението на човека в него. Умира грешният човек, наследник на Адам, преражда се, възкръсва духовно пречистеният човек. След кръщението почва страданието, почват истинското понасяне на греха и изкуплението на земните хора. С явяването на Бога на Богоявление хората видели с очите си вълшебното християнско триединство на Отец (гласа), Дух (гълъб, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек. С кръщаването на водата светът придобива нова ценност и сила, става по-безопасно място за живеене. Свършват т.нар. Мръсни дни. Злите сили са победени и прогонени.

Традиции и обичаи 

Празничните обреди за Богоявление започват още на 5 януари. Свещеникът кръщава вода, като пуска кръст в нея. С котле от тази осветена вода и босилкова китка обикаля домовете на християните и ръси за здраве и късмет. На този ден не се яде нищо блажно, не се работи.  В навечерието на Йордановден се приготвя последната, трета кадена вечеря. На трапезата се поставят само постни храни (прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, фасул, вино) и суровото жито, орехите и недогорялата свещ от втората кадена вечер. Орехите от Нова година се разчупват и по тях се гадае за бъдещето, суровото жито се дава сутринта на кокошките, а свещта се запазва и се пали за предпазване от гръм.

В цялата страна на Йордановден в църквите се отслужва Света литургия, освещават се бойните знамена, а след това се провежда ритуалът по Спасяване на Светия кръст. Отбелязва се от православния канон с празничен водосвет. След ритуалното кръщаване на водата свещеникът хвърля кръста в реката или в морето. Мъжете се спускат да го извадят. Смята се, че който пръв го хване ще бъде много здрав и всичко ще му спори. В миналото този, който хванел кръста, бил богато награждаван от своите съселяни.                                                    След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. С нея се измива домашната икона и палешникът, с който е кадено през трите „кадени вечери“. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бъклица вино за минувачите

 

От Йордановден започва изпращането на сгледници и периодът на сватбите до Великденските заговезни. На този ден сгодените ергени отивали с родителите си у дома на момата, която искали да вземат, а бъдещата свекърва измивала лицето й с  вода и я дарявала с китка и златна пара.

Поверия за Йордановден

Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.

Ако хвърленият във водата кръст или китката, с която ръси попът замръзнат, годината ще бъде здрава и плодовита.

Вярва се, че този, който  извади кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление небето се „отваря“ и всеки, който го види, ще получи това, което си пожелае.  

Хората вярват, че на Йордановден водата има по-голяма сила. Освен, че пречиства греховете, тя умее да лекува, затова болните влизат в реката, в която е хвърлен кръстът. 

На Йордановден се меси обреден хляб, за направата на който се използва част от светената вода. Всеки от дома трябва да си вземе късче, за да бъде здрав и да се радва на късмет и успехи през годината.

На този ден момичетата си измиват лицето и ръцете, за да бъдат бели и червени през годината, а момчетата се къпят в реката за здраве.

От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именици за здраве и късмет.

На този ден имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана, Богомил, Богoлюб, Богoлюбa, Божан, Божанa, Боян, Бистра, Найден, Теодосий и др.

 

На празничната трапеза на Йордановден се слагат пита, свинско, сърми, пълнени чушки, вино.

 

                                   

 

ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ ЗА НАВЕЧЕРИЕТО И ЗА САМИЯ ПРАЗНИК

 

ВЕЧЕРНА ЙОРДАНОВСКА ПРЯСНА ПИТА

Необходими продукти: 

1 кг брашно, 1 ч.л. сол,  1 ч.л. сода бикарбонат, 400 – 500 мл (3 непълни ч.ч.) вода

Начин на приготвяне:

Брашното се пресява и посолява, прибавя се содата. С хладка вода се замесва тесто, докато пусне шупли. Оформя се пита, върху която се поставят за украса 7 купенчета (малки кръгли питки от тестото), наредени така, че в средата на питата да стои едно по-голямо, а наоколо – 6 по-малки. Пече се в силна фурна.

 

 

СУХИ ЧУШКИ, ПЪЛНЕНИ С ЛУК И ОРИЗ

Необходими продукти: 

300 г сушени червени чушки (14-15 бр.), 300 г (ок.1 ч.ч.) ориз, 1-2 глави лук, 150 мл (1/2 ч.ч.) олио, Х 1 с.л. сол и червен пипер, сушен магданоз и джоджен, ок. 1/2 ч.ч.  брашно

Начин на приготвяне:

Сушените чушки се накисват в гореща вода до омекване, след което се пълнят с лучено-оризовата плънка, приготвена по следния начин: нарязаният на ситно лук се задушава в по-голямата част от мазнината, прибавя се ориза, солта, червения п-р и останалите подправки. Долива  се малко вода и се разбърква за 5-6 минути, след което се пълнят пиперките. Отворът им се набрашнява и се нареждат в тавичка, заливат се с вода и останалата мазнина и се пекат на слаба фурна. Могат да се приготвят и като се сварят  в тенджера, под чиния.

 

 

ЙОРДАНОВСКИ ЛУЧНИК

Необходими продукти:

250 г краве сирене, 500 г кори за баница, 1 кг стар кромид лук, 2 яйца, 250 мл олио, 1/2 ч.л. смлян черен п-р

Начин на приготвяне:

Лукът се нарязва на филийки и се задушава в подсолена вода до омекване. Отцежда се и се размесва с натрошеното сирене, разбитите яйца и черния п-р. Корите се наръсват с мазнина, слепват се две по две, отгоре се слага плънката и се навиват на рула. Нареждат се на „охлюв“ в намазнена тава, а отгоре са поръсват с малко олио. Лучникът се пече в умерена фурна около 30 минути. Поднася се топъл с кисело мляко.

 

 

СВИНСКО С КИСЕЛО ЗЕЛЕ НА ФУРНА

Необходими продукти:

1 кг свински гърди, 1 кисела зелка, 1 глава лук, 5 с.л. олио, 1-2 с.л. червен пипер,
300 мл зелев сок

Начин на приготвяне:

Лукът се нарязва на ситно и се запържва в горещото олио за няколко минути. Поръсва се с червения пипер и се разбърква. Дръпва се от огъня и се добавят нарязаното зеле и зелевият сок (ако зелето е много солено може да се измие с вода преди да се нареже). Връща се на котлона, за да се задуши зелето за 3 – 4 минути. След това се премества в тава и се добавя нарязаното свинско месо. Пече се до готовност – около 1,5 – 2 часа. От време на време се разбърква.

 

Росица Върбанова