АНДРЕЕВДЕН – ТРАДИЦИИ, СИМВОЛИКА И ТРАПЕЗА

На 30 ноември Българската православна църква почита паметта на Свети Апостол Андрей,  наричан още Първозвани, понеже пръв сред 12-те апостола е повикан да тръгне след Исус Христос. Той е един от най-тачените светци в християнската църква, особено важен мисионер на християнството на Балканите, обиколил всички Черноморски земи. Според Евангелието Св. Апостол Андрей е брат Св. Апостол Петър и до края на жизнения си път е проповядвал християнството сред балканските причерноморски народи. Умира в мъки и страдания в гръцкия град Патра, разпънат на кръст, с формата на буквата Х, наречен по-късно в иконографията „Андреев“. Той се счита за апостол на православните славяни, защото ръкополага първия епископ в Константинопол – Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили Св. Кръщение и миропомазване православните българи, сърби, руси и др. През ІV век мощите на Свети Андрей са пренесени в Цариград и поставени в църквата „Св. Апостоли“. През ХІІІ век, след завладяването на Цариград от кръстоносците, те са пренесени в италианския град Амалфи, където почиват и до днес.

Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието, например в разказа за нахранването на народа с пет хляба. Българската православна църква почита светеца с празнична света литургия във всеки храм.

По нашето Черноморие той е почитан наравно със Св. Никола като повелител на морските бури, а в Югозападна България има поверие, че е баща на Св. Никола.

ЛЕГЕНДИ, ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ

В българския народен календар празникът е известен като Андреевден, традиционен празник, посветен на мечката, наричан още Мечкинден. В народната митология за него има интересни легенди. Според една от тях Свети Андрей живеел като отшелник в планината, обработвайки малка нива, но един ден мечка изяла вола му. Тогава светецът се разгневил и впрегнал мечката в ралото и изорал земята. Оттогава се вярва, че Св. Андрей е повелител на дивите животни, господар на мечките и се явява пред хората, яхнал мечка, за да прогони зимата и дългите нощи. Друго предание разказва, че Св. Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал „Който тебе не празнува, да го язди твоя кон“. Затова в определени региони на България традициите и обичаите на този ден са свързани с умилостивяване на мечката, за която нашите деди са вярвали, че им носи здраве. Тя била на висока почит, понеже е враг на вълците, които нападат хората и стадата. Вярва се, че на този ден мечката обикаля къщите и ако не са й приготвили храна, изяжда децата, затова се вари царевица, която тя много харесва.

На този ден се разказва и легенда, в която белобрад старец наказва зла мащеха, като превръща завареното й момиче в златно, а родното й – в голяма черна мечка.

Както повечето празници в народния календар, и този е свързан с последователността на сезоните, бележи началото на зимата. Традициите и обредите му са смесица от езически и християнски ритуали, свързани с надеждата за по-лека зима, за запазване на реколтата, за щедра стопанска година. Според народното поверие от 30 ноември денят започва да расте /„наедрява“/ „колкото просено зърно“, а слънцето да помръдва „както пиле в яйце“. Затова в народната традиция този ден се нарича още Едрей, Едринден. В тази връзка народът ни отбелязва Андреевден като празник на семето /зърното/ – символ на плодородието, с него именно са свързани и редица обичаи за празника.

В различните краища на България се нарича още Андреювден, Андрея, Ендрин, Ъдрей, Едревдън или Дрейовден.

С надеждата за плодородие е свързана традицията /обредната практика/ в навечерието на празника да се варят в ново гърне различни зърна –царевица, жито, грах, фасул, леща или всичко, което се сее на нивата. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна, за да бъде годината плодотворна и богата. Рано преди изгрев слънце най-възрастната жена в дома взема шепа от сварените зърна – царевични, според поверието, и ги хвърля нагоре в комина с думите: „На ти, мечко, сварен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“ , като вярва, че „мечки няма да газят нивите и да пакостят на хората“. След това всеки член от семейството хвърля по малко в комина, за „да израснат посевите високи“. Останалото количество се слага на трапезата – хапнат всички, дава се и на домашните животни, за да бъдат плодовити. В някои краища на България част от варивото се раздава за здраве и берекет из махалата, а на други места не изваждат храната от дома, за да не изнесат плодородието.

