Антоновден и Атанасовден - народни вярвания, поверия, традиции и трапеза

На 17 и 18 януари православната християнска  църква почита паметта на двама светци –Св. Антоний Велики (първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм), и Св. Атанасий Велики (един от най-ярките защитници на православната вяра в борбата срещу арианството). В народния календар на българите те са наречени съответно Антоновден (Андоновден) и Атанасовден (Зимен Танасовден). Включени са в състава на тридневен празничен комплекс, започващ на 16-ти януари с празника „Южници-верижници“ или „Петрови вериги“, който се празнува за здравето на домашните животни. 

Народни вярвания  и традиции

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята“, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.  Освен, че бил лечител и прогонвал болестите, Св. Антоний Велики се приема и като патрон на кошничарите. Смята се, че той изкарвал прехраната и чрез ръчна работа, като плетял кошници от палмови клони, които разменял за хляб.

Според вярването Св. Атанасий е участвал в разделянето на небето и земята и на него се паднала честта да владее зимните снегове и ледове. Той е представен като покровител на зимата и студа, но и на зимното слънце. Основното народно поверие е, че на 18 януари той съблича дебелия си кожух и облича тънка копринена риза. После на своя бял кон се изкачва в планината и се провиква: „Иди си зимо, идвай лято“. Щом го чуят, зимата се приготвя да си върви, а лятото се готви да дойде отново при хората. Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата и след него денят започна да пораства с по „едно просено зърно“, затова празникът е известен и като  „Среди зима“. Това е времето, в което селяните започват да преглеждат запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигнат ли до пролетта, и ако не – да се запасят,  защото „Ако зимата с уста не те ухапе, с опашката ще те шибне“. Тази поговорка предупреждава, че ако началото на зимата е  по-меко, предстои по-мразовит и труден завършек на белия сезон.

В българския фолклор Св. Антоний и Св. Атанасий са тясно свързани – смята се, че двамата светци са братя. Според народните вярвания те първи изобретили ковашките клещи, заради което са обявени за покровители на ковачи, железари, ножари, налбанти, точилари и други. Народната легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта, тогава Св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаяло със свити отпред лапички и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. От тогава и останал обичаят, двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.             

Друго народно предание свидетелства за това, че Св. Андон и Св. Атанас са господари на чумата и на други болести, т.е. двамата светци имат власт и над тях. Има поверие, че всички болести се събират заедно на Антоновден, а от следващия ден те тръгват по хората. За да умилостивят и болестите, и техните повелители-светци, някога селяните приготвяли специални обредни хлябове. Намазвали хлябовете с мед и ги раздавали на съседи и роднини.  Покрай този обичай в някои райони наричат двата празника още „сладки и медени“.

Във връзката Антоновден-Атанасовден се долавя християнизираният, но древен близначен мит. Вероятно в основата са залегнати езически представи за небесните ковачи-богове. Не случайно точно тези светци „затоплят земята“ и „я обръщат към лято“. В народните схващания братята са представени освен като покровители и защитници на ковачите и железарите, а и на побратимяването. Има народно поверие, че празниците на двамата братя-светци са особено подходящ момент за обреда „побратимяване“. С него се сродяват двама души, които не са кръвни роднини. Но с ритуала те стават като братя или като брат и сестра и почитат това родство до живот. Побратимяват се като обредно спасение от болест и смърт.

Поверия и забрани за двата празника

Жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка, мажат ги с петмез или мед, за да бъде „медена“ болестта и да премине леко, и ги раздават на близки и на съседи за здраве. 

Характерно е и направата на питки във формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета.

Пекат се и обредни хлябове, нашарени със символи за плодородие, за да има берекет.

Жените решат внимателно косите си, за да „изчешат“ болестите.

Жените не работят, а мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави животните.

Жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно.

Не се докосва вълна, защото се смята, че във вълната спи чумата.

Не се вари боб, леща, царевица, за да не се разболяват децата.

На Атанасовден се коли черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.

На Атанасовден, в някои райони, хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет, а на връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие.

Според поверието на Атанасовден не се играе хоро на мегдана, защото чумата се качва на висока топола и оттам избира жертвите си. В тази връзка се избягва и преминаването покрай високи и стари дървета.

Стопаните гадаели по времето на Атанасовден, дали ще е плодородна годината. Според поверието, ако е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината. „Дебел сняг - дебел комат“ - имало ли много сняг, голям берекет се очаквал.

Ако времето е хубаво и не вали сняг, следващата зима ще започне рано.

Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват. 

На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светецът, да излекува тежка болест или страшно премеждие.

Традиционно на трапезата на Антоновден присъства содена питка, свинско печено или свинско със зеле, луканка (празникът е в средата на т.н. „свински месец“), а за Атанасовден са характерни питка с мед,  пълнена кокошка или петел с ориз. За двата празника се приготвят и обредни ястия: варено жито, баница, орехи, мед и др. 

Както всички празници на светци, Антоновден и Атанасовден се честват като имени дни на всички хора със същите имена, а именно:

– Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тони, Донко, Донка и производни на латинското „Антониус“, което означава „безценен“.

– Атанас, Атанаскa, Tанас, Таньо, Hаско, Hася и техните производни ( от гр.  „атанатос“ – „безсмъртен“)

ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ

 

СОДЕНА ПИТКА

Необходими продукти:

ок. 500 г (2 1/2 ч.ч.) брашно, 2 яйца, 250 г  (1 ч.ч.) кисело мляко, 2 с.л. олио, 1 ч.л. сода бикарбонат, 1 ч.л. сол, мед за намазване (по желание)

Начин на приготвяне:

В киселото мляко се загасява содата. Добавят се яйцата без 1 жълтък,  солта и олиото и  с брашното се омесва меко тесто. В намазана с масло или олио тава се разстила тестото. Намазва се с жълтък, набожда се с вилица и се пече в предварително загрята умерена фурна. Когато е готова, веднага щом се извади от фурната, се напръсква с вода и се завива добре с кърпа.
 

СВИНСКИ РЕБРА СЪС ЗЕЛЕ       

Необходими продукти: 

1/2 – 1 кг свински ребра, 2 кисели зелки, 1 ч.ч. свинска мас (олио) и/или парчета тънко нарязана сланина, 2-3 стръка праз, 2с.л. червен пипер, 1ч.ч. зелева чорба, сол

Начин на приготвяне:

Измитите и нарязани на порции ребра се поръсват с червен пипер. Зелето се нарязва на ситно, изстисква се от чорбата, нарязва се и празът. В тенджера или гювеч се слагат 4-5 с.л. свинска мас или резини сланинка, върху нея се редят ред зеле, ред месо и праз, после – пак зеле, месо и праз и т.н. Най-отгоре се слага зеле, върху него – сланинка или св. мас, червен пипер и се полива със зелевата чорба. Захлупва се плътно и се вари на умерен огън до готовност. 

 

ПЕТЕЛ С ОРИЗ

Необходими продукти:

1 петел, 2 ч.ч. ориз, 1глава лук или 2–3стръка праз, 1 морков, 6–7 с.л. мазнина, черен п-р и сол на вкус.

Начин на приготвяне:

Почистеният петел се нарязва на порции и се сварява леко в подсолена вода. Отделно в 2–3 с.л. олио се задушават нарязаните на ситно морков и лук (праз), прехвърлят се в тавичка, в която е наредено почти свареното месо, поръсено с черен п-р и останалата мазнина. Доливат се 3 ч.ч. от бульона , в който се е варил петела и се запича.

 

                                                                                                                   Росица Върбанова

Музей на мозайките - Девня