Автентични кулинарни рецепти за празниците Варвара и Сава

Народният празничен календар на българина и свързаните с него обичаи и обреди, макар и позабравени в последните десетилетия, играят изключително важна роля за опазване и укрепване на националното ни самосъзнание. В забързаното си компютърно ежедневие все по-често пропускаме да осъзнаем смисъла и символиката на важни календарни празници, празнувани от нашите родители и прадеди.

Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. В края на годината те навлизат в т.н. зимен цикъл – празници,чийто гадания и предсказания говорят за предстоящата стопанска година, за здравето и благополучието в семейството.

Някои определят наскоро отминалия Андреевден (30 ноември) за начало на зимните празници, но по-разпространена е представата, че  „Варвара завървява празниците”, т.е. след нея идват и другите празници. Трите последователни празника: Св. Варвара (4 декември) Св. Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември), слагат началото на коледно-новогодишния празничен цикъл. В народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на св. Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, откъдето идва и поговорката: „Варвара меси, Сава пече, Никола  гости гощава”. Среща се и схващането, че Св. Сава е мъж (варварин брат или мъж-светец в източноправославната църква).

 

Народът почита Св. Варвара като закрилница на децата от болести и особено от шарката. Тя е повелителка и на плодородието, и на домашните птици. На този ден празнуват всички жени в семейството, те не работят къщна работа, особено тези, които имат малки деца. Затова някъде празникът е известен като Женска Коледа.

Св. Варвара  и Св.Сава се свързват с грижата за здравето на децата и двете светици дори се считат за орисници на детската съдба. Затова много често в народните представи тези два празника се възприемат като един. Обредността, типична за тях е много сходна. Навсякъде жените месят питки, намазват ги отгоре с мед и ги раздават за „Баба Шарка” ( на Варвара – за едрата шарка, а на Сава – за дребната). През тия дни не се вари боб и леща, за да не оставя шарката белег, колкото бобено или лещено зърно по лицата на децата.

Традицията изисква за всеки празник да бъдат приготвяни специални ястия, приготвени от домакинята, с които той да бъде почетен.

По стар обичай на Св. Варвара жените варят царевица в подсладена със захар вода, след което добавят орехи и стафиди. Вярва се, че в зърната й е събрана цялата енергия на слънцето и земята и всеки, който хапне от нея ще е здрав и бодър през цялата година. От царевицата се дава по малко и на животните – да са пъргави и плодовити. За празника стопанките приготвят още варено жито, медена пита ( къпана питка, намазана с мед) или малки питки. На следващия ден – Св. Сава, по традиция се правят мекици, с пудра захар или мед, които се раздават на роднини и съседи, с пожелание за благополучие и късмет.
 

На тези два дни празнуват: Варвара, Барбара, Варадин, Сава, Савина, Савка, Събка, Елисавета, Сабина, Славка, Славчо, Светослав и др.

 

РЕЦЕПТИ ЗА ДВАТА ПРАЗНИКА

 

КЪПАНА ПИТКА

Необходими продукти: 3 яйца, 1 ч.л. сол, 1 с.л. захар, 3 с.л. олио, 1 кг. брашно, ½ л. пр. мляко, мая за хляб, колкото кибритена кутийка

Начин на приготвяне:

В пресятото брашно се прави в средата  "кладенче" - малко празно пространство, в което се слага бухналата мая, разбитите яйца (без 1 жълтък), солта и мазнината. Като се добавя прясното мляко, се замесва гладко тесто, което се слага в тензухена кърпа и се пуска в голяма тенджера в хладка вода. Затова тази питка се нарича къпана питка. Когато тестото е готово, или "изкъпано", то изплува на повърхността на водата повече от половината. Тогава се вади от кърпата и се омесва отново с брашно. Оформя се питата (или питките), поставя се в намаслена тава, намазва се с жълтък, разбит с малко вода и се поставя в студена фурна. Пече се на 150 – 180 градуса до готовност. После се намазва с мед.

 

 

ВАРЕНО ЖИТО

Необходими продукти: 2 ч.ч. жито, 1 ч.ч. захар, 1 ч.ч. ситно нарязани орехи, 1 ч.л. сол, галета по желание

Начин на приготвяне:

Житото се почиства, измива се, прибавя се солта, налива се около 1 ½ литър вода и се вари на слаб огън, докато поеме водата. Отцежда се в гевгир и като изстине, се слагат захарта,  орехите и галетата. По желание може да се добави и мед.

 

 

СЛАДКА ЦАРЕВИЦА

Необходими продукти: 1-2 ч.ч.сварена царевица (може и от консерва), 150 гр. захар, 200 гр. орехи, 100 гр. стафиди и една ябълка, обелена и нарязана на малки кубчета

Начин на приготвяне:  
Изброените продукти се смесват, объркват се добре и се поднася украсена с пудра захар и канела.
 

 

ВКУСНИ МЕКИЦИ

Необходими продукти: 2 яйца, 250 мл. кисело мляко, 1 ч.л. сода бикарбонат, ок. 1 кг. брашно, х 1 ч.л. сол и захар

Начин на приготвяне:  
Най-напред се разбиват яйцата с щипка сол и захарта. Прибавят се киселото мляко със содата и половината от брашното с 1ч.л.(може и по-малко) сол, като непрекъснато се бърка, докато се получи хомогенна смес. След това се добавят 1-2 ч.ч. хладка вода и се  бърка докато се образуват мехурчета. Добавя се останалото брашно и се омесва меко тесто, което почива около 30 минути. После тестото се дели на малки топчици, които се  разтеглят и  пържат в силно сгорещено олио. Поръсват се с пудра захар.

 

                                     Росица Върбанова