Бабинден – Обредни ритуали и трапеза

20 януари 2017

БАБИНДЕН – ОБРЕДНИ РИТУАЛИ И ТРАПЕЗА

Един от големите народни женски празници е Бабинден. Въпреки, че официално в народния календар е отбелязан на 8-ми януари, на повечето места в България се чества по старому – на 21-ви януари – денят на родилната помощ (от 1951 г.). Той е празник, свързан с родилните обичаи. Посветен е на „бабите“ – жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките. Някога „бабите“ били почитани и дълбоко уважавани от народа, защото именно бабата е тази, която през часовете на раждането бдяла над родилката и се грижела за спасението на майката и детето. Тя лекувала и всички детски болести в първите месеци след раждането.

Бабинден се явява своеобразен завършек на празниците, свързани с Рождество Христово, въпреки че обредността му е езическа. Той идва от далечните праславянски времена, но се е запазил през вековете и по време на Възраждането е бил изключително почитан.

Празникът включва три основни ритуала:

къпане на малките деца от бабата
гощавка в дома на бабата
къпане на бабата или т.н. влечугане

Традицията повелява рано сутринта на този ден бабата да посети домовете на децата, които е изродила през годината, т.е. където е „бабувала“, носейки приготвените още от Богоявление мед, китка здравец, просо или жито, бяла и червена вълна. Във всяка къща първо окъпва детето, ако е по-малко, а на по-големите измива очите – поредният обред, свързан с водата и нейната очистителна сила. Вярва се, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила. После тя ги намазва по челата и бузите с масло и мед и залепва вълна и просо (като коса на момиченцата и като мустаци и брада на момченцата) - благославя ги да остареят и побелеят, хвърля жито, дава им да близнат медец и изрича:
"Да се червите като таз вълна,
да се гоите като просото,
да се роите като кошера."

В някои краища, бабата връзва на децата мартенички от усукан червен конец, за да са здрави и да ги пази от „зли очи“.

След като посети всички деца, на които е помогнала да се родят през изминалата година, бабата се прибира и се подготвя за посрещане гости. Жените, на които е бабувала идват до обяд в нейния дом, носейки дарове и гозби. Там в двора, под овощни дървета се извършва ритуалът „измиване на ръцете“. Обредното поливане на бабата-акушерка може да се извърши и върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена целува ръка на бабата, полива ѝ да се измие, като пуска през ръцете й сапуна. Според народното поверие, за да се раждат по-леко децата, бабата изпуска нарочно сапуна – до три пъти, и нарича детето да „върви леко“, „да се лъзга“. В знак на благодарност бабата се дарява с нов пешкир, в края на който е завързана пара, а в някои краища жените добавят и риза, престилка, чорапи, които премятат на дясното ѝ рамо. След като приеме даровете, бабата избърсва мокрите си ръце в полите на жената, за да ражда по-лесно следващите си деца. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“, т.е. пожелава челядта да се множи, както се разпръскват капките от ръцете й. Някъде бабите закичват и невестите с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец, а често самата тя е накичена с наниз от червени чушки, пуканки и вълна.

Освен дарове за бабата, жените носят също прясна погача, баница, печена кокошка, вино и сладкиши. Половината от донесената храна се отделя за бабата, а другата половина слагат на общата трапеза, за която и бабата също се е подготвила. След като всичко е подредено, бабата прекадява трапезата (на керемида слага малко жар, малко тамян или босилек , за да запуши) и багославя: „Тая година, които са родили, догодина да повторят, пълните да се изпразнят, празните да се напълнят. Амин“. При каденето всички жени стоят прави, защото бабата кади полите и под полите на булките, като по-добре опушва бездетните жени, „за да фанат“. После всички сядат на трапезата, като бабата е начело. Тя разчупва погачата и раздава на всеки по къшей, по който гадаят какво дете ще добие – крайщник за момче и средица за момиче.

Гощавката, на която присъстват само жени, е съпроводена с много закачки и „пиперлии“ шеги. Наричанията имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. Песните, които жените пеят са с еротични мотиви и често цинични, затова на празника не присъстват деца (В миналото плашели децата, че ще ги намажат с катран по дупето).След богато хапване идва ред и на хорото, което се води от бабата.

Бабин ден е чисто женски празник и мъжете не се допускат до края на гощавката, когато започва третият важен момент в обредността на празника – къпането на бабата в реката или на чешмата. Обикновено къпането е символично – само я пръскат с вода или изливат менче на главата й, но има и случаи, в които наистина я окъвпат в реката. Целта на ритуала е чрез водата жената да се пречисти от злите сили, защото в народните представи възможностите на бабата се оценяват като свръхестествени – освен че помага за раждането на новия живот, често тя е и лечителка, и баячка, и врачка.

