БЛАГОВЕЩЕНИЕ – ТРАДИЦИИ И ТРАПЕЗА

28 март 2017

На 25 март Православната църква отбелязва един от най-важните празници – Благовещение, който е част от Великденския празничен цикъл. На този ден се почита едно от най-големите тайнства в Християнството. Според Библията /Евангелието на Лука/ на този ден Свети Архангел Гавраил се явява на Дева Мария и съобщава благата вест, че ще роди непорочно заченат син, сина Божий – Исус Христос. Именно от благата вест идва името Благовещение, а празникът се почита най-вече от майките, защото се приема, че Дева Мария е тяхна закрилница.

В народния календар денят, чийто корени се губят далеч назад в езическите времена и имат пряка връзка с пролетното равноденствие, е известен с името Благовец или „половин Великден“.

ТРАДИЦИИ, ОБИЧАИ И СИМВОЛИКА

Народните вярвания за Благовец, свързани със смяната на сезоните, изразяват страховете от природните сили по това време от една страна, но и надеждата за по-добро, свързана с възраждащата се природа, с раззеленяващата се пролет от друга. Според поверието на този ден долитат кукувиците и лястовиците и носят благата вест /аналогично на благата вест в църковния вариант на празника/, че зимата си е отишла, идва пролетта. В тази връзка, в навечерието на празника или рано сутринта на самия ден, стопаните премитат къщите и дворовете си, а събраната смет запалват, за да изгорят и болестите през годината и да прогонят злото от домовете. С вярата в пречистващата сила на огъня, се палят огньове, които младежите прескачат по три пъти за здраве и за да не пострадат от змийско ухапване, като си опърлят леко краката.

Тъй като на Благовец кукувицата се обажда за първи път след зимата, в някои региони празникът е известен и като „Кукувден“. Оттук е и връзката на част от обичаите и поверията за Благовещение с образа на кукувицата. На този ден човек трябва да излиза нахранен и с пари в джоба, добра поличба е да има в себе си желязна пара, монета. И щом чуе първото кукане на кукувицата, здраво да я стисне в ръка, защото се смята, че „както те закука кукувицата, така ще ти върви през годината“, т.е. човек ще се радва на „желязно здраве и джобът му ще се пълни през годината“. Така ще е сит и богат през цялата година, а новата реколта ще е добра. Момите пък се стараят да откъснат клонката, на която е кацнала кукувицата и я носят в пазвата си, за да им донесе скорошна женитба.

В народните представи Благовец се свързва с идването на пролетта, а в тази връзка е и вярването, че излизат всички змии и гущери, всички самодиви, змейове, русалки и други митични същества. Голяма част от ритуалите на този ден според народните вярвания имат предпазваща и прогонваща сила.

За да се предпазят от ухапване от змии освен прескачане на огъня, в който на места заедно със сметта слагат и говежда тор – да пуши и да прогонва влечугите, се извършва и ритуалното им гонене. Обикаля се двора със запален парцал или запалена метла, или дрънкане с маши и ръжени, тенекии и звънци, наричайки заклинания: „Бягайте змии и гущери, че иде Благовец“. В някои части на България им се заканват, че идват щъркелите, а в други ги гонят, за да се роди „благо жито“.

Според народното поверие на този ден излизат и самодивите и самовилите - митични девойки, които след Секновение /29 август/ се оттеглят в далечни земи, но щом се запролети, отново се завръщат в своите тайни самодивски кътчета / високите планини, край „неначенати“ езера, извори и реки, в клоните на високи дървета/. Част от обредните песни, които се изпълняват на този ден, предупреждават хората да се пазят от самодивите и най-вече момите, да не излизат рано за вода, за да не ги срещнат до близкия извор или кладенец. Сутрин трябвало задължително всеки да закуси добре и да пийне вода, за да не го урочаса някоя самодива.

Според етимологията на името Благовец –/ благо сладко/, всичко, което се прави на този ден е добро, благо, ще има хубав край и успех. Затова е добре на този „благ ден“ да се предприеме ново начинание или да се купи нещо ново – дреха, уред и пр. Традицията повелява на Благовещение момичетата за пръв път дa месят питка, която раздават с мед на роднини и съседи, за да е сладък хлябът, който отсега нататък ще месят.

Смята се, че на Благовец всяка рана зараства много по-бързо и затова обикновено тогава се пробиват ушите на малките момичета за обеци. Вярва се, че не ги боли, защото около тях кръжат невидимите небесни сили от свитата на Архангел Гавраил. По същата причина се дамгосват стадата и се правят резки на ушите на животните.

Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила и не може да служи за зли помисли.

На този ден пчеларите отворят кошерите и пускат пчелите, за да съберат повече и по-сладък мед и да има здраве в дома на стопанина им.

Друг обичай, спазван на Благовец е завързването на възелче на забрадка, коланче или връвчица, която трябвало да се носи през цялата година, та да предпазва от уроки и „лоши очи“. Освен това, мома или момък, като види най-напред лястовица, три пъти завързва празна кърпа /ръченик/, поставя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв /каква/ ще вземе.

