АРХАНГЕЛОВДЕН – ТРАДИЦИИ, СИМВОЛИКА И ТРАПЕЗА

Всяка година на 8 ноември Православната църква и вярващите празнуват деня на Архангел Михаил и отбелязват Архангеловден – един от най-големите празници в християнския календар, честващ „съборното единство на ангелските чинове“. С утвърждаването на този празник църквата налага идеята за деветте ангелски сана в „Ден осмий“– Денят на Страшния съд. Освен за него този празник ни напомня и за ангела-пазител, който се дава на всеки християнин при неговото кръщение, за да го предпазва от опасности, беди и скърби, той е верен помощник, защитник и наставник.

Архангел Михаил, военачалник на цялото небесно войнство в борбата му срещу духовете на мрака и злото, е един от седемте първенстващи ангели, / Архангели/, стоящи винаги пред престола на Господ. Той е символ на доброто, на справедливостта и светлината. В църковната иконография е изобразен с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола, а понякога държи везни, с които отсъжда доброто и злото, праведността и греха. В православната именна традиция Архангел Михаил е божият хранител с най- много длъжности: „вожд на небесните сили“, „борец против духовете на тъмнината“, „защитник на християните от дявола“, „предводител на христовите армии срещу езичниците“, „пазител на душите“ и „душевадец“. Последната е може би най-важната – той е пратеник на Бога, който прекъсва земния ни път, извежда душите на умиращите, а денят му е свързан с почитта към тях. В тази връзка в съботата преди празника се прави Архангелова задушница – една от трите най-големи задушници през годината. С червено вино се преливат гробовете на починалите, раздава се жито, пали се свещ – да озарява пътя на душата в отвъдното. Наричат я още войнишка, защото тогава се отдава почит на всички загинали във войните.

На Архангелов ден всеки български православен храм отслужва тържествена Света Литургия и прави Водосвет за здраве,

Като вожд на небесните сили, Св.Архангел Михаил е покровител и на земните стратези – полицията и светец-покровител на войниците. Той е символ на властта, реда и законността.

ЛЕГЕНДИ, ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ

В народния български календар, както и в църковния, Архангеловден е най-големият есенен празник след Димитровден.Той се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека. Денят е последният от големите есенни празници и слага началото на период, в който светът в пост се вглежда в себе си, подрежда ценностите си, период, в който се подготвя за голямото коледно чудо.

В народната митология на българите Св. Архангел Михаил се нарича Рангел и е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите души. Затова той идва в сетния час на хората – без него душите им не могат да отпътуват към вечността. Затова и според българския фолклор Архангел Михаил олицетворява смъртта, а народът ни го нарича Рангел Душевадник или Вадидушник и празнува в негова чест, за да вади по-леко душите. Казват, че прави това с ябълка – символ на плодородие, здраве и любов, но и символ на отвъдния свят. Тя връзката между двата свята. Св. Рангел отвежда душата в отвъдното и там заедно със Св.Петър я отпраща според това, което показват везните, в Райската градина или във врящия казан на Ада. Въпреки, че името на Св. Рангел е свързано със смъртта, народната вяра го представя като състрадателен и справедлив. Според някои предания, той е глух, за да не чува жалбите на осиротелите деца. Познат е приказният сюжет в българския фолклор, в който Архангел Михаил моли Бога за душата на сиромаха – да не останат децата му сираци.

В народната митология има и легенди, свързващи Свети Рангел с животните и най-вече с елена /Той е символ на спасителя или душата, а рогата му са символ на безсмъртието/, поради което Светецът се смята и за господар на животните.

Именно с преданията от народната митология е свързана основната насоченост на обичаите и ритуалите през този ден и името на празника. Той е един от най-големите поменални обреди в календара на българина и има предимно умилостивителен характер. Част от ритуалите имат за цел да се измоли благосклонността на светеца, та „като дойде времето на всеки, леко да му вземе душата“. В негова чест, според народната традиция, вярващите организират общоселски празници и събори, правят семейно-родови служби и курбани, очаквайки от светеца-покровител здраве и закрила. За Архангеловския курбан обикновено се жертва мъжко животно – овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян, а кожата му винаги се дарява на църквата. Жените приготвят специални обредни хлябове, близки по пластика на фигурите до тези за помен или погребение. Наричани „Рангелов“ или „Господьов хляб“, „Боговица“, „Рангелово блюдо“, те се раздават, както за помен на починалите, така и за здраве на живите.

Хлябът се поставя по средата на празничната трапеза и се разчупва на кръст от най-възрастния мъж в семействаото, който го полива с вино от пръстена паница и моли благослов от светците – Архангел Михаил, Св. Никола и всички останали – за плодородие на житото през годината. Домакинята пък събира виното отдолу с шепи и го разпръсква из къщата за берекет, като също благославя. На някои места домакинята разчупва обредния хляб и дава на всекиго, като къшеят хляб трябва да се поеме с две ръце и да се изрече благослов. На този ден е прието да се вари жито, което се раздава и всеки поема с две ръце – за да бъде изобилно, и нарича: „Колкото зърна, толкова купи здраве“

Задължителните ястия на софрата са също овнешкото или шилешкото, фасул, варено жито и червено вино, а също – и различни сезонни плодове. Всички трябва да се нахранят, за да са сити и близките покойници.