За този последен ритуал мъже изнасят накичената с червени чушки и вълна баба, качват я на колесарка (предната част на каруцата) или на шейна и като „волове“ я теглят, като обикалят цялото село по пътя за реката. На този ден пийналите и развеселени жени си позволяват много волности с мъжете, които избягват да се мяркат по улиците. Ако все пак видят мъж по пътя, шегуват се с него, вземат му калпака и искат откуп. Някъде пък като хванат мъжа, започват да го разсъбличат и не спират, докато не им плати. Така шумната дружина отвежда бабата на реката, където се извършва обредното къпане на бабата. Този обред е известен по нашите земи като „влечугане“ на бабата.

След ритуалното окъпване, всички вкупом придружават бабата до дома й, където тържествено я внасят на ръце, а жените отново й целуват ръка и се разотиват.

В различните райони на страната обредността на празника има леки промени и разминавания, които обаче не променят неговата символика. Например някъде рано сутринта не бабата ходи при родилките, а те при нея, като водят децата си, за да ги благослови. Още преди изгрев слънце майките с малки деца до три годинки отиват на чешмата, за да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да ѝ „полеят“, а после на обяд отиват за втори път при нея, като носят приготвеното от тях за празничната гощавка. Някъде на общата трапеза жените правят байрак – знаме, подобно на сватбеното, което се носи начело на шествието из селото от лична и хубава жена, богато накичена като самата баба.

В миналото имало и различни „наказания“, които жените прилагали спрямо мъжете, които срещали по пътя за обредното къпане на бабата, като например разпасване на пояса или смъкване на потурите им и намазване с катран. На някои местта дори връзвали мъжа за дувара или за дърво, докато не се откупи с много пари. На Бабинден на жените всичко било позволено, това бил техният ден в годината. Някъде пък, по време на обредната разходка из селото, мъже правели опит да крадат бабата, която била зорко пазена от жените. Празникът продължавал до късно на селския мегдан с много смях, веселие, игри и хора.

Поверия и забрани за бъдещите майки и техните деца

Най-важното нещо в живота на българина са неговите деца. Според народните поверия, за да се раждат здрави, хубави и умни деца, трябва да се спазват редица правила и забрани:

Не бива да се зачеват деца в нощта на петък срещу събота.

Всичко, което поиска бременната трябва да ѝ бъде дадено.

Бременната трябва да се пази и от уплах

Бременната жена не бива да рита куче или котка, да прескача ръжен, да яде върнат от пътуване хляб, не трябва да ходи по разлята вода или боклук, но най-важното е да не краде или да не яде скришом, защото откраднатото или изяденото скришом излизат като белег на детето. Ако се крие от нея храна, детето ще бъде злоядо, нездраво.

За лесно раждане бабата-акушерка трябва да се прекръсти, да запали кандило и прекади къщата, да затвори прозорци и врати и да отвърже всичко завързано. Така раждането ще върви по-лесно.

Самото раждане трябва да се пази в тайна и никой, освен свекървата и бабата не бива да разбира за него.

Докато не се кръсти детето родилката не бива да става от леглото или да остава сама. Това са опасни дни за нея и детето.

Огънят в огнището на родилката не бива да се гаси до 40-тия ден.

Днес Бабинден е загубил доста от обредните си ритуали, но пък се празнува почти навсякъде, най-вече по селата, където по-възрастните жени предават традицията на по-младите, за да я съхранят за идните поколения.

ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ

БАБИН ЛУЧНИК

Необходими продукти:

1 кг тесто, 500 г лук, 50 мл олио, чубрица, джоджен, сол

Начин на приготвяне:

Тестото се разделя на две различни по големина топки. По-голямата топка се разточва на кора с няколко сантиметра по-широка от тавата. Последната се намазнява, слага се кората и се оформя бордюр по стените.
Нарязаният на едро лук се задушава в олио около 10 минути. Прибавят се чубрица, джоджен и сол на вкус. Разбърква се добре и се изсипва върху кората равномерно.
Втората топка се разточва на кора с големината на тавата. Слага се върху лука, припокрива се с краищата на долната кора и се прищипва.Пече се в умерена фурна около 20-30 минути. Готовият лучник се нарязва на триъгълни парчета.

