Девненските извори

Те са най-големите карстови извори в България. Разположени са в няколко групи в подножието на възвишението Голям кайрак. Изворите дават началото на река Девня.

         Готският историк Йордан(ес) (Jordanes) (VI век), разказва (за изворите) следната легенда:

          „Този град е построен, както разправят, от император Траян по следния повод. Една слугиня на сестра му Марциа, като се миела на реката, наречена Потамос, която има извънредно бистра и вкусна вода и извира всред града, и като поискала да гребне вода оттам, случайно изпуснала в дълбоката вода златния съд, който носила. Той поради тежестта на метала потънал, но дълго време след това изплувал из дълбините. Наистина не било нещо обикновено един празен съд да потъне и след като веднъж е потънал, вълните да го изхвърлят и да изплува. Когато Траян узнал с учудване това, помислил, че в извора има някакво божество и основал град, който нарекъл на името на сестра си Марцианопол“1.

        В ново време изворите станали известни по време на Руско-турската война от 1828–1829 г. чрез писмата на Виктор Тепляков, писани от България през 1829 г.2 До 1936 г. изворите били известни с турските си имена. Най-големите са Халкалията (Кара дипсиз / Черния бездънен), Баш гьоз (Игрек), Делидушка (Лудетина), Адата (Острова), Хавуз (Вълшебния) и Дипсиз (Бездънния / Марциана)3.

        Изворните води излизат по разседи под слаб напор. Изворите имат постоянен дебит – 2952 л/с4 и постоянна температура – около 18 градуса. Водите са варовити (съдържат 93 % калциев карбонат и незначителни количества магнезиев карбонат, железни, алуминиеви и силициеви окиси)5.

         От 1954 г. започва постепенното каптиране на изворите. Водите им се използват в промишлените предприятия при Девня и за водоснабдяване на Девня и Варна.

         Днес само Вълшебният извор блика на воля.

Анастас Ангелов
Музей на мозайките – Девня

  • 1 Вж.: Извори за българската история, II, 340–341 (ЛИБИ, I, 1958); В. Бешевлиев. Географията на България у византийските автори. – ИНМВ, 23 (38), 1987, с. 58.
    Началото си река Девня води от височините при с. Щипско, Община Вълчи дол. Вж.: А. В. Рождественски. Кратка хидрологична и хидрохимична характеристика на Девненските извори, река Девня, река Провадийска и Белославското езеро. – Хидрология и метеорология, 1961, № 5, с. 42.
    2 Вж.:В. Г. Тепляков. Книга странника. Стихотворения. Проза. Переписка. Издание подготовили Е. В. Петренко и М. В. Строганов. 2-е изд., испр. и доп. Тверь, Золотая буква, 2004, с. 276.
    „Уверяют, что вода сия врачевала многие тяжкие недуги, действуя подобно минеральной на больных, вверявшихся ее целительному могуществу. Это сказание должно быть не без некотораго правдоподобия, судя по теплой температуре воды и пузырькам, вскакивающим на поверхности ключа, который сам собою бьет почти на аршин вверх посереди одного из рукавов реки, невдалеке от сего места. За всем тем в химизме воды, ни вкус, ни обоняние не ощущают частиц минеральных“. (Письмо пятое, Брату Ал. Гр. Теплякову, Девно, 24-го апреля).
    3 Вж.: H. et K. Škorpil. Sources et pertes des eaux en Bulgarie. Mémoires de la Société de spéléologie. III, № 15, Paris, 1898, p. 12 (108).
    4 Според проф. Анастас Иширков – 3670 л/с. Вж.: А. Иширков. Девненските извори и тяхното поселищно и стопанско значение. – ГСУ, II, 1905/1906, с. 247.
    5 Х. К. Шкорпил. Девненските извори. – ИВАД, III, 1910, 89–92.