Благовец се почита и от иманярите, които го приемат за най-важния ден за търсене на съкровища. Вярва се, че където има закопано имане, в късна доба срещу Благовец, небето и земята се отварят и се появява синьо сияние. Затова иманярите от полунощ до първи петли обикалят могили, пресъхнали кладенци и запустели места с надеждата да съзрат пламъка, който ще ги дари с богатство.

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ

Според народа, каквото е времето на Благовец, такова ще е през цялата година – ако времето е хубаво, годината ще бъде плодородна, но дори и да бъде лошо, хората трябва да мислят и говорят само благи неща.
В някои региони пък се вярва, че ако вали на Благовещение, годината ще бъде плодородна, ако пък е студено, ще се родят много краставици.
Вярва се, че лястовицата е символ на светлината и затова лястовиче гнездо в къщата носи щастие и не бива да се разваля.
Има поверие, че каквото правиш на Благовещение, това ще правиш и през цялата година или какъвто ти е денят, такава ще и годината ти – весела и успешна или сърдита и губеща. Затова на този ден човек трябва да празнува, да е весел и позитивен, деен и добронамерен.
Според друго народно поверие, на този ден човек трябва да излезе от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да се хване за паричка, за да бъде през цялата година сит и с пари.
С кукувицата и нейното кукане е свързано и поверието, което предсказва колко години ще живее човек.
Вярва се, че ако на този ден човек си купи нещо ново, ще му върви на нови неща през цялата година.
Момите ще разберат дали ще се задомят, като поставят във вода лалета и изчакат три дни. Ако цъфнат или се разпъпят, ще се омъжат до края на годината.
На този ден всички трябва да станат рано, за да е богата годината, да има здраве и късмет или както се казва: да не те закука кукувица в леглото, за да не си изпуснеш късмета.
Тъй като Благовещение е и ден на жените-майки, има поверие, че ако млада невеста се помоли на този ден за рожба, желанието ѝ ще се сбъдне.
Вярва се, че и птиците си почиват и не прелитат в този ден. Ако все пак се види птица, особено щъркел, ще е на късмет. Който съзре за пръв път на Благовец щъркел в полет, ще е щастлив, ако пък някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, „показва му се недобро през годината“.
В някои региони строго почитат този ден и не се захващат с никаква домакинска или работа на полето, защото е голям празник – дори птиците не свиват гнезда. На други места пък вярват, че каквото посееш на Благовец, ще се захване успешно. Засадените цветя в градината стават по-ароматни и по-красиви, зеленчуците – благи и вкусни , а дръвчетата дават повече и по-сладки плодове.
На този ден момците не ловят рало, за да не ги застигат болести, жените не ръкоделстват, не шият, за „да не ги дупчат змиите“ през лятото.
По време на Великия пост е забранено да се играе хоро, но на Благовещение е разрешено мъжкото хоро буенец.

В миналото на този ден, както на всички тачени празници се събира целият род на богата постна трапеза. Свързването на празника с възраждащата се природа повелява задължително да има гозби със зелени зеленчуци /спанак, лапад, коприва/, тъй като зеленият цвят се асоциира с пролетта. Някъде приготвят супа или каша от коприва, баница с пресен лук /лучник/. От старо време е останал изразът „Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено“. Въпреки, че този ден попада във Великия пост, традиция е на трапезата да има риба /обикновено се приготвя рибник – риба с ориз/, защото се вярва, че за здраве „поне с кокал от риба трябва да си почешеш зъбите“. Освен това задължителни на масата са обредната благовешка питка, първото парче, от която се поставя на прага на дома за неговия покровител - домашния дух, и медът, който се слага за блага, спорна и плодородна година. Православният канон разрешава да се сложи на трапезата още зехтин и да се пие вино.

На Благовец имен ден празнуват: Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Ева, Евелина, Евангелина, Гавраил, Габриела, Добра, Добрин, Добринка и др.

ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ

ПИТКА ЗА БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Необходими продукти:

500 г брашно, 300 мл топла вода, 3 с. л. зехтин или олио, 2 ч. л. сол, 2 ч. л. захар, 7 г суха мая или 25 г прясна мая, 3 с. л. ситно нарязани зелени подправки, (розмарин, салвия, или див чесън, мащерка), 1 с. л. зехтин, сусамово или маково семе

Начин на приготвяне:

Маята се размива със захарта и 1-2 с.л. брашно в топлата вода. Оставя се да бухне за 10 минути. Брашното се пресява и се добавят бухналата мая, ситно нарязаните подправки, солта и олиото. Омесва се меко тесто, което се поставя в намаслена купа и се покрива. Оставя се на топло за 1 час или докато увеличи обема си два пъти. В намаслена и набрашнена тава се разстила питката, намазва се отгоре със зехтин, а с намаслени пръсти се правят дупки по повърхността ѝ.
Поръсва се по желание със сусамово или маково семе. Питката се покрива и се оставя да втаса повторно за 20-30 минути. Пече се 20-30 минути в загрята на 200-210ºС до златист цвят.