МАСЛЕНИЦА ЗА БАБИНДЕН

Необходими продукти:

1 кг брашно, 500-600 г сирене, 2 яйца, 300 - 400 мл. топличка вода, 1 пак. /125 гр./ краве масло, 1 кубче мая /за 1 кг. тесто/, 1 с.л. захар, 2 с.л. оцет, 1 с.л. олио, 1 с.л. сол, 200-220 мл олио, олио за поръсване, /по желание жълтък за намазване и сусам за поръсване/

Начин на приготвяне:

Пресява се брашното, добавят се маята, захарта, солта, оцета и олиото. Разбиват се двете яйца, налива се около 400 мл. топличка вода и се замесва меко тесто.
Разделя се на 6 части, които се оформят като топки, поръсват се обилно с брашно и оставят да втасват.
Може да се остави първо цялото тесто да втаса за около час, след което и отделните питки за 30 минути.
Разтопява се маслото и към него се добавя олиото. Всяко топче се потапя в разтопеното масло и се разтегля с ръце на кора с диаметър 30 см. Поръсва се с натрошено сирене и олио. Затваря се с втора питка и завива на руло. Така се оформят три рула. Всяко едно се усуква в противоположни страни и завива като баница, като краищата им се съединяват. Оставя се да втасва още 10 мин., намазава се с жълтък и се поръсва със сусамени семена. Пече на загрята на 180-200 градуса фурна за около 30-40 мин.

МЛЕЧНА БАНИЦА ЗА БАБИНДЕН

Необходими продукти:

1 кг брашно, 400 мл вода, 15 г сол, 1 с. л. оцет, 1 с. л. олио, 300 г масло, 6 яйца, 1 л прясно мляко, 100 г грис, 300 г захар

Начин на приготвяне:

От брашното, водата, солта, оцетът и олиото се замесва тесто. От него се разточват 5-6 кори. Всяка кора се намазва с масло и се слага върху другите. Нарязват се на парчета и се полуизпичат във фурна. Прясното мляко се кипва и в него на струйка се сипват грисът и захарта. Дръпва се настрана и се добавят разбитите яйца. Докато са още топли корите, наредени в тавичка, се поливат с млечната смес и баницата се изпича в умерена фурна, докато заливката се сгъсти.

УСУКАНА ПИТКА ЗА БАБИНДЕН

Необходими продукти:

За тестото 700-800 г брашно, 250 мл топло прясно мляко, 3 с.л. кисело мляко, 2 яйца + 1 белтък, 1 с.л. суха мая /10 г/, 1 с.л. сол, 1 ч.л. захар, 4 с. л. олио

100 г свинска мас /краве масло/, 300 г сирене

Начин на приготвяне:

От изброените продукти /без олиото/ се замесва меко тесто. Олиото се използва накрая за доомесване. Тестото се покрива с кърпа и се оставя да втаса до удвояване на обема. След това се разделя на 6 топчета. Всяко топче се разточва върху набрашнен плот и леко се издърпва с ръце с големината на тавата. Всеки лист се намазва с мас или масло, поръсва се със сирене /без последния/ и се налагат един върху друг. С остър нож се нарязва на 6 ленти и всяка се усуква и слага в тавата. Може да се подреди и във вид на кръг, започвайки от центъра. Оставя се да втаса още 30 мин., намазва се с разбития жълтък /с малко олио или прясно мляко/ и се пече на 180 градуса до готовност /ок. 45 мин./

ВИТА БАНИЦА

Необходими продукти:

за тестото:

ок. 500 г брашно, 20 г мая, 250 мл. хладка вода, 1 с.л. кисело мляко,1 щипка сода бикарбонат, 1/2 ч.л. сол, 1 с.л. оцет, 40 г краве масло и отделно малко за намазване

за плънката:

4 яйца, 400 г сирене

Начин на приготвяне:

От изброените продукти се замесва меко тесто, разделя се на 5 топки, които се покриват с кърпа и се оставят да починат за 30 минути

Приготвя се плънката от яйцата и сиренето.

Всяка топка се разточва на възможно най-тънка кора. Отгоре се разпределя от плънката и няколко бучки масло. Така приготвената кора се навива на руло и се нарежда в намаслена тава. Около нея се подреждат останалите кори. Завитата баница трябва да си почине за още 15-20 минути.

Преди да се пече витата баничка се намазва с малко мазнина и се слага в предварително загряна фурна – на 200 градуса.

След изпичането баницата се намазва с малко масло и се покрива с кърпа.

ВЕСЕЛ ПРАЗНИК !

Росица Върбанова

Музей на мозайките - Девня