На особена почит на този ден са младите булки, които го празнуват, очаквайки също плодородие и здраве – да нарастват като деня и семената, да пълнеят с новите рожби, да раждат здрави и хубави деца.

 

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ

• Според народните поверия и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи: „На Едрей ден започва да наедрява денят, колкото едно просено /житно, маково или синапено/ зърно“.
• Всеки в дома трябва да хапне от варивото, за да е здрав през годината и да му наедрява късметът като варено зърно.От варивото се дава и на животните, за да расте здраво потомството им.
• На този ден празнуват и невестите, с което очакват благоволението на съдбата – да нарастват и да раждат повече деца.
• На Андреевден жените не работят домашна работа – тъкане, шиене, пране, тъй като ако спазват забраните, в къщата ще има плодородие.

На този ден празнуват: Андрей, Андриан, Андреа, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Първан, Дешо и техните производни.

Като символ на плодородието, зърнените култури – жито, нахут, царевица, фасул, леща, грах, са основното присъствие на обредната трапеза. Освен тях, стопанката на дома замесва пита и понеже празникът е по време на Коледните пости, всички ястия са постни.

ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ

ПРЯСНА ПИТА

Необходими продукти: 1 кг брашно, 1 1/2 ч. ч. хладка вода, 1/2 ч. л. сода бикарбонат,. 1 ч. л. сол.

Начин на приготвяне:

В предварително пресятото брашно се прави „кладенче“, сипват се водата и солта, содата с 2-3 капки оцет. Омесва се твърдо тесто. Оформя се питката, слага се в намаслена тавичка. Отгоре се мокри с вода, набожда се с вилица. Пече се в силна фурна, след което се завива в кърпа.

ФАСУЛ ЯХНИЯ С БУЛГУР

Необходими продукти:

500 г фасул, 100 г булгур, 125 г масло, 2 сушени чушки, 2 моркова, доматено пюре, джоджен, сол.

Начин на приготвяне:

Сварява се бобът с чушките, морковите, доматеното пюре, джодженът и сол на вкус с повече вода. Отделно булгурът се запържва в маслото, след което се изсипва в тавичка. Върху него се сипва свареният боб и се залива с 3 ч. ч. бульон от варенето на боба. Ръси се с червен пипер и се пече, докато остане на мазнина.

ВАРЕНИ ЖИТНИ И ПРОСЕНИ ЗЪРНА

Необходими продукти:

2 ч. ч. грухана пшеница, 1/2 ч. ч. просо, 1 ч. ч. захар, 1 ч. ч. счукани орехи, 1 ч. л. канела.

Начин на приготвяне:

Изчистените и измити зърна се сваряват до омекване, като се варят в съотношение с водата 1:3. После се смесват със захарта, орехите, канелата.

ТИКВА С ОРЕХИ

Необходими продукти:

1 малка тиква, 1-2 ч. ч. счукани орехи, 1 ч. ч. захар, 2 ч. ч. прясно мляко, 4 яйца.

Начин на приготвяне:

Изчистената и нарязана на парчета тиква се задушава, като на дъното на тенджерата се слага чинийка. Парчетата тиква се нареждат с кората нагоре. Сипва се 1 ч. ч. вода. Захлупват се и се варят. Когато са готови, им се маха кората, а месестата част се смачква. Разбиват се добре яйцата със захарта, слагат се орехите.Намазва се средно голяма правоъгълна тавичка с масло и се изсипва сместа. Пече се до получаване на коричка.

ВАРЕНА ЦАРЕВИЦА

Необходими продукти:

2 ч. ч. царевични зърна, захар или сол на вкус.

Начин на приготвяне:

Почистените и измити зърна се сваряват, докато омекнат добре, даже да „разцъфтят“. Ядат се топли, по желание със сол и захар.

 

                                                                                                                    Росица Върбанова

                                                                                                  Музей на мозайките – Девня

                                                                                 с филиал Етнографска къща с. Кипра