ЛУЧНИК

Необходими продукти:

2 ч.ч. брашно, 1 ч.л. сол, 1/2 ч.л. хлебна сода, 6-7 глави лук, 1/2 ч.ч. олио, 1/2 връзка магданоз, 1/2 връзка копър, 1-2 стръка джоджен, 1ч.л. червен пипер, 1-2 щипки черен пипер, орехови ядки по желание.

Начин на приготвяне:

От брашното, содата и солта се замесва средно твърдо тесто, което се оставя да почива 30 минути.

За плънката: Нарязаният на ситно лук се задушава в част от мазнината, добавят се подправките, сол, черен и червен пипер.

От тестото се разточват две дебели кори, едната, от които да е по-голяма от размера на тавата, в която ще се пече лучника. В намазнената тава се поставя по-голямата кора, с краищата на горе, запича се леко в умерена фурна, след което върху нея се разстила плънката. Отгоре се поставя другата кора, прищипват се краищата ѝ с краищата на долната кора, намазва се с мазнина / по желание се набожда с вилица/ и се пече пак за около половин час. След изпичането се покрива с кърпа за да останат меки корите.

БАНИЦА С ЛАПАД И МАЙОНЕЗА

Необходими продукти:

1 пакет кори за баница, 300 г лапад /спанак/, 3-4 стръка зелен лук, 150 г извара, 3 с. л.

олио, 200 г майонеза с лимон, 3 бр. яйца + 1 белтък, 1 бр. жълтъци, сол

Начин на приготвяне:

Най-напред се почистват лападът и лукът, нарязват се и се задушават в олиото, докато омекнат. После се охлаждат. Отделно се разбиват яйцата и заедно с изварата се добавят към зелената смес. Всичко се овкусява със сол и се разбърква.

В намазнена тава се разстилат корите. Върху всяка кора се слага от плънката и се разстила. Навива се на руло и така, докато привършат плънката и корите. Така оформената баница се намазва с разбития до еднородна смес жълтък в майонезата. Баницата се нарязва на парчета и се пече в загрята фурна до златисто.

СЛАДКА ШАРЕНА ПИТА ЗА БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Необходими продукти:

1 кг брашно тип 500, 300 мл прясно мляко, 1/2 пак. мая, 50 г орехови ядки, 50 г сушени плодове, 5 г захар за тестото и 5-10 г за подсладената вода.

Начин на приготвяне:

Маята се разтваря в малко хладка вода, брашно, захар и се оставя да втаса, след което се поставя в пресятото брашно. Към него се прибавя леко затопленото мляко и се омесва добре. Оформя се пита, която се слага в намазнена тава. След като втаса, питката се „шари“ с орехови ядки и сушени плодове и се пече в умерена фурна. Малко преди края на печенето се намазва със слабо подсладена вода и се допича.

ПЪСТЪРВА С ОРИЗ

Необходими продукти:

2 бр.пъстърва, 300 г гъби, 1 ч. ч. ориз, 2 бр. моркови, 200 г бекон, 1 бр. лимон, 2 с. л. масло, сол, черен пипер, подправка за риба.

Начин на приготвяне:

В тенджера се загрява маслото и се задушават предварително нарязаните на ситно гъби и моркови. Оризът се добавя и се бърка, докато стане прозрачен, след което се прибавят 2,5 ч. ч. вода и се оставя да ври почти до готовност. Пъстървата се почиства и се намазва добре със сол, черен пипер и подправка за риба. Пълнят се коремите на рибата с оризовата смес и се зашиват. Пъстървата се слага във фолио, отгоре се нареждат резени бекон и резени лимон, увива се добре, пече се в умерена фурна до готовност.

КОПРИВА С ОРЕХИ

Необходими продукти:

1 кг коприва, 1 връзка зелен лук 1 и 1/2 ч. ч. подсолена вода, 1 с. л. олио, 1 ч. л. брашно,

1 ч. л. червен пипер, 1 клонче чубрица, 1-2 скилидки чесън, 1 с. л. лимонов сок, 4 с. л. накълцани орехови ядки, млян черен пипер, сол.

Начин на приготвяне:

Копривата се почиства, измива се и се бланшира за няколко минути във вряла вода. След като се извади се нарязва на ситно и се стрива с дървена лъжица. Олиото се загрява в тиган и в него се задушава нарязаният лук. Прибавят се брашното и червеният пипер. Копривата се слага в запръжката, разбърква се и се сипва толкова вода, колкото да се получи гъсто пюре. Клонката чубрица се стрива със солта и обелените скилидки чесън и се разбърква с лимоновия сок. Сместа се прибавя към копривеното пюре, разбърква се и се слага на огъня за десет минути. При поднасяне порциите се наръсват с ореховите ядки.

Росица Върбанова

Музей на мозайките – Девня

с филиал „Етнографска къща“ – с. Кипра