След Архангеловден българският народ вярва, че започват„Мратинци“, „Вълчите празници“ – трите най-лоши дни през годината / някъде са в продължение на цяла седмица /, през които се спазват обичаи, предпазващи хората от злини.

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ

• Смята се, че ако на Архангеловден времето е ясно и падне слана, зимата ще е добра и до 1 декември няма да вали сняг.
   
• Народът ни вярва, че когато умиращият се усмихва, Архангел Михаил му подава златна ябълка. Ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша.
• Съществува поверие, че почитането на покровителя на мъртвите ще осигури здраве и добър живот на живите, че ще му е по-леко на човек, когато дойде неговия ред да го навести.
• На празника не се работи. Ако някоя жена работи през този ден, според поверието Куцалан /митичен водач на глутницата вълци/ ще я удари с патерицата си. Това поверие се спазва и през вълчите празници, за да не разсърдят зверовете и за да не нападат те стадата и овчарите.

На този ден празнуват всички, носещи имена Ангел, Ангелина, Михаил, Михаела, Рангел, Милен, Гавраил, Емил, Емилия, Райна, Рада, Милка, Милко и техните производни.

ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ

РАНГЕЛОВ ХЛЯБ

Необходими продукти:

- За закваската: 2 с.л. брашно, 3/4 кубче прясна мая, 1 ч.л. захар, щипка сол

- За тестото: 1 кг брашно, 1/2 кофичка кисело мляко, 4 яйца + 1 жълтък за намазване, 1/4 кубче мая, 125 г меко масло, 1 ч.л. сол, 1/2 ч.л. захар

Начин на приготвяне:
Най-напред се приготвя закваската - маята се стрива със захарта, добавя се брашното и топла вода, колкото да се получи гъстотата на боза. Оставя се да втаса 30 минути. Яйцата и киселото мляко се разбиват, добавя се останалата 1/4 от маята, закваската и постепенно се прибавя пресятото брашно. По време на месенето се слага на порции мекото масло. Тестото се поставя в намаслена купа, намазва се отгоре с още малко масло и се оставя да втаса, докато удвои обема си.

След като втаса, от тестото се отделя малка част. От нея се правят едно малко топче и една плитка. Плитката се извива като подкова и в средата й се слага малката топка. Тестото за хляба се поставя в намазнена и набрашнена дълбока тава. Украсява се и намазва с разбит жълтък. Оставя се на топло за повторно втасване. Хлябът се изпича за около 40 минути на 200°.

Символиката на извитата като подкова плитка и малката питка в нея е оградата на двора със семейството и добитъка. Оградата нарочно се оставя отворена, за да може да влезе ангелът-пазител и да предпази от болести и беди.

ЗРЯЛ БОБ

Необходими продукти:
1/2 кг зрял боб, 4 глави кромид, по желание 1 стрък праз, 2 -3 моркова, 2 червени чушки /пиперки/, 200гр домат. пюре, олио и сол на вкус, магданоз, джоджен.

Начин на приготвяне: 

Желателно е бобът да се накисне за няколко часа, след което се залива с чиста вода и се вари първоначално без сол / ако трудно увира, се добавя още в началото няколко супени лъжици ракия /. След ок.40-50 мин. се прибавят морковите, лукът, чушките – всички нарязани на ситно, и се посолява. След като се сварят бобът и зеленчуците, се прибавят олиото, домат. пюре и подправките и се вари още 10-15 минути.

ЯХНИЯ ОТ ОВНЕШКО МЕСО

Необходими продукти:
750 г овнешко месо от бутчето, сол на вкус, 2 глави кромид, 1-2 моркова, 1/2 глава целина, 1/2 малка зелка, 3-4 картофа, 1 ч. л. червен пипер, 1/2 ч. ч. олио, 3-4 домата, 100 г кашкавал, 1/2 връзка магданоз.

Начин на приготвяне:

Месо от бутчето се нарязва на порции. Слага се в тенджера и се залива с гореща вода, колкото да го облее. Посолява се, щом заври. Прибавят се кромидът, нарязан на филийки, морковите и целината, нарязани на кубчета, и зелката - на ивици. Като поомекне зеленчукът, се прибавят картофите, нарязани на филийки, а след около 10-15 минути - и червеният пипер, олиото и доматите, обелени и нарязани на ситно. Ястието се доварява на умерен огън. Кашкавалът се настъргва и се разбърква със ситно нарязания магданоз и черния пипер, със сместа се поръсва обилно яхнията, след което се насипва в чинии.

ВАРЕНО ЖИТО

Необходими продукти:
2 ч. ч. жито, 1 ч. чаша захар, 2 ч.л. канела, настъргана кора от един лимон и 1 к. ч. натрошени на прах обикновени бисквити или галета, 1 ч.ч. нарязани орехи, пудра захар за поръсване на свареното жито и за украсяването - дребни бонбони.

Начин на приготвяне:

Житото се почиства и се измива, вари се на тих огън до омекване. Завива се и се оставя да изстине. Вади се с решетеста лъжица, измива се със студена вода и се разстила върху кърпа да се изсуши. След това се смесва със захарта, канелата, настърганата лимонова кора, орехите и галетата /бисквитите/. Поръсва се с пудра захар и се украсява с дребни бонбони.

 

Росица Върбанова

                                                                                            Музей на мозайките – Девня

                                                                                 с филиал Етнографска къща с. Кипра